Банкеръ Weekly

Финансов дневник

РАЙОННИЯТ СЪД ПОДХВАНА БИВШИТЕ ШЕФОВЕ НА СИРБАНК

Софийският районен съд даде ход на делото срещу седем бивши шефове и служители на СИРБАНК, обвинени по станалия нарицателен за тези процеси чл.282 от Наказателния кодекс, третиращ злоупотреба със служебно положение. На 2 декември 2002 г. пред районната съдийка се изправиха тримата бивши членове на съвета на директорите на СИРБАНК (през 1995 г. тя стана част от приватизираната в началото на октомври 2002-ра БИОХИМ) Милка Стефанова, Николай Павунчев и Иван Кълвачев. Заедно с тях ще отговарят директорът на дирекция Валутна дейност Илиан Зафиров и служителите от дирекция Кредитиране на банката Петър Паскалев, Чавдар Горанов и Георги Патев. Според прокуратурата, в периода от 2 октомври 1992 до 20 февруари 1995 г. седемте обвиняеми са участвали в предоставянето на заеми на 17 фирми, които впоследствие не са върнали на банката 25.83 млрд. неденоминирани лева (25.83 млн. нови лева). Дебатите по въпросадали изобщо да започне гледането на делото или то да бъде върнато на прокуратурата, беше първото сериозно изпитание за съдия Карамфила Тодорова. Повод за него стана представената на 2 декември справка от прокуратурата, че срещу подсъдимите Милка Стефанова и Чавдар Горанов има повдигнато още едно обвинение, което не е включено в документите, представени на районния съд. Според адвокат Георгиев, след разкриването на този факт сегашният съдебен процес трябва да бъде прекратен и обвинителният акт да се върне в прокуратурата. Тя на свой ред трябва да допълни новото обвинение срещу двамата бивши служители на СИРБАНК и едва тогава да се даде ход на делото. Съдия Тодорова обаче не уважи този иск на адвокатите. Сред некоректните длъжници на СИРБАНК са три дружества - Ратола ЕООД, Ратола Моторс ООД и ФК Левски 1914 представлявани през 1993-1994 г. от Томас Лафчис. Обвинена за отпускането на всеки от кредитите за тези три дружества е Милка Стефанова, а по заемът за Ратола Моторс ООД освен на нея отговорност се търси и на директора на дирекция Валутна дейност в СИРБАНК Илиан Зафиров.По данни на изготвената по делото счетоводна експертиза, общият размер на заемите, които не са върнали фирмите на бившия вратар и президент на синия футболен клуб, надхвърля 960 млн. стари лева. На 26 ноември 1993 г. Ратола ЕООД е сключила договор за кредит с банката за 300 хил. г. марки. Главницата по тях е трябвало да бъде погасена на две равни вноски - на 30 април 1994 г. и на 30 юли 1994 година. Заемът трябвало да се използва за закупуване на облекла от италианската фирма Бенетон. Кредитът е обезпечен със залог на доставените дрехи, на лек автомобил Митцубиши и с издадена от Томас Лафчис запис на заповед за 300 хил. г. марки. Дотук добре. По-нататък обаче - не. След като банката предявява съдебен иск срещу Ратола ЕООД за забавени плащания, нито едно от изброените обезпечения не е открито, за да бъде осребрено.Междувременно на 28 април 1994 г. Томас Лафчис получава кредит за друго свое дружество - Ратола Моторс ООД. Заемът е за 256 690 г. марки, обезпечен със залог на шест автомобила Митцубиши. Кредитът не е издължен и банката не е успяла да събере вземането си. На 19 август 1994 г. Лафчис получава трети кредит за 100 хил. щ. долара, този път за футболен клуб Левски 1914. Той е обезпечен с предстоящите постъпления от реклама, чиято обща сума е била изчислена на 265 хил. щ. долара на базата на договора между клуба и застрахователното дружество БУЛСТРАД.Показания по този кредит даде Митко Дандаров, който от началото на 1995 г. е бил експерт в дирекция Кредитиране. Дандаров обясни, че към 15 ноември 1995 г., когато е започнал да проучва кредита, отпуснат на ФК Левски 1914, футболният клуб трябвало да получи по рекламния договор с БУЛСТРАД още около 2.6 млн. щ. долара. По думите на Дандаров проблемът с обслужването на заема е възникнал, когато застрахователят е преустановил плащането по рекламния договор. Непогасени са и два кредита, отпуснати от СИРБАНК на петролната компания Елпида-3. Освен че бе най-големият длъжник на банката, управляваната от Димитър Савов компания притежаваше и акции на СИРБАНК. Първият от кредитите, привлякъл вниманието на прокуратурата, е за 10.5 млн. щ. долара и е отпуснат на Елпида-3 на 2 октомври 1992 г. с разрешението на изпълнителната директорка на банката Милка Стефанова. Той е бил обезпечен със залога на 74 хил. тона суров нефт, за закупуването на който е бил използван и самият заем. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, към 31 декември 1998 г. неизплатената от Елпида-3 главница по кредита е била малко над 3 млн. щ. долара. На 28 декември 1994 г. СИРБАНК отпуска нов заем на петролната фирма - този път за 300 хил. щ. долара. Два месеца по-късно, на 2 февруари 1995 г., договорът за кредит е допълнен с анекс, с който ползваните от Елпида-3 пари се увеличават на 1.42 млн. щ. долара. Допълнено е и обезпечението, като в полза на СИРБАНК освен вече приетият залог на бензиностанция в Перник и запис на заповед на стойност 400 хил. щ. долара. е учредена ипотека на още три бензиностанции в Ботевград, Хасково и Ямбол. Освен тях петролната фирма е подписала договор, с който банката има право да събира всички постъпления от двете й бензиностанции в София. Според заключението на счетоводната експертиза, към 31 декември 1998 г. по този кредит не е платена нито една стотинка от главницата, която е 1.42 млн. щ. долара.Заседанията по делото срещу тримата изпълнителни директори на СИРБАНК и четиримата й служители ще продължат до 12 декември. Дотогава съдия Тодорова смята да разпита всички 53-ма свидетели, които са призовани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във