Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СДЕЛКАТА ПО ДЪЛГА - УРАВНЕНИЕ С МНОГО НЕИЗВЕСТНИ

Собствениците на брейди облигации трябва да издигнат паметник на финансовия министър Милен Велчев и на заместника му Красимир Катев. Едва ли и в най-големите си мечти те са се надявали да заменят български брейди книжа, които им носят доход от близо 3%, с доларови дългосрочни държавни ценни книжа, по които през следващата година ще получат доход от 8 процента. Джакпота инвеститорите обаче удариха със съдействието на нашето правителство, което на закрито заседание на 4 септември 2002 г. реши да емитира доларови облигации със срок на погасяване 15 януари 2015 г., с които да замени част от досегашните дългови брейди книжа. Номиналът на заменената емисия може да достигне до 800 млн. щ. долара, но точният му размер ще зависи от цените, които инвеститорите предложат на аукциона за замяна на книжата.В зависимост от офертите може да направим сделка за 700 млн. щ. долара или за 200 млн. щ. долара. А ако не получим добри предложения, въобще няма да правим тази операция, коментира пред медиите Красимир Катев.Той и Милен Велчев прогнозират, че брейди книжата ще се заменят по цена 91-91.5 щ. долара за 100 щ. долара номинал. Лихвата по новите облигации ще е 8.25% годишно, но тъй като те вероятно ще се пласират по цена 102.5 щ. долара за 100 щ. долара номинал, доходността по тях ще е 8 процента. Особено щастливи от тази сделка ще са инвеститорите, които още през 1993 г. (преди сключването на сделката с кредиторите от Лондонския клуб) изкупуваха български външен. През април същата година например котировките купува бяха при цени 14-18 цента за долар, а котировките продава - 16-20 цента за долар. Един от посветените в ноу-хауто на тези операции е и шефът на Булгарлизинг Димитър Тадаръков.Посредниците по сегашната сделка - инвестиционните банки Шрьодер Саломон,Смит,Барни и Джей Пи Морган, могат да се похвалят, че са направили сериозен пробив в България. До средата на 2001 г. (при правителството на Иван Костов) те имаха почти нулев шанс за подобна операция с държавния ни дълг. Но от октомври 2001 г. досега успяват да се включат в трета облигационна сделка. Ако и тя стане факт, комисионата за посредниците ще достигне близо 11 млн. щ. долара. Добри пари от емитирането на нов български дълг печелят и юридическите консултанти на двете банки - американската кантора Дейвис Пол и българската Борислав Боянов и Ко.Единственият печеливш от цялата тази сделка са посредниците - коментира за в.БАНКЕРЪ известен експерт по външния ни дълг, който не пожела да се споменава името му. И добави: Правителството извършва тази операция само за да осребри обезпечението по брейди облигациите с отстъпка и да вкара получените пари в резерва. Въпросът: дали българската държава печели нещо от поредната сделка по замяната на български брейди облигации с доларови дългосрочни държавни ценни книжа, или търпи загуби, стана основен и в парламентарните дебати. Сега на ход са народните избраници. Те трябва да одобрят консултантските договори, които правителството ще сключи с Джей Пи Морган и Шрьодер Саломон,Смит,Барни. Мнението на синята парламентарна опозиция е ясно. Според СДС страната губи от подобна замяна тъй като лихвите, които се плащат по брейди книжата, в момента са рекордно ниски - около 3% годишно. А лихвите по новите облигации ще са 8.25% годишно. С други думи, ако бъдат емитирани ценни книжа с номинал например от 660 млн. щ. долара, срещу които ще бъдат сменени брейдита за 750 млн. щ. долара, годишната лихва, която ще плаща бюджетът по новите облигации, ще е 54.5 млн. щ. долара. А ако сделката не бъде извършена, лихвените разходи по брейдитата ще са не повече от 22.5 млн. щ. долара.