Банкеръ Daily

Финансов дневник

Разходите за издръжка на БНБ през 2018 г. възлизат на 88 169 хил. лв.

Управителят на БНБ Димитър Радев внесе в Народното събрание Годишния отчет на БНБ за 2018 година, съобщиха от пресцентъра на централната банка.

Публикуваме резюмето на отчета без редакторска намеса и без съкращения: 

Българската народна банка (БНБ) провежда своята политика, отчитайки динамиката и тенденциите в международната конюнктура и процесите в развитието на националната икономика. В съответствие с изискванията на Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) и използвайки ефективно целия си потенциал и възможности за въздействие, БНБ следва основната си цел – да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица.

В отчета са представени дейностите по изпълнение на функциите и задачите на БНБ, възложени ѝ по закон, както и изпълнението на други дейности на БНБ, свързани или подпомагащи изпълнението на основните ѝ функции и задачи. Представени са също отчет за изпълнение на бюджета на БНБ за 2018 г. и консолидиран финансов отчет към 31 декември 2018 г. (одитиран). Съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗБНБ е представена информация относно решения, приети от Управителния съвет (УС) на БНБ през 2018 г.

Глобалната икономическа активност се забави слабо през 2018 г., като според предварителните данни растежът на световната икономика в реално изражение възлезе на 3.7% при 3.8% през 2017  г. При по-голямата част от развитите икономики с изключение на САЩ се наблюдаваше отслабване на икономическия растеж спрямо 2017 г., включително в еврозоната, Обединеното кралство и Япония. По-нисък растеж спрямо 2017 г. беше отчетен и в икономиките с нововъзникващи пазари и в развиващите се страни, за което повлияха забавянето на растежа в Китай и значителното влошаване на икономическата активност в Турция. Икономическата активност и световната търговия през годината бяха неблагоприятно повлияни от въведените от САЩ протекционистични мерки във външната търговия, от ответната реакция на засегнатите страни и от опасенията за задълбочаване на търговските конфликти в международен план. В еврозоната растежът на реалния БВП през 2018 г. се понижи до 1.8% при 2.4% през 2017 г., като забавянето отразяваше както фактори с временен характер, така и по-широкообхватно влошаване на индикаторите за икономическите нагласи и свиване на растежа на външното търсене. В САЩ растежът на реалния БВП през 2018 г. се ускори до 2.9% (2.2% за 2017 г.) под влияние на благоприятната динамика на пазара на труда и на стимулиращата фискална политика. Глобалната инфлация се понижи до 2.0% в края на 2018 г. при 2.3% в края на 2017 г., което се дължеше най-вече на забавянето в темпа на годишна инфлация при развиващите се страни – от 3.3% в края на 2017 г. до 2.5% в края на 2018 г. В еврозоната инфлацията се повиши до 1.5% на годишна база през декември 2018 г. (1.3% през декември 2017 г.), като базисната инфлация остана на ниво от 0.9%, докато темпът на нарастване на цените при енергийния компонент на ХИПЦ се ускори под влияние на поскъпването на петрола. В САЩ годишният темп на инфлация, измерена чрез ценовия индекс на индивидуалните потребителски разходи, възлезе на 1.9% през четвъртото тримесечие на 2018 г., като слабо се повиши спрямо края на 2017 г. (1.8%) и достигна близо до целта на Федералния комитет по операциите на открития пазар (FOMC).

Различията в паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Федералния резерв на САЩ продължиха да нарастват през 2018 г. През периода Управителният съвет на ЕЦБ предприе промени спрямо нестандартните мерки по паричната си политика в посока нейното плавно нормализиране, но запази без изменение нивата на референтните лихвени проценти. В САЩ Федералният резерв продължи процеса на постепенно нормализиране на паричната си политика, като през годината целевият коридор за лихвения процент по федералните фондове беше повишен на четири стъпки с по 25 базисни точки и към края на годината достигна 2.25–2.50%.

