Банкеръ Weekly

Финансов дневник

РАЗДАВАЧЪТ УЕЙЛ ПОТЪРСИ СВЕЖА КРЪВ

Броени дни след като в началото на септември пое управлението на Салъмън Смит Барни (Salomon Smith Barney) - инвестиционното поделение на щатския финансов гигант Ситигруп (Citigroup) - Чарлз Принс се пошегува с колегите си, че неофициалната му титла е главен отговорник за извиненията. Не бяха минали и две седмици и Ситигруп започна да се покайва. До края на септември банката се съгласи да плати общо 245 млн. щ. долара, за да уреди извън съдебните зали обвиненията, повдигнати от три надзорни агенции в САЩ. Най-много пари - 215 млн. щ. долара - глътна Федералната комисия по търговия. Тя установи, че управлението за потребителски кредити на Ситигруп без знанието на кредитополучателите е прибавило и цената на застраховките към жилищните заеми, които отпускало. Най-скромна сума (5 млн. щ. долара) получи Националната асоциация на дилърите, търгуващи с ценни книжа. Тя обвини топанализатора на банковата групировка Джак Грубмън, че е подвел инвеститорите с препоръките си да купуват акции на Уинстар къмюникейшънс (Winstar Communications) непосредствено преди фалита на телекомуникационната компания през април 2001 година. Финансовият мастодонт обаче тепърва ще трябва да преодолява истинските препятствия. Те са свързани със скандалните разкрития около участието на групировката във фалита на енергийния търговец Енрон и с конфликта на интереси, възникнал от работата на анализаторите на банката. Нещата се усложняват допълнително от големите загуби, които Ситигруп понесе на финансовите пазари на развиващите се икономики. Заради сложната плетеница от проблеми цените на банковата групировка спаднаха с 21% през първите десет месеца на тази година. Книжата са загубили общо 32% от максималната си пазарна оценка, която бе през август 2000 г. 54.91 щ. долара на акция. Макар че финансовият гигант, който управлява активи на стойност над 1 трлн. щ. долара в повече от 100 страни по света все още е на печалба, ръстът на приходите му намалява. След постигнатите 20% през 2000 г., през 2001 г. той бе едва 4%, а през тази година анализаторите очакват увеличение с 3.5 на сто. Въпреки критичната обстановкаизпитаният боец Санфорд Уейлглавен изпълнителен директор и шеф на борда на Ситигруп, не смята да се оттегли от поста си. Шестдесет и деветгодишният ветеран се ползва със славата на един от най-великите финансисти на ХХ век и не иска кариерата му да приключи безславно.Роденият в Бруклин банкер създаде Ситигруп парче по парче, започвайки преди 16 години от малката компания за потребителски кредити Камършъл кредит (Commercial Credit) в Балтимор. Той купи над 100 фирми, за които похарчи повече от 147 млрд. щ. долара. В хода на процеса Уейл също забогатя, като само през 2000 и 2001 г. той получи общо 368 млн. щ. долара възнаграждение. Облажиха се и най-старите му акционери. Една-единствена акция от Камършъл кредит, която през 1986 г. (когато компанията стана публична) се търгуваше по 20.50 щ. долара, днес струва колкото 12 акции на Ситигруп, оценени на близо 445 щ. долара към 30 октомври тази година. Едно от прозвищата на Уейл на Уолстрийт е раздавачътзаради солидните дивиденти, които превеждаше на акционерите. Всъщност той започва да ухажва индивидуалните инвеститори още преди повече от 40 години като съдружник в брокерската фирма Коугън, Бърлинд, Уейл и Левит (Cogan, Berlind, Weill Levitt). Един от колегите му от онова време си спомня, че през по-голямата част от деня Уейл наблюдавал пазара, а през нощта привличал клиенти за фирмата: Санди управляваше сметките на всички богати келнери и салонни управители. Когато вечерях с него и съпругата му Джоан, бях удивен колко много сервитьори и други хора идваха на масата ни и обсъждаха с него пазара.През 1970 г. Коугън, Бърлинд купува 78-годишната брокерска компания Хейдън Стоун (Hayden Stone). Фирмата провежда мащабно съкращение на разходите и обединява счетоводните операции и услугите, които предлага на клиентите. Още тогава Уейл се увлича по идеята за изграждането на финансов конгломераткойто да продава целия набор от финансови продукти на обединения си клиентски масив. Именно това е причината банкерът да продаде през 1981 г. собствената си компания Шиърсън (Shearson) на Америкън експрес (American Express). Там обаче той не получава възможност да изпита на практика идеите си и след сблъсък с шефа на Америкън експрес Джеймс Робинсън я напуска през 1985 година.