Банкеръ Weekly

Финансов дневник

РИСКОВЕТЕ ДЕБНАТ БАНКИТЕ ОТ РАЗЛИЧНИ ПОСОКИ

Георги Николов, старши мениджър, сектор Финансови услуги на ПрайсуотърхаусКупърс БългарияТази статия е втората от поредица публикации на ПрайсУотърхаусКупърс България в областта на управлението на оперативния риск в банкови институции.Навлизането на все по-сложни и интегрирани решения в областта на информационните системи прави банките изключително зависими от тяхното надеждно функциониране. Известен е случаят от ноември 1985 г. с Bank of New York, през която минава търговията с държавни ценни книжа. В резултат на срив в компютърната система търговията бе блокирана за 28 часа. Банката бе принудена да изтегли от Федералния резерв за няколко дни овърдрафт в рекордния размер от 20 млрд. щ. долара, за да покрие своята рязко нараснала нужда от ликвидни средства. Това е типичен случай на оперативен риск, на който са изложени всички банки по света. През последното десетилетие се появиха тенденции, които водят до повишаване на оперативния риск и принуждават кредитните институции да му обръщат все по-голямо внимание. Първата тенденция еглобализациятаТя води до нарастваща конкуренция между банките, която оказва върху тях натиск за по-висока ефективност. През последните години, през които приключи приватизацията в българския финансов сектор, у нас навлязоха водещи международни кредитни институции, които си поставят амбициозни цели за снижаване на разходите. Чуждестранните банкови групи бързо постигат по-ниска себестойност на предлаганите услуги, което принуждава средните и по-малки банки у нас също да ограничават своите разходи. В сектора се забелязва тенденция на подобряване на съотношението на ефективностТо се получава, като оперативните разходи (без разходите за провизии) се разделят на общия размер на чистите оперативни приходи (това са чистите доходи от лихви, от такси и комисиони и от преоценки). Докато за 2001 г. средното съотношение на ефективност на петте най-големи банки в България е било 67.4% на база техните счетоводни отчети, изготвени съгласно Международните счетоводни стандарти, през 2002 г. то спада до 61.9 процента. Натискът за снижаване на разходите увеличава оперативния рискНапример тази тенденция ограничава възможностите за прилагане на принципа за разделение на отговорностите. Този основен механизъм при изграждането на системите за вътрешен контрол гласи, че е желателно различни лица да одобряват една сделка (оторизация), да я осчетоводяват (достъп до счетоводните регистри) и да имат достъп до самите активи. А в много от по-малките банкови клонове вместо да има и счетоводител (достъп до регистрите), и касиер (достъп до активите), тези две длъжности се сливат в една с цел снижаване на разходите - касиер-счетоводител. Понякога тази практика е обоснована, тъй като системите за контрол си имат цена и ръководителите трябва да търсят баланс между двете съображения - цената и ползата. Въпреки това, от гледна точка на управлението на риска, тази тенденция е нездравословна.Процесът на глобализация увеличава оперативния риск и поради сблъсъка на различни организационни и национални културиПриложението на посочения по-горе принцип на разделение на отговорностите намира изражение при съхраняване на касовите наличности в банковите трезори, като един служител държи ключа от сейфа, а на друг е известен шифърът от него. Често въвеждането на този принцип среща съпротива, тъй като той се възприема от някои като липса на доверие. Нерядко поради подобни представи служителите от един банков офис научават паролите за достъп до компютърните системи и информационните ресурси на своите колеги.Друга тенденция, която повишава оперативния риск, е увеличаващото се влияние на ИНТЕРНЕТСветовната мрежа дава достъп на банката до много по-голям брой клиенти, но и носи редица заплахи, като например неоторизиран достъп или възможност на недобросъвестни лица да нарушат нормалния ритъм на работа на системите. Вирусът I love you причини през 2000 г. милиарди долари загуби в САЩ. Освен поражения върху банковите системи неоторизираният достъп може съществено да навреди на репутацията на кредитната институция. Компрометирането на клиентската информация е също толкова голям риск за банката, колкото и неоторизираното влизане в нейната информационна система.Достъпът до конфиденциална информация за клиента, като например данните от кредитната му карта, може да навреди на доверието между банката и нейните настоящи и бъдещи партньори.Оперативният риск нараства с въвеждането на нови финансови инструментиТипичен пример в тази област са финансовите деривативи. Те са разнообразни по вид и сложност. В България напоследък все по-често банките използват тези финансови инструменти. Прави впечатление, че в някои институции тесните технически познания на дилърите в областта на деривативите изпреварват тези на служителите от така наречените бек-офиси, които от своя страна би трябвало всеки ден да следят дейността на дилърите. Очевидно е, че при тази ситуация ефективността на този контрол би била занижена.