Предприетите през 2018 г. промени в паричната политика на ЕЦБ и на Федералния резерв като цяло бяха очаквани от пазарните участници и до голяма степен бяха отразени в цените на финансовите инструменти, търгувани на международните пазари. През първите три тримесечия на 2018 г. динамиката на международните финансови пазари се характеризираше със засилен оптимизъм сред пазарните участници, а фондовите индекси в глобален мащаб достигнаха най-високите си в исторически план равнища. През последното тримесечие обаче се наблюдаваше съществена корекция. Понижението на фондовите индекси, а към края на годината и по-слабата склонност на пазарните участници да поемат риск бяха свързани най-вече с техните опасения от по-съществено от първоначално очакваното забавяне на глобалния икономически растеж през 2019 г., със задълбочаването на търговските конфликти между САЩ и основните им външнотърговски партньори, с несигурността относно фискалната политика на Италия, с нарасналата политическа несигурност във Франция и Белгия, както и с неяснотата около Брекзит. Тези тенденции предизвикаха засилено търсене на нискорискови финансови активи от страна на пазарните участници, поради което доходността по ДЦК на Германия се понижи през 2018  г., докато спредовете на доходност на ДЦК на останалите държави от еврозоната спрямо доходността по ДЦК на Германия предимно се разшириха.

През 2018 г. икономическият растеж в България възлезе на 3.1% (3.8% през 2017 г.). Основен положителен принос за растежа на реалния БВП имаше частното потребление, за което допринесоха засиленото търсене на кредити в условията на ниски лихвени проценти, благоприятното развитие на трудовия пазар и увеличението на разполагаемия доход на домакинствата. Износът на стоки и услуги през 2018 г. се понижи и имаше определящо значение за забавянето на растежа на реалния БВП спрямо предходната година. Спадът на износа се дължеше както на фактори с еднократен характер, така и на отслабване на икономическата активност в някои важни за България търговски партньори, като Турция и еврозоната. Годишната инфлация възлезе на 2.3% към декември 2018 г. (1.8% към декември 2017 г.). Определящо значение за динамиката на инфлацията през 2018 г. имаха повишението на международната цена на петрола, поскъпването на храните, както и действието на специфични фактори при някои подгрупи на услугите и нарастването на потребителското търсене.

През 2018 г. динамиката на паричните агрегати продължи да се характеризира с относително високи темпове на растеж. Към декември 2018 г. годишният растеж на широките пари възлезе на 8.8% (7.7% в края на 2017 г.), за което допринесе запазването на висока норма на спестяване в икономиката в условията на продължаващо подобряване на икономическата активност и повишаване на доходите от труд. Общият размер на депозитите на неправителствения сектор в банковата система към декември 2018 г. отбеляза на годишна база 7.3% растеж (6.2% в края на 2017 г.). Динамиката на банковия кредит за неправителствения сектор също бе възходяща и отразяваше благоприятната макроикономическа среда, нарастващото вътрешно търсене и ниските лихвени проценти по кредитите. Ускорение на годишния растеж се наблюдаваше както при кредитите за нефинансови предприятия (до 5.4% в края на 2018 г. спрямо 1.6% в края на 2017 г.), така и при кредитите за домакинства (до 11.2% в края на 2018 г. спрямо 6.0% в края на 2017 г.). През годината се наблюдаваше тенденция към засилване на годишния темп на растеж на потребителските кредити и на жилищните кредити, като за значителното ускорение при потребителските кредити (до 17.7% през декември) съществено влияние оказа включването от април 2018 г. на нова отчетна единица в обхвата на паричната статистика. Лихвените проценти по срочните депозити останаха на достигнатите ниски в ретроспективен план равнища, за което влияние оказаха запазващият се висок приток на привлечени средства от резиденти и високата ликвидност в банковата система. В условията на благоприятна макроикономическа среда, повишена оценка на банките за платежоспособността на кредитополучателите и силна конкуренция в банковия сектор при лихвените проценти по новоотпуснати кредити за предприятия и по новите жилищни кредити се запази тенденцията към понижение.

В края на 2018 г. излишъкът по консолидираната фискална програма (КФП) възлезе на 135 млн. лв. (0.1% от БВП), а общият размер на фискалния резерв с включени вземания от фондове на Европейския съюз (ЕС) за сертифицирани разходи, аванси и други възлезе на 9365 млн. лв. Част от депозитите на правителството във фискалния резерв бе използвана през годината за осигуряване на необходимия ресурс за последователно изпълнение на политиката на правителството за намаляване на държавния дълг. Стабилните фискални показатели на страната, високата ликвидност в банковата система и липсата на предлагане на нови емисии продължиха да допринасят за засилено търсене на българските ДЦК, емитирани на международните капиталови пазари.

