Банкеръ Weekly

Финансов дневник

РЕВИЗИЯТА НА БКК ГРЪМНА СВАТБАРСКИ

Ревизията, или одитът, както вече е по-модерно да се казва у нас, на Банковата консолидационна компания се оказа пълно разочарование. БКК бе единствената държавна фирма, която от самото си създаване през 1992 г. до април 2002 не бе подлагана на проверка от Държавен и финансов контрол. Факт, който сам по себе си е странен, тъй като БКК бе собственик на най-големите български банки, основно с нейните гласове се избираха банковите управители, тя бе моторът на консолидационните процеси, които от края на 1992 до средата на 1996 г. преобразиха банковия сектор в България. През БКК от средата на 1997 г. до момента се извършват едни от най-големите приватизационни сделки в страната. Имаше периоди, в които депозитите на БКК надхвърляха 800 млн. лева. И в същото време консолидационната компания е едно от дружествата с най-спорната акционерна структура. Причината е, че при създаването й нейни акционери, макар и с незначителни дялове, бяха много държавни фирми и банки. През 1996 г. с решение на Министерския съвет всички тези дружества бяха задължени да предадат акциите си от БКК на Министерството на финансите и да намалят размера на капитала си с общата номинална стойност на преотстъпените книжа. Голяма част от тези фирми и банки се ослушаха и не изпълниха повелята на принципала си. А когато бяха приватизирани, в ръцете на новите им собственици попаднаха и акциите на БКК. Очакваше се всички тези обстоятелства да бъдат изяснени при разпоредената ревизия на консолидационната компания. Разочарованието обаче бе голямо, когато Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол обяви, че проверката й обхваща само периода от януари 1997 до 31 декември 2001 година. По-подозрителните биха се усъмнили, че тя изпълнява политическа поръчка, тъй като обхваща управлението на служебното правителство на Стефан Софиянски и на кабинета на Иван Костов. В ревизията, чиито резултати бяха обявени на специална пресконференция в неделя (15 декември) от изпълнителната директорка на АДВФК Гинка Драганинска и от Йонка Гуленова - началник на дирекция Вътрешен одит на търговски дружества в Агенцията, се казва, че в БКК е липсвала аналитична счетоводна отчетност, която да осигури пълна информация за воденето на сметките на компанията. Според ревизорите, в БКК няма процедура за приемане и предаване на документацията при смяна на длъжностни лица, не е определен и редът на документооборота. Договорите за приватизацията на търговските банки и свързаните с тях документи са изготвяни само на английски. По-сериозно звучи констатацията на ревизорите, че БКК често е разваляла депозитите си, направени в търговски банки, и поради това е пропускала приходи от лихви. Драганинска и Гуленова обаче не успяха да отговорят на въпроса на в.БАНКЕРЪ кога и в кои банки са били разваляни депозитите и какъв е размерът на пропуснатите лихви.Поради липсата на аналитична отчетност не можахме да уточним тези въпроси. Липсват счетоводни документи, на одиторите не са предоставени доказателства или обяснения защо парите са изтеглени преди депозитния срок, заяви изпълнителната директорка на АДВФК. Бивши членове на съвета на директорите на БКК обаче твърдят, че ако се проследят внимателно платежните документи по операциите на консолидационната компания, лесно може да се открие в коя банка и кога е бил развален депозитът и къде са отишли парите от него.Гинка Драганинска отбеляза, че за липсата на аналитична отчетност вина носят Петър Жотев, който бе изпълнителен директор на БКК от август 1997 до септември 2001 г., а сега е депутат от СДС, и бившият главен счетоводител на консолидационната компания Надя Ходоновска. Но поради изтичането на едногодишния давностен срок на Жотев не може да му се търси отговорност по реда на Закона за административните нарушения.