Банкеръ Weekly

Финансов дневник

РЪСТ НА КРЕДИТИТЕ НАД 25% Е НЕЖЕЛАТЕЛЕН

Управление Банков надзор приключи през седмицата срещите на добра воля с осемте най-големи български банки. На тях подуправителят на БНБ Емилия Миланова е разговаряла с шефовете на БУЛБАНК, Банка ДСК, ОББ, Ейч Ви Би Банк Биохим, Първа инвестиционна банка, Райфайзенбанк (България), Пощенска банка и SG ЕКСПРЕСБАНК. Те са я информирали за плановете си за развитие на банките през 2005 година. Очертали са и своите прогнози за нарастването на активите, на привлечените средства, както и на капиталовата база. На банковите мениджъри е обърнато специално внимание за нарастването на кредитните портфейли. Според банкери, присъствали на разговорите, кредитните институции са били предупредени да не надвишават ръста на заемите 25%, като този индикатор ще бъде следен на годишна база. Казано по-друг начин, БНБ ще проверява всеки месец или на тримесечие дали банките са надвишили прага за ръст на заемите. Показателят ще се изчислява, като например данните за размера на заемите за първите три месеца на 2005 г. се сравняват с тези за същия период на 2004 година. А кредитната агресия на тези, които не спазват препоръките на БНБ, ще бъде озаптена със специални мерки.Повечето мениджъри са декларирали, че през 2005 г. общият размер на отпуснатите от тях заеми ще се увеличи между 20 и 25 процента. По-амбициозни планове е обявила само Банка ДСК, която планира ръст от 30%, като акцентът ще бъде поставен върху развитието на фирменото кредитиране.Сега на ход отново е БНБ. Управление Банков надзор разработваспециални ограничителни мерки за институциите, които проявят прекалено големи амбиции на кредитния пазар. Обмислят се няколко варианта на тези рестрикции, като експертите все още се въздържат да обявят кои точно ограничения ще прилагат. Това ще стане ясно до края на февруари, когато ще бъдат готови анализите за кредитирането през 2004 година. Засега е известно единствено, че при избора на наказателни мерки ще се заложи на индивидуалния подход. С други думи, от тях няма да страдат всички банки, а само тези, чийто ръст в кредитирането е над 25% на годишна база. Някои финансисти са убедени, че БНБ ще се насочи към другата обсъждана мярка: увеличаване на коефициентите за ликвидност на по-агресивните кредитни институции. Тоест с каквато сума те нахвърлят определения максимален ръст на заемите - от 25%, с такава ще трябва да увеличат и размера на средствата си, които държат задължително по сметка в БНБ. Санкцията се съдържа в това, че парите по тази сметка не носят доходи и за банките въобще не е изгодно да увеличават средствата си в нея. В случай че през следващия надзираван период те се вместят в 25-процентовата граница, ще могат да изтеглят от БНБ допълнителните пари, които са внесли по сметките си като санкция.Независимо от декларираните намерения на осемте големи банки прогнозите на анализаторите в БНБ са че границата от 25% ще бъде надхвърлена още до средата на тази година. Причините за това са видими още сега. До влизането на страната ни в ЕС, когато върху финансовокредитния сектор ще се стоварят строгите европейски изисквания за конкуренцията и новите регулатори за капиталовата адекватност, известни като Базел II, остават само две години. През този период мениджърите на осемте най-големи банки, които, с изключение на ПИБ, са собственост на чуждестранни капитали, ще се опитат да извлекат максимална печалба от българския финансов пазар. А най-бързият и най-лесният начин за това е чрез предоставянето на заеми, тъй като те носят и най-висок доход за кредитора.Сблъсъкът на интересиСлед влизането на България в ЕС ще отпадне необходимостта работещите на нашия пазар банки да бъдат лицензирани от БНБ. Ето защо до 2007-а кредитните институции у нас ще се опитат да увеличат и преразпределят пазарните си дялове. А това не може да стане чрез консервативна кредитна политика. Напротив, точно сега е моментът всяка институция да отвоюва колкото може по-голяма част от пазара. В крайна сметка успехът в това начинание до голяма степен ще определи печалбите и пазарната цена на всяка банка в бъдеще, което много живо интересува чуждестранните собственици на българските банки. И не само тях...Повишаващото се търсене на всякакви видове кредити - инвестиционни, оборотни, за покупка на стоки и жилища, е ясен сигнал за нарастването на обема им. Банките, разбира се, ще затегнат изискванията си при проверката на платежоспособността на клиентите, но в никакъв случай няма да отказват кредити на онези, които отговарят на условията им. Статистиката на БНБ показва, че още в средата на 2004 г. общият обем на кредитите (11.3 млрд. лв.) е бил с около 49% по-голям спрямо размера им (7.6 млрд. лв.) в средата на 2003 година. Според анализаторите на някои банки независимо от ограниченията, които ще предприеме БНБ, до началото на юли 2005 г. обемът на заемите ще е минимум с 30% по-висок от този в средата на 2004-а.Прогнозите са за ръст на всички видове кредитиПредпоставките за това са налице. Българските фирми продължават да модернизират производствените си мощности и да купуват техника, технологии и софтуер, които ще позволят стоките и услугите им да са с качество, близко ако не и равно на европейското. Тъй като корпоративните заеми заемат най-голям дял в общия размер на кредитите - над 68%, от развитието на фирменото кредитиране до голяма степен ще зависи и ръстът, който ще отчитат банките. За цялата минала година е отчетено увеличение на корпоративните кредити от над 70 процента. А за 2005 г. - по най-консервативни очаквания, то ще е не по-малко от 35 процента.Продължава и търсенето на недвижими имоти. Този пазар като че ли се развива най-динамично в България и доказателство за това е отбелязаният ръст от 145% на жилищните кредити. За една година техният обем се увеличи от 408 млн. на 1 млрд. лева. Но като дял в общия размер на заемите - около 8%, ръстът им, колкото и да е голям, няма да повлияе на общото увеличение на кредитния портфейл на банките.По-различен е случаят с потребителските заеми, които през 2004 г. нараснаха с повече от 76% и достигнаха 3 млрд. лева. Населението все повече свиква да купува на кредит, особено когато става дума за по-скъпи стоки - мебели, битова електроника, компютри. Ето защо очакванията на експертите от управление Банков надзор са, че през 2005 г. банките ще бъдат много по-стриктни при подбора на гражданите, кандидатстващи за потребителски заеми. Въпреки тези очаквания някои от тях масово налагат нови услуги. ОББ например пусна кредитна карта с лимит от 500 лв., с която могат да се плащат сметките към мобилния оператор Глобул. Служителите на банката издирват по телефоните гражданите - клиенти на Глобул и щедро им предлагат такива карти. Дори половината от абонатите на този оператор да се сдобият с тях, това ще са близо 500 хил. нови кредитополучатели, чийто потенциал ще увеличи кредитния портфейл на банката с около 200 млн. лева. И това ще е ефектът само от една услуга! Всички данни и анализи до момента показват, че банките трудно ще се впишат в препоръчания им от БНБ лимит за ръст на кредитирането - до 25 процента. Но надзорната институция вече им отправи своето предупреждение. След него идва ред на санкциите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във