Банкеръ Weekly

Финансов дневник

РАЙФАЙЗЕН ЦЕНТРАЛ БАНК ЧАКА ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА БИОХИМ

Александър Съботинов, изпълнителен директор на Райфайзен Инвестмънт (България), пред в.БАНКЕРЪ

Г-н Съботинов, не е тайна, че Райфайзен Инвестмънт (България) извършва предварителни проучвания на БИОХИМ и Централна кооперативна банка. Ще кандидатства ли австрийската Райфайзен Централ Банк за покупката на някоя от двете финансови институции?
- Ако правителството обяви приватизацията на БИОХИМ през септември, Райфайзен Централ Банк ще се бори за придобиването на държавния дял в нея. Според австрийските банкери БИОХИМ е по-добрият вариант за покупка. Банката е с добре развита клонова мрежа, с отлична система за вътрешнофирмена информация и международни разплащания и има добре обучен персонал.
Дейността на ЦКБ е много близка до Райфайзен Централ Банк в селското стопанство и дребния бизнес. За съжаление обаче собствеността на капитала на българската кредитна институция е раздробена, тя има небалансиран кредитен портфейл, а управлението й не е от най-доброто.
За да илюстрирам сериозността на намеренията на Райфайзен Централ Банк, ще припомня, че тя купи преди около два месеца държавната Банка Агрикола в Румъния. Това донесе на румънското правителство 15 млн. щ. долара. Цената е ниска, защото Банка Агрикола беше в тежко състояние, а само част от лошите й кредити бяха поети от държавата. Аз съм оптимист за успешната приватизация на БИОХИМ и за солидните приходи, която тя може да донесе на бюджета.

Ако Райфайзен Централ Банк закупи БИОХИМ, ще обедини ли нейните структури с тези на Райфайзенбанк (България)?
- На първо време самостоятелността на придобитата банка ще бъде запазена. Тя ще си остане отделно юридическо лице със самостоятелен мениджмънт. До момента, в който не се прецени, че двете банки са на едно ниво - в управлението и качеството на дейност. Но по принцип политиката на австрийските банкери е всички банкови сделки - придобивания и сливания, които те правят в Източна Европа, да стават чрез специална фирма и тя да е 100% тяхна собственост.

Кои са другите проекти, в които участвате в момента?
- Сега се борим да спечелим три донорски проекта. Единият е на Световната банка и целта му е да се изследва бизнессредата в България. Другият е за проучване на строежа на шест депа за отпадъци в страната по западна технология. Третият е по поръчка на Министерството на финансите за насърчаване на чуждестранните инвестиции в страната.

Каква е вашата оценка за предприятията, чиято приватизация е консултирана от Райфайзен Инвестмънт (България)?
- Повечето от тях се развиват с много добро темпо. В туризма хотелите и курортните селища се обновяват. Моят съвет към собствениците на ваканционното селище Русалка, което бе приватизирано с търг, е да привлекат сериозен инвестиционен партньор, защото в най-северния ни курорт проблемите не са малко.
Според мен проблемите на рудодобивните мини Горубсо се преувеличават от медиите. Там две от дружествата си бяха в ликвидация още в началото на приватизационната процедура. При Горубсо - Мадан, закупен от турско-руския консорциум Родопа Инвестмънт, проблемът с неизплатените стари заплати наистина е голям. По време на приватизацията, когато бяхме консултанти на АП по сделката, дълговете на дружествата, особено за заплати на работниците, нараснаха сериозно. Заради забавянето някои от задълженията не бяха включени в приватизационната документация и останаха за сметка на държавата. Така че от Родопи Инвестмънт имат основание да искат от бюджета да поеме плащането на стари заплати.

Вие бяхте изпълнителен директор на АП през първата година от управлението на СДС. Какво успяхте да свършите добре и от какво сте недоволен?
- Доволен съм, че поставихме основите на европейските проекти за консултантска помощ при приватизацията на големите и важни български предприятия. Въведохме новите правила за оценка на офертите на купувачите, за първи път използвахме дисконтирането на оферираната цена. Опитахме се да прилагаме таблица, която да показва важността и тежестта на критериите при избор на купувач като неотменна част от приватизационната документация и да се ползва от самите кандидати за дадено предприятие. Ако това бе станало практика, можеше да се избегне и спорът около лиценза на Нова телевизия, който бе отнет точно заради липсата на посочени критерии.