Някои специалисти смятат, че инвестициите в подобряване на системите за управление на оперативния риск не могат да окажат позитивно влияние върху финансовите резултати на банките и оттам върху тяхната стойност. Според тях, институцията може само да загуби от проблеми, свързани с оперативния риск, но не и да спечели. В много финансови институции резултатите от дейността се оценяват на база количествени критерии - например обем привлечени средства, обем предоставени кредити, разходи на един служител и други. Най-голямото предимство на този подход е неговата простота, но той има един съществен недостатък: че е предимно количествен, а не качествен. За да се получи един качествен критерий, трябва да бъде взета предвид не просто доходността, а да се отчетат рисковете, с които е свързано осигуряването й. С други думи, тази доходност трябва да бъде коригирана съобразно произтичащите от съответната банкова дейност рискове.Известно е, че справедливата стойност на една акция се формира от настоящата стойност на очакваните бъдещи парични потоци, намалени (сконтирани) с изискваната от акционерите норма на възвръщаемост. Тази норма на възвръщаемост зависи от рисковата премия. Увеличаването на риска води до нарастване на сконтовия фактор, а оттук и стойността на акциите ще бъде по-малка. Следователно доброто управление на риска определено може да увеличи стойността на акциите. Тя зависи не само от очакваните парични потоци, които са отразени в споменатите по-горе традиционни количествени критерии за резултатите на банката, но и от степента на риска. Поради това един разумно инвестиран лев в по-надеждното управление и намаляване на оперативния риск в много случаи може да спести загуби, значително надхвърлящи сумата на направената инвестиция. Модерните методи за оценка на резултатите от дейността отчитат не само абсолютната стойност на традиционните количествени показатели, а ги разглеждат и от гледна точка на свързаните с тях рискове. Така например, ако постигнатата абсолютна доходност от отдел Банкиране на дребно от отпускане на потребителски заеми е равна на доходността от фирмените кредити, предоставени от отдел Корпоративни клиенти, то на база на традиционния количествен подход може да се заключи, че и двата отдела се представят еднакво добре. Ако обаче в критерия за оценка се включи и компонента риск и приемем, че общият риск (финансов и оперативен) от корпоративните клиенти е по-висок от този на малките клиенти, то тогава сконтовият фактор при определяне на доходността от корпоративните клиенти би бил по-голям. Следователно коригираната с нормата на риск доходност би била по-ниска за отдел Корпоративни клиенти, в сравнение с постигнатото от Банкиране на дребно.За да постигне такъв качествен подход за оценка на резултатите си, банката трябва да положи значителни усилия за изграждане на структурирана система за управление на оперативния риск. Наред с други неща, тя трябва да изработи и количествени критерии за неговата оценка. Изготвянето им не е лесно, тъй като са необходими и данни за минали загуби от различни събития, свързани с оперативния риск. Освен възможността за подобряване на резултатите от дейността си, банките имат още един много сериозен стимул за инвестиции в тази област. Това са новите правила за изчисляване на капиталовата адекватност (така нареченият Базел II) на Базелския комитет за банков надзор. Те за първи път ще изискат от банките да заделят капитал за покриване не само за кредитния, но и на оперативния риск. Освен това от банките ще се очаква да прилагат някои задължителни практики и да поддържат много по-високи стандарти за управлението на оперативния риск.Банките ще имат избор между три подхода за определяне сумата на капиталакоято трябва да се заделя във връзка с евентуални загуби от оперативен риск. Те са подход на базисния индикатор, стандартизиран подход и комплексенподход на измерване. Подходът на базисния индикатор има предимството, че е по-опростен в сравнение с другите. Трябва да се има предвид обаче, че се очаква банките, опериращи в международен план, каквито са акционерите на всички по-големи кредитни институции у нас да използват по-сложните подходи. Макар Базел II да влиза в сила от 1 януари 2007 г., банките трябва да започнат своята подготовка за въвеждането му много преди това. Тя би трябвало да включи като минимум диагностичен преглед на готовността на банката да задоволи тези нарастващи регулативни изисквания; обучение на специалисти в областта на оперативния риск и Базел II; изработване на план за действие, включително заделяне на нужните ресурси, за покриване на новите изисквания. Ако една банка все още не е започнала подготовката си за прилагане на Базел II, най-подходящият момент за това е сега.

Facebook logo
Бъдете с нас и във