Сметките на Милен Велчев и Красимир Катевобаче са съвсем други и изглеждат далеч по-сложни. На 9 септември пред медиите те подчертаха, че в резултат на сделката номиналният размер на българския външен дълг ще намалее с 87 млн. щ. долара, тъй като заменените брейдита ще са повече от новоемитираните облигации. По този начин ще се изпълни и една от стратегическите цели на правителството - общият размер на държавния дълг да не надхвърля 60% от брутния вътрешен продукт. Каквото е изискването и на Маастрихтските спогодби за присъединяване към ЕС.Освен това, според Велчев и Катев, ще бъде освободено обезпечението по брейди книжата с отложено плащане (DISC's), или т.нар. дисконтбонове. Става дума за тридесетгодишни американски съкровищни бонове с нулев купон, от продажбата на които в хазната се очаква да влязат 151 млн. щ. долара. Те ще отидат в депозита на правителството в БНБ, който е част от фискалния резерв. Така общото нетно намаление на дълга веднага след операцията по замяната ще достигне 238 млн. щ. долара.През следващите десетина години - до 2012 г., по облигациите по просрочените лихви (IAB's) и по брейди книжата с първоначално намалени лихвени плащания (FLIRB's) държавата трябва да плаща главници. При замяната им с нови доларови дългосрочни държавни ценни книжа, които за разлика от дисконтбоновете не са обезпечени, тези разходи се спестяват, тъй като погасяването на доларовите облигации ще стане наведнъж на 15 март 2015 г. (така наречения булет). Общата икономия, която Велчев и Катев са изчислили, че ще получат от сделката през следващите десет години, през които няма да плащат главниците на заменените брейди книжа, е 346 млн. щ. долара.Опозицията ще контрира, че всички тези спестявания не облекчават бюджетаВ разходната му част влизат само плащанията по лихви, но не и по главници. След замяната, сумите, които хазната ще превежда за обслужването на лихвите, ще се увеличат. С други думи, сделката няма да доведе до облекчение на бюджета, намалявайки разходите му. В резултат на това няма да се намали данъчното бреме. Сините финансисти твърдят, че спестените разходи за обслужването на главниците по заменените брейди книжа през следващите 10 години ще трябва да бъдат направени наведнъж - на 15 януари 2015 година. И задават въпроса: каква е гаранцията, че тогава България ще има възможност да плати, да кажем, 660 млн. щ. долара по емисията на нови облигации (ако бъдат пласирани) и още 510 млн. щ. долара по доларовите книжа, емитирани през март 2002 година? Милен Велчев и Красимир Катев имат готов отговор и на този въпросИ той е, че в момента Лондонският междубанков лихвен процент (ЛИБОР, на базата на който се определят лихвите по брейди книжата), е на исторически най-ниските си нива от двайсетина години насам. Прогнозите са, че през следващите една-две години ЛИБОР-ът ще се повиши. Но кривата на лихвените форуърди, която се определя от милиарди сделки на международните пазари, сочи, че през следващата година ЛИБОР-ът ще се повиши най-много до 3 процента. След три години той ще достигне около 4.6 процента. След 5 години - близо 5.5%, а след 10 години - 6.25 процента. Лихвата по брейдитата ни обаче е с 1% надбавка върху ЛИБОР-а. А когато размерът на брутния ни вътрешен продукт достигне 125% от този през 1993 г. (очаква се това да стане през 2007 г.), по тях ще плащаме и допълнителна лихва. Тя ще е равна на половината от ръста на БВП. С други думи, ако през 2007 г. този ръст е 4%, в лихвата по брейдитата той ще се отчита като 2 процента. Към тях трябва да се добави текущата стойност на ЛИБОР-а, който през 2007-а ще е, да речем, равен на прогнозния - 5.5%, плюс надбавката от 1 процент. Така годишната лихва по брейдитата би била 8.5 процента. Всички тези изчисления обаче са доста приблизителни и почиват на много прогнози и предположения. И може да се превърнат в прах, ако конюнктурата рязко се промени. Това обаче не безпокои Велчев и Катев. Те припомнят, че на дълговия пазар винаги могат да се сключат лихвени суапове, при които фиксираната лихва по дадени книжа да се замени с плаваща.