Ходоновска пък е допуснала нарушение при разпределението на печалбата на БКК за 2000 г., като неправомерно е предоставила на смолянската фирма Нитекс АД 278 008 лв. и не е предприела мерки за възстановяването на тази сума. Чак в края на 2001 г. Нитекс върна всички пари на БКК, и то след като консолидационната компания заведе дело срещу дружеството. То обаче отказа да плати лихвите - 27 хил. лв., за периода, през който е ползвало неправомерно преведения му дивидент. В момента БКК съди Нитекс за въпросните 27 хил. лв. и досега е успяла да спечели делата срещу фирмата на две инстанции - в Смолянския окръжен и в Пловдивския апелативен съд.Ревизията на АДВФК е обърнала специално внимание на постъпленията от приватизацията на търговските банки през одитирания период и възстановяването на средствата, които Министерството на финансите отпусна на БКК през 1996 г. за рекапитализация на държавните кредитни институции. Става въпрос за облигации по Закона за уреждане на необслужваните кредити до 31 декември 1990 г. (ЗУНК) с общ номинал от 450 млн. щ. долара, които по определена схема бяха апортирани в капитала на ОББ - 119 млн. щ. долара, на ХЕБРОСБАНК - 51 млн. щ. долара, на SG ЕКСПРЕСБАНК - 13 млн. щ. долара, на Пощенска банка - 15 млн. щ. долара, на Стопанска банка и на БАЛКАНБАНК (през 1997 г. те бяха обявени в несъстоятелност) - по 60 млн. щ. долара, и на БИОХИМ - 85 млн. щ. долара. Според договора за това финансиране, за което вестник БАНКЕРЪ писа неведнъж през годините, БКК бе длъжна при продажбата на банките да преведе на Министерството на финансите процент от цената им, равен на процента на апортната вноска облигации по ЗУНК в техния капитал. Например апортната вноска в БИОХИМ формира малко над 50% от капитала на кредитната институция. И след продажбата й на Банк Аустрия през октомври 2002 г. (срещу 82.5 млн. евро) БКК преведе директно в бюджета малко повече от половината (46.5 млн. евро) от тази сума. Вярно е, че това не са 85 млн. щ. долара, апортирани през 1996 г. в капитала на БИОХИМ, но такива са условията на договора между БКК и Министерството на финансите. Същото е и положението с ОББ, в чийто капитал бяха апортирани облигации за 119 млн. щ. долара, които формираха 97% от акционерния й капитал. Но в средата на 1997 г. банката бе продадена за 3 млн. щ. долара, а 97% от тях са 2 913 655 щ. долара - толкова, колкото е превела БКК на финансовото министерство. По тази схема то е получило и 22 711 154 щ. долара от цената, която Риджънт Пасифик Груп плати в началото на 2000 г. на БКК за ХЕБРОСБАНК (23.5 млн. щ. долара). Ревизорите са констатирали, че в резултат на схемата за рекапитализация на банките и последвалите ги приватизационни сделки държавата е понесла загуби. Изключение правят само продажбите на Пощенска банка и SG EКСПРЕСБАНК, които са рекапитализирани по ЗУНК-схемата съответно с 13 млн. и 15 млн. щ. долара, а са продадени за 39.1 млн. и 38 млн. щ. долара. По този повод Петър Жотев обичаше да казва: Пазарът определя цените. Е, сега излиза, че заради представите на Жотев за пазара държавата е излязла на загуба. Ревизорите от АДВФК заявиха, че за нито едно от нарушенията, които според тях е допуснал Петър Жотев, на него не може да му се търси административна отговорност. Материалите по ревизията обаче са изпратени в Главна прокуратура, където бившият директор на БКК и бивш вицепремиер ще може да развие на дълго и нашироко вижданията си за пазарните механизми. Дано те да не се окажат поредното нарушение по прословутия чл.282 от Наказателния кодекс, който преследва за престъпления по служба. Този член идеално пасна на много други хора - при това не всички виновни.

Четете още

Банкеръ Weekly

Офшорната мистификация

Темата за офшорните компании и тайните банкови сметки стана толкова актуална, че изведнъж избуяха и всевъзможни медийни експерти по нея. Но докато на Запад се говори с... Още »
Банкеръ Daily

Публикуваха нов списък с цесии и прихващания в КТБ

Издателите Петьо Блъсков, Мартин Радославов и Недялко Недялков са цедирали сериозни суми Още »
Банкеръ Weekly

Одиторите опитаха политическата бухалка

................................. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във