При управлението на брутните международни валутни резерви БНБ продължи да провежда консервативна политика, осигуряваща висока степен на сигурност и ликвидност на резервите. Пазарната стойност на брутните международни валутни резерви към края на 2018 г. възлезе на 25 072.2 млн. евро, което спрямо края на 2017 г. представлява повишение общо в размер на 1410.1 млн. евро. За постигането на основните цели при управлението на международните валутни резерви, – а именно висока степен на сигурност и ликвидност – преобладаваща част от активите продължи да бъде инвестирана в ДЦК и в държавногарантиран дълг на държавите от така нареченото ядро на еврозоната, както и в краткосрочни депозити при първокласни чуждестранни банки.

В края на 2018 г. приблизително 68% от валутните резерви бяха инвестирани в активи с най-високо кредитно качество и дългосрочен кредитен рейтинг ААА. Нетният доход от управлението на международните валутни резерви през отчетния период беше положителен и бе в размер на 4.35 млн. евро, което представлява обща годишна доходност от 0.01%. По компоненти нетният доход включва: доход от инвестиции на брутните международни валутни резерви в оригинална валута в размер на -60.25 млн. евро, дължащ се главно на отрицателната доходност, която продължиха да имат деноминираните в евро облигации с високо кредитно качество и срок до падеж до около 5 години; доход от валутен дисбаланс в размер на 46.17 млн. евро, дължащ се почти изцяло на промяна в пазарната цена на монетарното злато в евро; и нетен финансов резултат от пасивите, който бе положителен на стойност 18.42 млн. евро.

Съгласно ЗБНБ Банката отговаря за организирането, поддържането и развитието на платежните системи в страната, като съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни механизми и осъществява надзор върху тях. През 2018 г. платежните системи на страната функционираха ефективно и осигуряваха непрекъсваемост на потока от плащания. През годината разпределението на плащанията в левове в страната между отделните платежни системи се запази без съществена промяна спрямо 2017  г., като през Системата за брутен сетълмент в реално време РИНГС са обработени 84.4% от стойността на извършените в страната плащания, през платежната система БИСЕРА – 14.3%, а през БОРИКА – 1.3%. През 2018 г. в Системата за брутен сетълмент в реално време за плащания в евро ТАРГЕТ2-БНБ са извършени 290 998 клиентски и междубанкови плащания на обща стойност 441 591 млн. евро, a наредените плащания през БИСЕРА7-ЕВРO са 47 140 броя на стойност 357 млн. евро.

Съгласно ЗБНБ и Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) БНБ регулира и осъществява надзор върху дейността на операторите на платежни системи, на доставчиците на платежни услуги и на издателите на електрони пари в страната. През 2018 г. УС на БНБ разгледа и взе решения по четири заявления за издаване на лиценз. На едно дружество беше издаден лиценз за предоставяне на платежни услуги, на две дружества бяха издадени лицензи за извършване на дейност като дружества за електронни пари и на едно дружество беше отказано издаването на лиценз за извършване на дейност като дружество за електронни пари. При осъществяването на платежния надзор през 2018 г. бяха приключени 4 и започнати 5 проверки на доставчици на платежни услуги, продължили след края на отчетния период. Констатираните при приключилите проверки нарушения бяха отстранени своевременно от доставчиците на платежни услуги, като в един от случаите бяха наложени надзорни мерки.

През 2018 г. нивото на свръхрезервите на банките по сметки в БНБ се понижи, но остана високо. Понижението на среднодневния размер на свръхрезервите бе с 3.7 млрд. лв. спрямо 2017  г., като средствата по сметки на банките в БНБ, с които се изпълняват изискванията на Наредба № 21, надвишаваха с 36.8% изискуемите задължителни минимални резерви (ЗМР) спрямо превишение с 95.9% през 2017 г.

БНБ притежава изключителното право да пуска в обращение банкноти и монети. Банкнотите и монетите, издадени от Банката, са законно платежно средство в страната и задължително без ограничения се приемат за плащания по пълната им номинална стойност. БНБ изпълнява своите емисионни и касови функции, като осигурява отпечатването на нови банкноти и отсичането на нови монети и извършва операции по приемане, предаване, изплащане, обработка, проверка за истинност и годност на постъпващите в БНБ банкноти и монети и чуждестранна валута, по замяна на повредени български банкноти и монети, както и по унищожаване на негодни български банкноти и монети. В края на декември 2018 г. БНБ пусна в обращение нова банкнота с номинална стойност 100 лв., емисия 2018 г. Общият дизайн и основните елементи на банкнотата от новата серия се запазват без съществени промени спрямо банкнотата от 100 лв., емисия 2003 г., но са въведени нови защитни елементи. В края на 2018 г. в обращение бяха 476.6 млн. броя банкноти (увеличение с 5.25% спрямо 2017 г.) на стойност 16 901.6 млн. лв. (увеличение с 10.23% спрямо 2017 г.) и 2439.5 млн. броя разменни монети (увеличение с 6.55% спрямо 2017 г.) на стойност 416.1 млн. лв. (увеличение с 14.81% спрямо 2017 г.). В изпълнение на контролните си функции Банката извърши шест пълни проверки в кредитни институции и доставчици на услуги за спазване на изискванията за качество на банкнотите и монетите в наличнопаричното обращение и извърши тематични проверки в десет кредитни институции и пет доставчика на услуги.