Министърът и неговият заместник смятат за несъстоятелни и опасенията, че през 2015 г. България няма да може да плати общо 1.17 млрд. щ. долара по новите облигации в щатска валута (при положение че сега бъдат емитирани ценни книжа с общ номинал от 800 млн. щ. долара).През 2000 г. България плати по външния си дълг 1.2 млрд. щ. долара, контрира Катев. - Ако приемем, че страната ще се развива с досегашните темпове, какво ще й пречи да погаси през 2015 г. 1.3-1.4 млрд. щ. долара задължения (бел. ред. - освен плащанията по емитираните през 2002 г. доларови облигации държавата ще трябва да плаща и по други задължения). Още повече че през 2015 г. брутният вътрешен продукт на държавата ще е около два пъти по-голям от този през 2000 година. Следователно с толкова ще е нараснал и потенциалът ни за обслужването на дълга, допълни той.Сделката по замяната на брейди книжата получи одобрението на икономиститекоито Велчев и Катев поканиха в Министерството на финансите на 9 септември. На срещата дойдоха изпълнителните директори на Банка ДСК - Красимир Ангарски, на ТБ България Инвест - Димитър Костов, на Токуда Кредит Експрес Банк - Стоян Александров, бившият управител на БНБ Любомир Филипов, управляващият съдружник на Хърсев и Ко Емил Хърсев, изпълнителният директор на Адлон Дисконт Андрей Пръмов и съдружниците в Болкан адвайзъри къмпани - Алекс Бебов и Владимир Каролев. Същите хора присъстваха и при обсъждането на първата сделка по замяна на брейди облигации, което се проведе при президента Георги Първанов през февруари 2002 година. Тогава един от финансистите, който не дойде на сегашната среща във финансовото министерство, след пространното си изказване заявил Открай време в България управляващите крадат, а опозицията им завижда. Нито един от участниците в дискусията за новата емисия (на 9 септември 2002 г.) не разкритикува сделката. Това обаче не означава, че цялата икономическа общност я приема безрезервно. Въпреки пространните обяснения на Велчев и Катев, поредната операция по замяна на брейди облигации с нови държавни ценни книжа продължава да прилича науравнение с много неизвестни/b>Министърът и неговият заместник сякаш забравят факта, че до 2001 г. България имаше сравнително големи валутни постъпления от приватизацията - средно по половин милиард долара годишно. Но приватизацията ще носи приходи на страната ни още две-три години - докато се продадат Банка ДСК, БТК и енергийните дружества. А после! Ще се разчита на данъци от построеното до момента. Което е символично. Както е съвсем очевидно, че икономиката близо година и нещо буксува, а от време на време подкарва колата и на заден ход.Така че в далечната 2015 г. приватизацията отдавна ще е престанала да бъде източник на приходи за хазната. Тогава държавата ще разчита единствено на постъпленията от инвестиции на зелено и на това да има положително салдо по текущата сметка (в която влизат търговският баланс и салдото от туристическите и транспортните услуги). Евентуални сривове в износа или във вътрешната търговия, които са много възможни, ще поставят под въпрос погасяването на издадените през 2001 и 2002 г. нови облигации в евро и в долари. Велчев и Катев обясняват, че през 2015 г. такава опасност няма да съществува, тъй като България ще е членка на Европейския валутен съюз и платежната единица в страната ни няма да бъде левът, а еврото. Само че и това е само едно предположение и трябва да минат години, преди да разберем дали то ще се сбъдне. По това време обаче Велчев и Катев може пак да не са в България, но ще бъдат в златна възраст (45-48 години), за да осребрят опита, който са натрупали като държавници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във