Как оценявате дейността на вашите наследници начело на АП?
- Захари Желязков започна силно, но в средата и накрая на управлението му нещата не бяха успешни. По негово време се засили сериозно административният контрол, бюрократизира се и надзорният съвет. Желязков не оцени възможността на чуждестранните консултанти да доведат успешно и безпристрастно сделките до подписване. Заради бюрокрацията се стигаше до 2-3 месеца забавяне на всеки проект. Желязков не реагира твърдо и на силния натиск на определени политически кръгове и на подчинените му директори в АП, което не доведе до нищо добро за приватизацията.
Управлението на Левон Хампарцумян бе кратко. В началото имаше желание за енергично темпо на приватизация, но настъпиха промени в надзора, дойде изборният период и всичко застина. Хампарцумян е добър специалист, но структурата, в която той участваше с още двама изпълнителни директори, не бе работеща и ефективна.

Можете ли да посочите случаи, когато чуждестранни компании са се оттегляли от страната заради корупцията и бюрокрацията?
- Преди около две години ние консултирахме един от сериозните кандидати за приватизацията на софийското ВиК - френската компания Лионез Д'Езо. Те предложиха най-добрата оферта, но спечели никому неизвестната Интернешънъл Уотър. Техните предимства пред нашия клиент бяха, че предлагаха да се запази най-ниска цена на водата, което в крайна сметка се оказа неизпълнено обещание. Освен това те даваха най-ниски инвестиции за развитие на водопроводната мрежа, но имаха солидни връзки в общината. Впоследствие заради лобирането на определени приятелски кръгове, Лионез Д'Езо въобще изключи България от бъдещите си инвестиционни планове.

Кои са перспективните отрасли за чуждестранни инвестиции в момента?
- Според мен това са електроразпределителните дружества, Булгартабак холдинг и БТК. При приватизацията на телекомуникационната компания трябва да се сключи договор за управление с авторитетна западна компания с опит в бранша. БТК трябва да се преструктурира и чак след това да се пуснат малки пакети акции на фондовата борса. Добре е в договора да има опция за мениджмънт на чуждестранна фирма, като мажоритарният пакет да може да бъде закупен от нея.

Как ще отговорите на обвиненията, че сте въвели приватизацията чрез работническо-мениджърски дружества?
- И преди моето управление в АП ставаха много сделки с РМД-та, не съм ги въвел аз. И по света този вид раздържавяване е широко разпространено. Даже в САЩ, Великобритания и Унгария имат специални закони за придобиване на акции от служителите на компанията. Така се мотивират и стимулират работниците да се трудят по-ефективно. Когато обаче има опитен чуждестранен инвеститор, който да предложи добър инвестиционен план и справедлива цена, РМД-то трябва да остане на втори план.

Какво е вашето мнение за икономическия екип на новото правителство?
- Слабостта на царските икономисти е, че те имат тясна специализация. Николай Василев, новият вицепремиер и министър на икономиката, е работил предимно в областта на капиталовите пазари, а финансист номер едно Милен Велчев - в търговията с дългови книжа. Човекът със сериозен приватизационен опит е единствено Владимир Каролев.

А какво мислите за предизборната икономическа програма на Национално движение Симеон Втори?
- Програмата на Национално движение Симеон Втори беше много неподредена, имаше и доста изхвърляне. Желанието им още на втория месец да направят търговията на фондовата борса много атрактивна е трудноизпълнимо и нереалистично. Спомням си през 1994 г., когато бяха подадени 26 писма за намерения при приватизацията на Гранд Хотел Варна - накрая се появи само една оферта на фирма, свързана с бившата Мултигруп. Всички, които си купиха тогава акции на борсата, сега са недоволни, защото собствениците не използват хотела за развитие на туризма, а за съвсем други нужди.
Подобно нещо може да се случи и сега, чрез светкавично раздържавяване с помощта на фондовата борса. Акциите, продавани чрез борсата, трябва да се пускат само след като в дружеството влезе стратегически инвеститор.

НДСВ има идея да превърне АП в една модерна корпорация, собственик на държавните предприятия. Какви, според вас, трябва да бъдат бъдещите промени в агенцията?
- Смяната на модела на сегашната АП, според мен, изисква поне шест месеца за ново обучение и сработване на екипите и това ще забави на практика началото на бъдещите приватизационни процедури. Притеснява ме и другата крайност - АП да остане непроменена.
Идеята на новото правителство да превърне агенцията в една корпорация, собственик на държавния дял в предприятията, подобна на Тройханд в Германия, е трудна за изпълнение. В Германия приватизацията свърши за три години, но с цената на много загуби за хазната, заради бързата продажба. С тази структура на нашата АП - надзорен съвет и управляващо тяло, не може да се работи ефективно.
Препоръчвам на новите управляващи да създадат обществен съвет, включващ авторитетни личности, които да получават информация за хода на сделките и за самите купувачи. Този съвет няма да получава пари за дейността си, няма да гласува сделките, но ще има право публично да огласява своето мнение по приватизационните процедури.


Разговора води Стоян Стоянов

Facebook logo
Бъдете с нас и във