Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СБОГОМ НА МЪЛЧАНИЕТО В ШВЕЙЦАРИЯ

В средата на ноември Ю Би Ес (UBS) - най-голямата швейцарска банкова групировка, която е и най-голямата частна банка в света, оповести рекорден приток на средства от богати клиенти. Нетният размер на свежи пари в трезорите й през първите девет месеца на тази годината се е увеличил с 56% в сравнение със същия период на миналата. За съжаление добрите резултати са показателни за едрите швейцарски финансовокредитни институции, но не и за местните частни банки, чието здравословно състояние продължава да се влошава. В исторически аспект успехът на швейцарското банково дело е основан на няколко прости принципа - липса на смутове, нулеви данъци и никаква публичност. Въпреки неочаквания завой надясно при последните избори Швейцария си остава стабилна, а заобикалящите я европейски държави защитават интересите си на масата на преговорите, а не на фронтовата линия. Нулевите данъци и мълчанието обаче вече не са гарантирани. Банковата тайна се пропуква под натиска на чуждестранните правителства в алпийската държава да не се подслоняват пари на диктатори, на терористи и организирани престъпници. За европейците пък неутрална Швейцария вече не е данъчен рай.Законите срещу прането на мръсни пари вече са приети, но натискът отвън за по-голяма прозрачност става почти истеричен. А по отношение на страните от Европейския съюз Швейцария склони да наложи подоходен данък (върху лихви и дивиденти на нерезиденти), като в замяна си запазва правото да държи в тайна самоличността на гражданите на общността, които имат сметки в нейни банки. Съседите на щвейцарците пък напоследък охотно обявяват данъчни амнистии, разрешаващи на онези техни граждани, които държат парите си в чужбина, да ги връщат в родината си без съдебни последствия. Италия успя да прибере по този начин 50 млрд. евро, Белгия и Германия също подготвят такива амнистии.Финансовите резултати на Ю Би Ес са един добър показател колко неатрактивна става Швейцария. От общо 9.4 млрд. шв. франка, които са се влели в банката през третото тримесечие на тази година, почти една трета са от Европа и само 400 млн. шв. франка са от местни жители. В устрема си към страните с по-висок потенциал за растеж финансовата групировка купи през май частния банков бизнес на английската банка Лойдс ТСБ (Lloyds TSB) във Франция. Няколко месеца по-късно (през октомври) Ю Би Ес направи подобна сделка и с щатската инвестиционна банка Мерил Линч (Merrill Lynch), от която купи германското й частно банково поделение. И втората по големина швейцарска банкова групировка Креди Суис (Credit Suisse Group), и Ю Би Ес имат достатъчно дълбоки джобове, за да финансират международната си експанзия, но ред частни швейцарски банки нямат. Това важи с особена сила примерно за Пикте (Pictet), която е регистрирана като съдружие и няма капитал за бърз растеж. Ожесточила се е и конкуренцията, защото днешните богаташи са по-взискателни от едновремешните паралии, които по-скоро искаха да запазят богатството си, а не да го увеличат. Днес успех имат банките, които работят с широка гама от възможно най-интелигентните инвестиционни продукти. Ю Би Ес например предлага на заможните си клиенти инвестиции в хеджингови фондове и съвети как да се включат на пазара на изобразително изкуство.Доста пари гълта и пренастройването на банкерите към новите изисквания на надзорните органи - те включват и по-подробни отчети, и нови правила, на които трябва да отговаря капиталът на мултинационалните банки (Базел 2). Големите финансовокредитни институции могат да разхвърлят тези средства между повече услуги и клиенти. По данни на Националната банка на Швейцария инвестициите на индивидуалните вложители в страната са намалели с 13% през 2002 г. до 3 трлн. шв. франка, а печалбите рязко са спаднали. Например печалбата на една от най-известните частни швейцарски банки Юлиус Баер (Julius Baer) през миналата година се е понижила с 19 процента. Една от възможностите за справяне с изброените проблеми е консолидацията. Рей Судах от Милениъм асошиейтс (Millenium Associates) - фирма, консултираща частни банки, очаква през 2004 г. броят на сделките по сливания и поглъщания да нарасне до 50 срещу по-малко от десет през тази. Икономиите от подобни обединения в този сектор обаче не са толкова убедителни, както в други сфери на управление на активи, защото богатите инвеститори очакват персонални грижи. Така че заплащането на служителите гълта половината от разходите в повечето частни банки, изчисляват експерти от консултантската компания Би Си Джи (BCG). Поради това повечето малки частни финансовокредитни институции предпочитат бизнесмодела на отворената архитектура, при който те смесват своите банкови продукти с предложенията на други партньори. Все повече играчи от бранша пробват късмета си и в чужбина. Един от най-активните е Юлиус Баер, който създаде съвместно дружество в Италия и смята да открие офис в Дубай. През октомври банката ликвидира дейността си в Берн.

Facebook logo
Бъдете с нас и във