Уейл повтаря опита през 1988 г., когато новата му компания Камършъл кредит придобива Праймерика корп. (Primerica Corp.) - компанията майка на брокера Смит Барни. След това изкупува обратно брокерските услуги на дребно и управлението на активи на Шиърсън от Америкън експрес и получава контрола върху Тревълърс (Travelers) през 1993 година.Перлата в короната обаче е Ситикорп (Citicorp), за която през октомври 1998 г. Уейл плаща 36.4 млрд. щ. долара и създава Ситигруп. По онова време сливането противоречи на закона Глас-Стийгъл, забраняващ на търговските банки да купуват инвестиционни компании, както и на закона за банковите холдингови компании, според който банките нямат право да издават застраховки. Уейл и бившият президент на Ситикорп Джон Рийд обаче сондират мнения по сделката с тогавашния президент на САЩ Бил Клинтън и с шефа на Федералния резерв Алън Грийнспън и получават безпрецедентния за времето си гратисен период от две години, за да получат одобрение на сливането. През това време Конгресът променя законодателството. Анализаторите дори твърдят, че именно тази операция е главната движеща сила за приемането на закона Грам-Лийч-Блайли, който отменя ограниченията на Глас-Стийгъл. Сделката е легализирана и Уейл получава достатъчно мощ, за да докаже на практика предимствата на финансовите супермаркети. По ирония на съдбата обаче тя се превръща впалача на банкеразащото от нея започват разследванията на щатския Конгрес, на Комисията за ценни книжа и фондови борси и на главния прокурор на щат Ню Йорк. Те атакуват връзките между банкерите и анализаторите на ценни книжа, практиката на Салъмън да предоставя големи пакети акции от първоначалните публични емисии на обещаващи компании на клиенти на банката и ролята на Ситигруп в двата най-големи корпоративни банкрута в историята на САЩ - на Енрон и на Уърлдком.По оценка на експерти финансовият гигант ще трябва да се бръкне поне с 10 млрд. щ. долара, за да удовлетвори всичките претенции. А те съвсем не са за пренебрегване.Главният ревизор на щат Ню Йорк Карл Маккол повдигна в средата на октомври съдебни обвинения срещу Ситигруп за конфликт на интереси при отпускането на заем за 679 млн. щ. долара на бившия шеф на фалиралата Уърлдком Бърнард Еберс. Искове на обща стойност 33 млрд. щ. долара отправят към Ситигруп и към половин дузина други банки акционерите на Енрон и държавните пенсионни фондове, инвестирали в книжа на злополучния енергиен търговец. Те искат възмездие за понесени загуби в резултат на фалита му на 2 декември 2001 година. Други 3 млрд. щ. долара пък искат служителите на Енрон. Междувременно щатският Конгрес, Комисията за ценни книжа и фондови борси и главният прокурор на щат Ню Йорк Елиът Шпитцер проучват разпределението на първоначалните публични емисии, което е правило Салъмън. Разследването се концентрира върху акциите, които са получили Еберс, бившият главен изпълнителен директор на локалната телефонна компания Маклайъд Ю Ес Ей (McLeod USD) - Кларк Маклайъд, и бившият шеф на телекомуникационната групировка Куест къмюникейшънс интърнешънъл (Qwest Communications International) - Джоузеф Накио. На 30 септември Шпитцер заплаши, че ще съди мениджърите да върнат печалбите, които били получили в замяна на допълнителен бизнес, поръчан на Салъмън. Само Еберс е спечелил 11 млн. щ. долара от пакетите акции, които Салъмън му бил продал. Шест държавни пенсионни фонда съдят Ситигруп и искат 720 млн. щ. долара обезщетение за загубите от облигации и акции на Уърлдком. Срещу финансовия конгломерат са заведени и над две дузини граждански дела с обвинения, че неговият водещ инвестиционен банкер Грубман е нарушил законодателството, защото е правил и анализи на акции за Салъмън. Дейността на топбанкера разследва и прокурорът Шпитцер. Той проверява дали Грубман не е дал препоръка да се купуват акциите на Ей Ти енд Ти (ATT), за да помогне на Ситигруп да стане мениджър на продажбата на книжа за 10.6 млрд. щ. долара от местния телекомуникационен гигант през 2000 година. По оценка на експерти разходите на банката само по случая с Ей Ти енд Ти ще достигнат 7 млрд. щ. долара. Грубман напусна Ситигруп през август тази година и получи обезщетение в размер на 32.3 млн. щ. долара. Освен разправиите с контролните органиУейл има икономически затруднения и на международните пазариПо време на управлението му Ситигруп купи банки и финансови компании в Латинска Америка, Източна и Западна Европа, Япония, Китай и други райони и стана един от най-големите кредитори в държавите, в които навлезе. При международната си експанзия Уейл съсредоточаваше усилията си върху средната класа в развиващите се пазари, на която предлагаше главно кредитни карти и застраховки. Това обаче, освен доминираща роля на пазара й, докара и маса главоболия.