БНБ регулира и осъществява надзор върху дейността на банките в България с цел поддържане на стабилността на банковата система и защита на интересите на вложителите. През 2018 г. дейността на банковия сектор се осъществяваше при продължаващо подобряване на качеството на активите и съблюдаване на адекватни нива на ликвидната и на капиталовата позиция на кредитните институции. Ликвидната позиция на банковия сектор остана стабилна.

Нивата на капиталовите съотношения на банковата система в края на 2018 г. намаляха спрямо края на 2017 г., но останаха значително над минималните изисквания. Кредитните институции спазваха изискванията за капиталови буфери. В края на 2018  г. регулаторният капитал възлезе на 11.6 млрд. лв., което представляваше увеличение със 142 млн. лв. (1.2%) спрямо края на 2017 г. Общият размер на рисковите експозиции се увеличи през годината под влияние на растежа на кредита, както и вследствие на регулаторни промени. Общата капиталова адекватност на банковата система остана висока на ниво от 20.38% към декември 2018 г. (22.08% в края на 2017 г.), в това число адекватността на капитала от първи ред беше 19.41% (20.86% в края на 2017 г.).

През 2018 г. продължи тенденцията към подобряване на качеството на активите на банките, които нараснаха през периода с 8.0% (7.8 млрд лв.) до 105.6 млрд. лв. Делът на брутните необслужвани кредити и аванси в съвкупния брутен размер на кредитите и авансите намаля до 7.6% (при 10.2% в края на декември 2017 г.), като същевременно степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси с присъщата обезценка се повиши и в края на периода възлезе на 51.4% (при 49.4% в края на 2017 г.). Остатъчният кредитен риск, измерен чрез сумата на нетните необслужвани кредити и аванси, също продължи да намалява и остана изцяло покрит от капитала, превишаващ минималното регулаторно изискване от 8%. В края на 2018 г. банковата система отчете печалба от 1.7 млрд. лв., като съотношенията за възвръщаемост на активите (ROA) и на капитала (ROE) се повишиха спрямо 2017 г. до съответно 1.58% и 11.97%. Ликвидната позиция на банковия сектор остана стабилна, като коефициентът на ликвидно покритие в банковата система съществено надвишаваше минимално изискваното равнище.

Дейността на банковия надзор беше насочена към анализ и оценка на финансовото състояние на системата и на отделните банки с цел своевременно идентифициране на потенциални рискове и предписване на мерки за противодействането им. Сред приоритетните задачи на дистанционната надзорна дейност през 2018 г. беше извършването на цялостен процес на надзорен преглед и оценка на кредитните институции и присъждане на обобщен рейтинг на банките. През годината бяха завършени девет надзорни инспекции на място, четири от които започнати през предходната година, а други четири продължават след края на отчетния период. Основна тяхна цел бе преглед на процесите и системите за управление и на механизмите за контрол, засягащи конкретни рискове и области в банките, по-специално кредитния риск и риска от концентрация на кредити. Въз основа на констатациите и проверките с решения на УС на БНБ бяха приложени надзорни мерки спрямо пет банки за нарушения на регулаторната надзорна рамка. Макропруденциалната надзорна дейност се базираше на текущо наблюдение на характеристиките на икономическата среда и факторите, влияещи върху състоянието на банковия сектор. През отчетния период бяха извършени задълбочени анализи на ключови компоненти от развитието на системните рискове в банковата система, като: динамика на необслужванитекредити и на експозициите в държавен дълг в балансите на банките; прилагани кредитни стандарти при ипотечните заеми; и рейтингов профил на портфейлите от чуждестранни ДЦК. Направен бе и преглед на текущото прилагане на Международния стандарт за финансово отчитане 9 (МСФО 9).

