Банкеръ Weekly

Финансов дневник

РИСКЪТ СЕ ЗЪБИ ЗАД ГОЛЕМИТЕ БАНКОВИ ПЕЧАЛБИ

Банковата система отчете голяма печалба, показват данните на БНБ за шестте месеца на 2005 година. Според тях положителният резултат на финансово-кредитната ни система в края на юни е 277.48 млн. лева - сума, която само допреди две години и половина кредитните институции не можеха да постигнат за 12 месеца, камо ли за шест. Това, което обаче остава скрито зад големите печалби, е, че увлечени в кредитирането, което е най-доходоносният им бизнес, банките се движат на ръба на разумния риск.За една година активите на финансово-кредитната система са се увеличили от 20.1 млрд. (през юни 2004 г.) на 27.93 млрд. лв. (през юни 2005 година). Ръстът е забележителен - 7.83 млрд. лева. Но трябва да се има предвид, че само 4.46 млрд. лв. от него се дължат на повишаването на обема на депозитите на граждани и фирми. Допълнителни 898 млн. лв. банките са привлекли като дългосрочни заеми - най-вече от чужбина. Още 572 млн. лв. са постъпили от увеличение на капиталите на кредитните институции. Останалите 1.9 млрд. лв. банките са си осигурили под формата на депозити от други финансови институции. Това веднага води до извода, че ако някоя голяма банка у нас има проблеми с платежоспособността си, това ще предизвика разрушителен трус в целия финансов пазар.Обезпокоителното е, че според данните на БНБ за юни 2005 г., банките вече поемат непремерени рискове водени от желанието си да разширят пазарните си позиции. За дванадесет месеца общият размер на кредитите е нараснал от 10.9 млрд. (през юни 2004 г.) на 16.2 млрд. лв. през юни тази година. Освен че това увеличение е прекалено бързо, статистиката на БНБ сочи, че то поглъща всички новопривлечени депозити от граждани и фирми, абсолютно целия обем на дългосрочните заеми от чужбина, нарастването на банковия капитал, че дори и част от депозитите, предоставени от финансови институции. А всичко това води до намаляване на способността на банките да посрещнат едно рязко влошаване на икономическата конюнктура - например от увеличаване на броя на просрочените кредити. Подобна опасност не е хипотетична. Фирмите у нас никога не са се отличавали с голяма платежоспособност и хвърлят всеки свободен лев в закупуване на суровини, материали, технологии и нови машини и съоръжения. Гражданите също като че са на границата на възможностите да обслужват заемите си. Факт е, че доходите им растат по-бавно, отколкото тяхната задлъжнялост и вече не са редки случаите когато, за да изплатят един заем, вземат друг. Нещо повече, банките дори започнаха да предлагат специални продукти за рефинансиране на подобни задължения на гражданите, само че това не води до намаляване на техните дългове, а само до разсрочването и увеличаването им като номинален размер. За шестте месеца на 2005 г. предоставените кредити са донесли на банките приходи от 960 млн. лева. Но ако дори 5% от тях престанат да бъдат обслужвани, това автоматично ще нанесе на кредитните институции загуби за малко повече от 900 млн. лв. и от сегашната солидна печалба от 277.98 млн. лв. те тутакси ще излязат на загуба, надхвърляща 600 млн. лева. А това вече ще е прелюдия към финансова криза, която е много по-страшна от правителствената, на която сега сме свидетели.

Facebook logo
Бъдете с нас и във