Банкеръ Weekly

Есенната макроикономическа прогноза вече е факт

Ръст на БВП до 3.7% за 2019-а

Брутен вътрешен продукт от 116.41 млрд. лв. планира финансовото министерство за 2019-а година. Сумата е с около 8.27 млрд. лв. по-голяма от очаквания БВП за 2018-а. При това положение предвиденото реално нарастване на показателя е с 3.7 процента.

Тези числа са обявени в Есенната макроикономическа прогноза на финансовото ведомство за 2018, на базата на която обикновено се изготвя бюджета за следващата година. На пръв поглед числата са оптимистични. Но ако се вгледаме в детайлите и в рисковете пред осъществяването на тази прогноза, ще видим, че 2019-а ще бъде една трудна финансова година.

На първо място е добре да се разгледа структурата на БВП. В прогнозата се казва, че:"Реалният растеж на БВП се очаква да достигне 3.6% през 2018 г., подкрепен от вътрешното търсене. Частното потребление отчете силно представяне през първата половина на годината, подкрепено от повишаването на заплатите и на кредитите към домакинствата, а правителствените разходи за заплати и за издръжка се отразиха в повишение на публичното потребление. Очаква се частното потребление да продължи да бъде водещо за растежа на БВП до края на годината, но повишението му ще започне да се забавя през второто полугодие.  Нетният износ имаше отрицателен принос за растежа на БВП през първото полугодие на годината поради слабото представяне на износа и натиска върху вноса от страна на потреблението и инвестициите. Очаква се през втората половина на годината, приносът на нетния износ да продължи да бъде отрицателен, но да се понижи в сравнение с първите шест месеца на 2018 г., в резултат на по-благоприятна динамика при износа и на по-ограничено нарастване на вътрешното търсене.
Растежът на БВП ще се повиши до 3.7% през 2019 г. поради по-силните публични инвестиции и публично потребление.

Очаква се ръстът на общите инвестиции в основен капитал да достигне 95 процента. Частното потребление ще запази своя сравнително висок темп на растеж, но в сравнение с предходната година, темпът леко ще се забави поради по-ограничено нарастване на заетостта. Износът ще се повиши до 2.8%. Ускорението на крайното търсене спрямо 2018 г. ще предизвика и ускорение на вноса на стоки и услуги, и ще увеличи отрицателния принос на нетния износ към реалния растеж на БВП до 2.4 процентни пункта".

От този цитат могат да се  направят  няколко заключения. Първото е, че ръстът на БВП се дължи изцяло от по-високите доходи на населението. Износът и частните инвестиции имат малък или нулев принос за него. Когато този ръст на доходите намалее, нарастването на БВП ще се забави. За да избегне този негативен ефект, правителството планира големи публични инвестиции. С други думи - пари от бюджета ще се наливат в различни проекти. Което най-вероятно ще доведе до чувствително свиване на фискалния резерв, а от там и на финансовата устойчивост на страната.

Второто заключение е, че увеличеното вътрешно търсене, наред с повишаването на международните цени на горивата предизвиква все по-изпреварващо нарастване на вноса над износа. Последицата от това  е  разширяващ се търговски дефицит. Ще припомним, че този търговски дефицит се явява един от основните макроикономически дисбаланси за България, който се следи доста изкъсо както от Европейската комисия, така и от ЕЦБ.

Третото заключение, към което насочва разглеждания документ е, че увеличаването на брутните доходи е един от факторите за по-висока инфлация. В прогнозата пише: "Средногодишното повишение на инфлацията по ХИПЦ през 2019 г. се прогнозира да бъде 3%, а инфлацията в края на годината ще се забави до 2.6%. Базисната инфлация ще има основен принос за нарастването на общия индекс поради очакванията за стабилно нарастване на вътрешното търсене, докато влиянието на международните цени ще бъде минимално поради слабото им очаквано изменение през следващата година". Това увеличение на инфлацията обаче може в един момент да ни доведе до неизпълнение на Маастрихтските критерии. А случи ли се това, влизането на България в двегодишния валутно-обменен механизъм ERM ІІ  ще стане доста трудно изпълнима задача, дори ако банковият ни сектор премине успешно през предстоящия преглед на качеството на активите му, който ще проведе ЕЦБ.

Правителството очаква нарастване на кредитирането от банките, но с едноцифрени темпове - не повече от 7.5% за 2018 г., а това увеличение през 2019-а ще намалее. Съществува обаче опасност и този ръст да не се осъществи, ако банките първо влязат в процедура на преглед на качеството на активите, а междувременно  лихвените равнища започнат да се покачва. Тези два фактора ще фокусират  вниманието на кредитните институции върху борбата с проблемните заеми, вместо да се ангажират с активното отпускане на нови кредити.

Икономическата ситуация през 2019-а може да се влоши допълнително заради напълно независещи от България външни фактори. Проблемите в Турция, която е може би най-големия ни търговски партньор извън ЕС, вече са се отразили върху износа ни и от там върху БВП. Съществува сериозен риск тези проблеми не само да не бъдат решение през 2019-а, но и да се задълбочат.

Неяснотите около излизането на Великобритания от ЕС също могат да доведат до свиване на търсенето на  произведени в България стоки и услуги на пазара в друг наш основен търговски партньор - Германия. Различни големи лобистки организации на германската индустрия вече алармираха за опасността от големи загуби заради Брексит.

Предизвикателствата пред финансите на Италия също косвено могат да нанесат удар и върху нашата  икономика - държавата от Апенините също е в тройката на най-големите ни търговски партньори.

И накрая, но не на последно място не бива да се подценяват рисковете от водените от САЩ търговски войни. По повод на тях в есенната прогноза пише: "Ново обезценяване на валутата или забавяне на икономическия растеж на Турция би имало отрицателен ефект върху износа на страната ни. Несигурността относно начина, по който ще протече излизането на Обединеното кралство от ЕС и в частност затруднените преговори по търговското споразумение, биха могли да ограничат още повече ръста на износа. Реализацията на тези рискове би увеличила отрицателния принос на нетния износ към ръста на икономиката и би довело до по-голямо нарастване на дефицита по текущата сметка".

Facebook logo
Бъдете с нас и във