Въз основа на наблюдаваните благоприятни тенденции в икономическата среда и засилената кредитна активност през 2018 г., както и на извършения анализ на показатели за цикличния системен риск в банковата система, бе направена оценка, че страната се намира във възходящата фаза на икономическия и на финансовия цикъл. При отчитане на тези фактори на 25 септември 2018 г. УС на БНБ увеличи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в Република България, от 0% до 0.5%, в сила от 1 октомври 2019 г. През отчетния период бе извършен и ежегоден преглед на идентифицираните като други системно значими институции (ДСЗИ) и определените за тях нива на капиталов буфер за ДСЗИ.

През 2018 г. БНБ продължи своята активна работа по идентифициране на възможностите за прецизиране и усъвършенстване на законодателната рамка в областта на банковия надзор. Във връзка с това БНБ предложи на Министерството на финансите (МФ) проект на законодателни изменения в чл. 45 от Закона за кредитните институции (ЗКИ). Измененията разширяват кръга от експозиции, представляващи експозиции към свързани лица.

През 2018 г. в БНБ започна подготовка за изменение на законодателната рамка във връзка с отправено на 18 юли 2018 г. искане на Република България за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ и присъединяване към Единния надзорен механизъм (ЕНМ) при присъединяване на българския лев към Валутен механизъм II (ERM II). Във връзка с процедурата за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ и присъединяването към ЕНМ Народното събрание измени ЗКИ и ЗБНБ. Промените в законодателството засягат главно предпоставките за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ, включително предоставянето на правомощия на ЕЦБ, както и допълване на правомощията на БНБ, свързани с макропруденциалния надзор върху кредитните институции.

Основните дейности на БНБ като орган за преструктуриране през 2018  г. бяха насочени към подготовка, преглед и изготвяне на планове за преструктуриране. Като част от този процес продължиха действията по разработване и усъвършенстване на методологии и процедури с цел осигуряване на единен подход при оценките и анализите, извършвани в процеса на изготвяне на планове за преструктуриране, както и при изпълнение на другите задължения на БНБ по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ЗВПКИИП). В съответствие с изискванията на този закон през март 2018 г. УС на БНБ определи общата сума за 2018 г. на годишните вноски на банките във Фонда за преструктуриране на банки (ФПБ) в размер на 121 956 хил. лв. В областта на статистическата дейност през 2018  г. БНБ продължи да събира, обработва, анализира и разпространява официалната парична и лихвена статистика, статистиката на външния сектор, статистиката на тримесечните финансови сметки на всички институционални сектори, държавната финансова статистика, статистиката на небанковите финансови институции, включително лизинговите дружества, инвестиционните фондове, дружествата, специализирани в кредитиране, и застрахователните и презастрахователните дружества. Наред със съставянето на статистически данни БНБ активно участва в редица национални,европейски и международни форуми във връзка с обсъждания и разрешаване на методологически въпроси в областта на статистиката.

БНБ поддържа Централен кредитен регистър (ЦКР) – информационна система за паричните задължения на клиентите към банките, финансовите институции, платежните институции и дружествата за електронни пари, отпускащи кредити по реда на чл. 19 от ЗПУПС. През 2018 г. в ЦКР бяха извършени 8232 хил. проверки по електронен път. Средномесечният брой на проверките за същия период бе 686 хил., като 71.6% от общия брой бяха осъществени от банките, а 28.4% – от останалите участници в регистъра. През отчетния период постъпиха общо 16 953 заявления за издаване на справка за кредитополучател от информационната система (ИС) на ЦКР на хартиен носител. БНБ поддържа електронна ИС за номерата на банковите сметки, техните титуляри и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, данни за наличие на запори по сметки, както и за лицата, наематели на сейфове в банки и техните пълномощници – Регистър на банковите сметки и сейфове (РБСС). Към 31 декември 2018 г. в РБСС бяха подадени данни за 16 млн. активни банкови сметки (при 16.22 млн. към декември 2017 г.) и за 32.04 хил. договора за наем на банкови сейфове (при 33.98 хил. към декември 2017 г.), в това число записи за 2.98 млн. броя новооткрити сметки и за 3.27 млн. броя закрити сметки. През 2018 г. бяха извършени проверки общо на 608 989 лица от органи и институции по реда на чл. 56а, ал. 3 от ЗКИ. Постъпилите в БНБ искания за издаване на справки от системата на регистъра бяха 2163 броя, от които 2059 броя бяха подадени от физически лица, а 104 броя – от юридически лица.

