Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Реалности и потайности на Европейския банков надзор

Правителството ни продължава да демонстрира решимостта си България да влезе  в Европейския банков съюз и в Европейския банков надзор чрез механизма за тясно сътрудничество. Доказателство за това е проектът за промени в Закона за БНБ, а чрез него и в Закона за кредитните институции,  който бе изпратен на ЕЦБ за съгласуване и бе одобрен на 24 октомври от Министерския съвет. Проектозаконът вече трябва да е в Народното събрание, което вероятно ще може да го гласува до средата на ноември. По този начин ще бъде изградена правната рамка, необходима на ЕЦБ, за да извърши прегледа на качеството на активите на българските банки. И  евентуално след година да започне да осъществява надзор върху тях, ако България бъде приета в Европейския банков съюз.

Още отсега е ясно, че сроковете, заложени  в правителствения План за действие за влизане на страната ни в Европейския банков съюз и в двегодишния валутен механизъм за въвеждане на еврото - ERM ІІ, трудно ще бъдат спазени. Най-малкото защото в този план бе записано, че процедурите по прегледа на качеството на активите трябва да започнат най-късно до края на октомври. А това вече е почти неизпълнима задача. В случая, както се казва,  управляващите у нас предполагат, а ЕЦБ разполага. Не искаме да се заяждаме на дребно, но  всички, които се занимават с политика и с държавното  управление в областта на финансите, би трябвало да знаят, че влезем ли в Европейския банков съюз, нашенските органи ще загубят суверенното си право на контрол върху банковия сектор и ще го предадат на ЕЦБ.

Поради всичко казано  дотук е важно да се знае какви са надзорните правомощия на ЕЦБ. На първо място, трябва да кажем, че по отношение на

прегледа на качеството на активите

и на стрес-тестовете ЕЦБ сама определя кои  банки трябва да  преминат  през това упражнение. Специално за България в групата на проверяваните задължително ще попаднат трите най-големи кредитни институции у нас - "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК" и ОББ. На проверка отново ще подлежат и активите на Първа инвестиционна банка. Кои ще бъдат останалите проверени кредитни институции можем само да гадаем, но че такива ще има е сигурно.

По информация на "БАНКЕРЪ" ЕЦБ ще определи окончателния брой на банките, които ще бъдат обхванати от предстоящия преглед на качеството на активите по специална матрица, в която освен значимостта на отделната институция за финансово-кредитния сектор са включени и специални формули за оценка на различните видове рискове, които тя е поела при извършването на своята дейност.  Експерти по управлението на риска, познаващи формулите, ползвани от ЕЦБ, смятат, че освен споменатите по-горе банки  прегледът ще включи  още "Банка Пиреос България", Централна кооперативна банка и "Алианц Банк България". Говори се, че не е изключено в групата да попадне и "Сосиете Женерал Експресбанк" заради предстоящото приключване на сделката по продажбата й на "Банка ДСК". Разбира се, обхватът на прегледа в  крайна сметка може да е по-тесен или много по-широк от споменатия. Всичко зависи именно от параметрите на рисковите модели и от теглото на всеки един от тези модели, заложени в матрицата на ЕЦБ. Отсега обаче трябва да е ясно, че всяка една кредитна институция трябва така да управлява риска си, че по-всяко време да е готова да издържи на евентуален преглед от страна на ЕЦБ.

Що се отнася до

обхвата на надзора от  ЕЦБ

той е определен в Регламент 1024 от 2013-а.

Пряк надзор ЕЦБ осъществява над банки и банкови групи с консолидиран размер на активите над 30 млрд. евро. Освен това под нейния непосредствен контрол са всички кредитни институции, които са на първите три места по размер на активите в държавата, в която оперират. За България това са "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК" и ОББ. Пряк надзор ЕЦБ осъществява и над всички кредитни институции, които са били обект на преструктуриране или са участвали в подобна процедура. Това е важно да се знае, защото ако при предстоящия преглед не дай си, Боже, се окаже че някоя банка у нас трябва да бъде преструктурирана, тя директно ще попадне под надзора на ЕЦБ, а заедно с нея и всички останали кредитни институции, имащи отношение към това преструктуриране. Пряк надзор означава, че не БНБ,  а именно ЕЦБ ще следи дистанционно резултатите и рисковите и капиталови показатели на поднадзорните й банки  и ще праща за проверка на място в тях т. нар.  съвместни инспекторски екипи. Тези екипи са съставени както от представители на ЕЦБ, така и от служители на банковия надзор на държавата, в която се намира съответната банка - в случая от служители на БНБ.

