Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Пътят към еврозоната: Всичко или нищо

S 250 38792393 d810 4e73 bbeb 9260df4c1095

С типичната си увереност премиерът Бойко Борисов преди дни изказа оптимистична прогноза, че през юли страната ни ще получи покана за присъединяване към валутнообменния механизъм ERM II, познат като "чакалнята на еврозоната".  

Министър-председателят сподели очакванията си пред германския бизнес в България, но на практика повтори тезата от своя предишна изява от февруари, посветена на дейността на фондацията "Конрад Аденауер". И в двата случая Борисов изтъкна изпълнението на Маастрихтските критерии /виж карето/. Действително страната ни ги изпълнява, което бе потвърдено от последната оценка, публикувана през юни 2018 година. Но процесът далеч не е толкова опростен, а пред страната ни предстои немалко сложна работа.

На първо място трябва да поставим прегледът на качеството на активите и стрес-тестовете в шест български банки - "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", Обединена българска банка, Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка и Инвестбанк. Процедурата се ръководи от Европейската централна банка, а оценките й ще бъдат публикувани в периода юни-юли. Ако банковият сектор не покрие условията на ЕЦБ, датата за приемане на еврото може да се отдалечи във времето.

При позитивна развръзка страната ни ще се присъедини към Единния надзорен механизъм, част от Банковия съюз на ЕС. Тъй като България не е част от еврозоната, това ще се случи чрез установяване на тясно сътрудничество с банковия надзор на ЕЦБ. Това сътрудничество предполага, че системно важните банки ще попаднат под прекия надзор на ЕЦБ, а останалите трезори ще останат изцяло под наблюдението на БНБ, като ЕЦБ ще възприеме контролна роля.

Най-важният момент несъмнено е изразеното от България желание за едновременно присъединяване към ERM II и Банковия съюз. Фактът, че този път залагаме на принципа "всичко или нищо", е напълно оправдан, защото блокира двойните стандарти, каквито се прилагат например по отношение на приемането ни в Шенген.

Разбира се, не е изключено да ни предложат само членство в Банковия съюз. Но едва ли правителството би си позволило подобен ход, тъй като всеки експерт в областта пък и в банковите среди биха  гледали на това извъртане като на потенциално предателство.

Иначе след сегашната проверка на българския банков сектор БНБ и правителството ще изпратят до Европейската комисия, Еврогрупата и ЕЦБ заявка за членство във валутния механизъм. След това ще бъде оценено изпълнението на поетите ангажименти от наша страна и ще започнат преговори. Впоследствие пък трите европейски институции и българските им колеги заедно ще фиксират дата за присъединяването ни към ERM II. В същото време следват да бъде определен валутният курс, с който ще въведем еврото. В българския случай правителството и БНБ категорично заявяват, че това ще се случи при фиксирания от валутния борд курс - 1.95 лв. за 1 евро.

При последната си визита еврокомисарят Валдис Домбровскис поясни, че стандартният престой в "чакалнята на еврозоната" е около три години. Но реалната смяна на лева с еврото зависи както от стриктното изпълнение на  Маастрихтските критерии, така и от реалната конвергенция - сближаване на доходите ни и жизнения ни стандарт с тези в страните от еврозоната. Напредъкът на страната ни по тези показатели се отчита в редовния Конвергентен доклад  на Европейската комисия и ЕЦБ. Следващата оценка се очаква през 2020 година.

Паралелно обаче страната ни пое и допълнителни ангажименти. В свое становище от декември 2018 г. Еврогрупата призова българските власти "да извършат задълбочено реформите в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и с организираната престъпност  предвид тяхната важност за стабилността и целостта на финансовата система".

Точно по тази причина може да допуснем, че България ще остане по-дълго в ERM II от стандартните три години. За подобен пример може да посочим Дания, която е в "чакалнята на еврозоната" още от 1992 г., но и до днес не е променила валутата си.

Маастрихтските критерии са пет:


1. Инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителски цени - до 1.5 процентни пункта над средната стойност на трите страни с най-ниска инфлация (изключват се страни с прекалено ниска инфлация поради извънредни фактори - outliers);

2. Бюджетен дефицит като процент от БВП под 3 процента.

3. Държавен дълг като процент от БВП под 60 процента. Възможно е изключение, ако темпът на фискална консолидация се оцени като достатъчен, за да се прогнозира изпълнение на критерия.

4. Дългосрочните лихвени проценти, измерени чрез средна доходност по десетгодишни държавни облигации, не бива да надхвърлят с 2 процентни пункта средната стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация.

5. Стабилност на курса към еврото, която се измерва след приемане в ERM II.


Промените в законодателството


Ангажиментите ни по пътя към еврото бяха свързани и с немалко промени в банковото и финансовото законодателство. Министерството на финансите отчита, че до момента са приети актуализации в Закона за кредитните институции и в Закона за Българската народна банка. Предстои утвърждаването на мерки срещу изпирането на пари, които към момента се съгласуват с Европейската комисия. Както и модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия в съответствие с добрите международни практики.


Хърватска и Румъния 


Румънските и хърватските власти също огласиха желанието си за присъединяване към еврозоната. Идеята на Букурещ е превалутирането да се случи през 2024 година. Хърватското правителство пък официално ще афишира плановете си за присъединяване към ERM II през 2020 година.

На другия полюс, разбира се, са страните от Вишеградската четворка, които не щат и да чуят за общата европейска валута, въпреки че всяка страна е поела ангажимент да въведе еврото в даден момент. 


Facebook logo
Бъдете с нас и във