Само от инвестициите си в Аржентина Ситигруп загуби 2.2 млрд. щ. долара преди облагането с данъци, след като правителството на страната престана да обслужва дълга си и девалвира песото. Финансовите анализатори очакват този отрицателен резултат да се задълбочи и прогнозират, че загубите на банката от операциите й в Бразилия ще са двойно по-високи от аржентинските.Същевременно стопанството на Япония е на ръба на рецесията, икономиката на еврозоната е доста нестабилна, а Полша е в рецесия. Ситигруп купи през 2000 г. най-големия корпоративен полски кредитор - Банк Хандлови в Варшавие (Bank Handlowy w Warszawie), сред чиито клиенти е и най-голямата местна нефтена рафинерия ПКН Орлен (PKN Orlen). Уейл обаче не седи със скръстени ръце и вече направи първите стъпкиВ реч в Ню Йорк на 6 септември той обяви нова програма, съгласно която Ситигруп вече няма да участва в каквито и да било операции по финансово преструктуриране, подобно на осъществените в Енрон, преди клиентите да разяснят как подобни трикове ще повлияят на счетоводните им баланси. Освен това Уейл задължи 140 висши мениджъри на банковата групировка, докато са на управленски постове, да не продават 75% от акциите, които получават като част от възнаграждението си. На 9 септември Уейл назначи 52-годишния Принс - главен съветник и главен оперативен директор на Ситигруп, за шеф на Салъмън Смит Барни на мястото на Майкъл Карпентър. В началото на октомври Майкъл Мейсън - директор на компанията Вирайзън къмюникейшънс (Verizon Communications Inc.), стана главен оперативен директор. Мейсън е бивш управителен съдружник в правната кантора О'Мелвини енд Майерс (O'Melveny Myers) и ще бъде също и шеф на новата Комисия за бизнес практика в Ситигруп, която ще следи за законосъобразността на сделките. Тя ще се опита да сведе до минимум онези операции, които доведоха до последните мащабни разследвания на щатските и федералните власти.Последното попадение на Уейл е Сали Кравчек. Тя ще оглави ново, независимо звено на Ситигруп с 350 анализатори и 12500 брокери за обслужването на индивидуални инвеститори и ще докладва директно на главния изпълнителен директор, като по този начин анализът ще е напълно независим от инвестиционните банкери. Целта е да се върне доверието на инвеститорите след продължаващото месеци ровене на следователите в мръсното бельо на банката. Тридесет и седем годишната Кравчек е анализатор и бивш главен изпълнителен директор на проучвателната фирма Санфорд Бърнстейн (Sanford C. Bernstein) и е доказала независимостта си. Родена е в Чарлстън, щат Южна Каролина и има магистърска степен по бизнес администрация от колумбийския университет. Работила е в отдела по корпоративни финанси в брокерската компания Доналдсън, Лафкин енд Дженрет (Donaldson, Lufkin Jenrette), а през 1994 г. се прехвърля в Санфорд Бърнстейн. През 1997 г. е избрана за анализатор N1 от списание Инститюшънъл инвестър.Свежото попълнение може и да спаси репутацията на Уейл, който през март 2003 г. ще навърши 70 години. Стига да успее да се сработи с командира. Много често най-близките му сътрудници напускат или биват изхвърляни. През 1998 г. например Уейл уволни бившото си протеже Джейми Даймън, с когото работеше от началото на 80-те години на ХХ век. Днес Даймън е ръководител на Бенк уан (Bank One), която дължи забележителните си постижения именно на неговото име. Бившите приятели обаче очевидно са оправили отношенията си, защото в началото на октомври са били забелязани да се разхождат заедно със съпругите си в курорт в Западна Вирджиния по време на официалната среща на главните изпълнителни директори на най-големите щатски компании. Бившият съуправител на Ситигруп - Джон Рийд, също бе принуден да се пенсионира през февруари 2000 г., след което Уейл стана едноличен лидер на финансовия конгломерат. Той все още не е посочил своя наследник, въпреки обещанието да побърза с избора си. Каквото и да се случи обаче, Ситигруп ще оцелее не само защото е прекалено голяма, за да фалира, но и защото е с прекалено силни връзки сред политическия елит на страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във