Освен тези специализирани правомощия ЕЦБ ще се произнася по всички

искания за предоставяне  и отнемане на лиценз

както и по молбите за увеличаване на капитала или за промяна на акционерните съотношения във всяка една банка, ако става дума за пакети над 10% от капитала. ЕЦБ ще определя и капиталовите буфери, а  националният надзорен орган - БНБ, при необходимост ще може да иска налагането на по-високи буфери. Специално БНБ ще продължи да осъществява текущия надзор над  всички банки, които остават извън обхвата на ЕЦБ, но при поискване ще трябва да докладва във Франкфурт за състоянието на всяка една поднадзорна институция и да предприеме всички надзорни мерки, предписани от ЕЦБ. Например в параграф 4 на чл.7 от Регламент 1024 пише следното: "Когато ЕЦБ счита, че националният компетентен орган на дадена държава членка следва да приеме мярка, свързана със задачите по параграф 1 (бел. ред. - това задачите за осъществяване на надзор), по отношение на кредитна институция, финансов холдинг или смесен финансов холдинг, тя дава инструкции на този орган, като посочва съответен срок. Този срок е най-малко 48 часа, освен ако по-ранното приемане не е абсолютно необходимо за предотвратяване на непоправими вреди."

Няма съмнение, че влезе ли България в Европейския банков съюз, възможностите за самостоятелни надзорни действия и решения на БНБ ще бъдат силно ограничени. Но случи ли се нещо негативно с която й да е банка у нас, няма съмнение, че именно БНБ, а не ЕЦБ ще носи репутационният риск. Не за друго, а защото политиците ни няма да могат да си измият ръцете с ЕЦБ. Всяко неизпълнение на изброените по-горе ангажименти на  българската страна - независимо какви са причините за това, ни заплашват с

изключване на България от Европейския банков съюз

Процедурата за това е ясно описана в параграф 5 на чл.7 от Регламент 1024. От текстове в него става ясно, че ако настъпят някакви законови промени, ограничаващи по какъвто и да е начин надзорните правомощия на ЕЦБ в страната ни или ако се допусне пропуск при налагането на надзорни мерки или въвеждането на капиталови буфери, или на други изисквания, определени от ЕЦБ, тя може да ни предупреди, че ще ни изключи от Европейския банков съюз. "ЕЦБ може да реши да отправи предупреждение към съот­ветната държава членка, че тясното сътрудничество ще бъде временно преустановено или прекратено, ако не бъдат пред­приети решителни коригиращи действия", пише в Регламент 1024. В него  се казва също, че ако 15 дни след уведомлението за предупреждението не са предприети такива действия, ЕЦБ може временно да преустанови или да прекрати тясното сътрудничество със съответната държава членка. Разбира се, в регламента има и процедура, при която нарочената за нарушител държава може да изрази своето мотивирано несъгласие с позицията на ЕЦБ за изваждането й от Европейския банков съюз. Разглеждането на това несъгласие става по определени правила, но да се влиза в обяснителен режим с ЕЦБ по такива въпроси за държави като България е по-скоро загубена кауза, отколкото реална възможност за доказване и защита на правотата си. Особено когато в банковия съюз са те приели не през парадния вход - чрез въвеждането на еврото, а по-милост - чрез механизма за тясно сътрудничество.

Обясняваме всички тези детайли, защото това са само част от важните подробности, които трябва да се имат предвид, когато се прави оценка какво получава и какво губи България от това, че  политиците й се съгласиха да влиза в Европейския банков съюз, преди да е приела еврото. Във всеки случай трябва да е ясно, че сме в ситуация, която не допуска  да отстъпваме повече. В смисъл, че управляващите не бива да се съгласяват страната ни да влезе в Европейския банков съюз, преди да е приета в ERM II. Тези две събития трябва да се случат паралелно - в един и същи ден и дори час. И никакви евентуални уговорки от страна на разни европолитици - първо да влезем в банковия съюз, а по-късно в ERM ІІ, не трябва да бъдат приемани. Противното ще е равносилно на национално предателство. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във