Във връзка с изпълнението на функцията си на фискален агент и депозитар на държавата БНБ поддържа, развива и обновява специализирани електронни системи, чрез които осигурява информационното обслужване на бюджета и фискалния резерв, обслужва провеждането на аукциони, сетълмента и търговията с ДЦК, осигурява Регистъра на особените залози и обслужва трансакции по външния държавен дълг.

В изпълнение на Плана за изследователската дейност през 2018 г. бе извършена работа по теми, свързани с анализ на механизмите за определяне на разходите за труд в предприятията от нефинансовия сектор, факторите, определящи динамиката на инвестициите, функционирането на трансмисионния механизъм, връзката между финансов и бизнес цикъл, конструиране на индикатор за несигурност за България, както и оценки на потенциални несъответствия между търсенето и предлагането на работна сила в страната. Продължи усъвършенстването на основния макроиконометричен прогностичен модел на БНБ. Чрез своята изследователска поредица „Дискусионни материали“ и през 2018 г. БНБ продължи да съдейства за развитието на изследователския потенциал на българската икономическа наука и практика в сферата на макроикономиката и във финансовата област. През годината от Издателския съвет на БНБ бяха разгледани шест разработки, четири от които бяха публикувани.

Чрез своите представители, участващи в комитетите и работните групи към Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), Европейската комисия (ЕК), Съвета на ЕС, Европейския съвет за системен риск (ЕССР), Европейския банков орган (ЕБО), както и в националния Съвет по европейски въпроси БНБ допринася за формирането на позициите на България в ключови области на икономическото управление и финансовия сектор. През 2018  г. представители на БНБ участваха в създадената на национално ниво организация за подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на ЕС и участваха в тематичните екипи по законодателни предложения на ЕК в областта на финансовите услуги, подпомагайки с експертния си опит екипите на МФ. Представителите на БНБ участваха в дискусиите по законодателните предложения, свързани с намаляване на рисковете в банковия сектор (така наречения банков пакет), прегледа на Европейската система за финансов надзор, пакета от мерки за обезпечените облигации, както и с предложения в рамките на пакета от мерки за справяне с необслужваните кредити.

Поддържането и развитието на конкурентна система за управление на човешките ресурси продължи да бъде сред водещите политики в БНБ през 2018 г. Сред основните приоритети бяха осигуряването на благоприятна работна и социална среда, привличането на подходящи кандидати за работа и задържането на квалифицираните служители посредством насърчаване на тяхното професионално и кариерно развитие. Годишната програма за обучение и професионална квалификация предостави широк кръг възможности за участие в разнообразни форми на обучение и специализация. През отчетния период в някои дейности по управление на човешките ресурси настъпиха промени във връзка с прилагането на новото законодателство за защита на личните данни и по противодействие на корупцията. В съответствие с нормативните промени бяха допълнени и актуализирани приложимите вътрешни актове и бяха оптимизирани процесите по обработка на лични данни на служителите и на кандидатите за работа в БНБ. Бяха направени и съответните изменения във вътрешната уредба, свързана с предотвратяването и установяването на конфликт на интереси. В края на 2018 г. в БНБ работят 886 служители при 876 в края на 2017 г.

Вътрешният одит на БНБ се осъществява в съответствие с международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит, Етичния кодекс на вътрешните одитори, Правилата на Комитета на вътрешните одитори към ЕСЦБ и приетите от УС на БНБ правила за дейността. През 2018 г. бяха изпълнени дванадесет одитни ангажимента. Целта на одитите беше да се предостави увереност относно управлението на риска, контрола и управлението, присъщи на съответните дейности, за да се гарантират ефективното постигане на целите и задачите, надеждността и пълнотата на финансовата и оперативната информация, ефективността и ефикасността на оперативните дейности и програми, опазването на активите, както и съответствието с приложимите закони.

Бюджетът на БНБ осигурява изпълнението на функциите и задачите на Банката. Разходите за издръжка на БНБ през 2018 г. възлизат на 88 169 хил. лв. (85.7% от утвърдения по съответния раздел бюджет за годината), включително 24 825 хил. лв. за издръжка на паричното обращение, 28 386 хил. лв. за материали, услуги и амортизация и 29 303 хил. лв. общи разходи за персонала. За изпълнение на инвестиционната си програма за 2018 г. Банката извърши разходи в размер на 7959 хил. лв., което е 32.4% от утвърдения бюджет за годината по този показател.

Facebook logo
Бъдете с нас и във