Банкеръ Weekly

Финансов дневник

РОБОТИ ЩЕ ЗАМЕНЯТ БРОКЕРИ

В резултат на продължилите две години сътресения на фондовите борси и намаляващата активност в областта на публичните емисии и търговията с ценни книжа инвестиционните банки бяха принудени да уволнят голяма част от скъпоплатените си търговци. След като пазарите се възстановят, финансовите институции може би ще се опитат да ги заменят с по-евтини таланти. Една от алтернативите е автономен търговски агент - компютър, програмиран да работи като човешкия си прототип, но без присъщите му разточителни глезотии като почивни дни, прекъсвания за обяд или премиални възнаграждения. Борсова търговия чрез компютърна програма е осъществявана и досега. Някои анализатори например обвиняват заредените с прости правила за вземане на решение компютри за борсовия крах през 1987 година. Роботите обаче могат да бъдат много по-умни.Дейв Клиф - изобретател от лабораториите на Хюлет-Пакард (Hewlett-Packard Laboratories) в английския град Бристъл, разработва роботи за борсова търговия от седем години. По време на компютърните симулации той ги оставя да еволюират генетично, разрешавайки им да адаптират и да използват модели от финансовите пазари в реалния свят. Неговите експерименти показват, че прекрояването на някои тържища може да повиши ефективността от дейността им.През 2001 г. изследователски екип на компютърния гигант Ай Би Ем (IBM) доказа, че изкуствените търговци на Клиф могат да победят човешките си аналози в различни видове пазарни конфигурации. Почти всички тестове са проведени във формата на търгове. Една добре позната разновидност е търгът от английски тип, характерен за големите аукционни къщи Кристис (Christie's) и Сотбис (Sotheby's). При него продавачите не разкриват цената, която искат, а купувачите наддават, докато остане само един. Другата крайна разновидност е търгът от холандски тип. Той е използван още през ХVII век от холандските търговци на лалета, а днес - от наддаващите за щатски ДЦК. При него купувачите са пасивната страна, а продавачите намаляват цената, докато тя бъде приета. Повечето пазари за суровини, за акции, за чуждестранна валута и за деривативи са хибрид между тези два типа тържища: купувачите и продавачите обявяват своите цени по всяко време и когато желанията им съвпаднат, сделката е сключена. Новаторската идея на Клиф е да приложи своята еволюционна компютърна програма към самите пазари и да разбере кои видове аукциони ще накарат търговците да се обединят по-бързо около равновесната цена. Резултатите досега са удивителни. В неговите модели процедурата, която позволява на купувачите и продавачите да обявяват цени по всяко време (както е в повечето финансови тържища в момента), се оказва по-нискоефективна от онази, при която се изискват повече предложения от страна или на купувача, или на продавача. Подобни еволюционни аукциони устояват по-добре и на големи пазарни шокове, като например паника или сривове, в сравнение с днешните си реални разновидности. Последните резултати от проучванията на Клиф, които той представи преди месец в Сидни, Австралия, показват, че най-добрият тип аукцион за всеки пазар е изключително силно зависим и от най-малката разлика в броя на купувачите и продавачите. Щатската Бенк ъф Америка (Bank of America) вече изучава тези нови аукциони заедно с роботите търговци, за да ги приложи евентуално на електронните борси. Надеждата е, че днешните финансови аукциони и онлайн пазари могат да работят по-добре, ако станат по-близки до английските или холандските си прародители. Все пак третата по големина банка на САЩ не разчита единствено на машините. Ръководството й възнамерява да наеме през тази година 50 служители за поделението, търгуващо с ценни книжа. Изборът на кадри е богат, като се има предвид, че компаниите от Уолстрийт съкратиха 35 хил. души от началото на 2002 г. насам и се готвят да елиминират още 2 хил. работни места. Бенк ъф Америка, която е на десето място в САЩ по гарантиране на емисии от ценни книжа и на дванадесето сред консултантите по корпоративни сливания и поглъщания през 2001 г., се опитва да увеличи пазарния си дял в областта на инвестиционните банкови услуги, респективно в разпределянето на комисионите от тях. При подялбата на дохода от тях в САЩ, достигнал през миналата година 16 млрд. щ. долара (срещу 28 млрд. щ. долара през върховата за бизнеса 2000 г.), банката е получила 6.6% от тази сума.Бенк ъф Америка се опитва да разшири пазарния си дял от този вид дейност и в Европа, откъдето идват само 15% от приходите й. Тя се подрежда едва на 25-о място по продажба на облигации на Стария континент през 2002 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във