Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПЪТЯТ КЪМ ЕВРОТО

Европейските политици искрено се надяваха, че 1 януари 1999 г. - датата на въвеждане на еврото като безналично платежно средство, ще стане първият ден, в който старата Европа ще се окичи с титлата на финансова и политическа свръхдържава. Титла, която така дълго принадлежеше на Съединените щати. Но само година и половина по-късно европейските икономисти признаха, че еврото не е оправдало надеждите, които му се възлагаха. В началотоидеята бе единната валута да се нарича екю. Германците обаче не харесаха името, защото им звучало много френски. На свой ред названието евромарка подразни слуха на французите. След дълги спорове, които едва не доведоха до обявяване на общоевропейски конкурс, беше постигнато съгласие за думата евро. Веднага последваха дебати за определяне на граматическия род на думата. Специална комисия чрез тайно гласуване определи, че евро е от мъжки род. През 1997 г. пак комисия избра 10 от над 30 ескиза за символ на единната европейска валута. Изискванията към дизайна бяха твърде прости - да се асоциира с Европа, да е с лек рисунък и да бъде привлекателен от естетична гледна точка. От тях тогавашният президент на Европейската комисия Жак Сантер и европейският пълномощник по еврото Ив Тибо де Силги окончателно избраха вече познатия знак на еврото.Според експертите, външният му вид е сходен с този на гръцката буква Епсилон и първата буква в думата Европа. Двете пресичащи полукръга паралелни черти са символ на стабилността на еврото.Европейската централна банка обяви конкурс за дизайн на евробанкнотите още през 1996 година. Сред стотиците проекти бяха избрани ескизите на австрийския художник Роберт Калина. Година по-късно той представи пред комисията на ЕС първите отпечатани купюри, създадени от него със сътрудничеството на Централната банка на Австрия. Скоро обаче стана ясно, че въпреки приложението на най-нови флуоресцентни влакна и защитни нишки банкнотите много лесно могат да бъдат фалшифицираниВъпреки това решението банкнотите да се отпечатват в единадесет печатници в страните членки на Европейския съюз на специална хартия от десетина различни производители остана в сила. Купюрите се различават не само по печата и хартията, но и по боите, използвани при изработването им. Макар че водните знаци са общи за всички банкноти, никой не може да гарантира тяхната идентичност. Поради което експерти от Европол продължават да квалифицират системата за изработване на тези пари като покана за фалшифициране. Проблеми възникнаха и около монетите евро. Според комисията и белгийския художник Люк Луикс, тяхното оформление се ограничава в три теми: архитектура, абстрактни рисунки, знаменити личности на Стария свят. Никой не оспори дизайнерското решение. Затова пък металурзите бързо пресметнаха, че за да се отлеят новите монети за всички страни на Европейския съюз, са необходими 300 хил. т мед, а добивът на този метал в Европа не надхвърля 650 хил. т годишно. Следователно ще се наложи да бъдат претопявани стари монети. Но пещите няма да се справят с такива количества метални отпадъци и известно време медните монети просто няма да стигат. Неконкурентните париНа 1 януари 1999 г. еврото бе въведено като официално безкасово разплащателно средство в 11-те по онова време страни членки на еврозоната. Еуфорията от появата на единната европейска валута обаче премина бързо. Още от първите месеци тя започна да отстъпва от позициите си.В началото на март 1999 г. курсът на еврото спрямо долара падна с 10%, а в края на годината единната европейска валута се изравни с щатската. Основните причини за тази рязка девалвация бяха две: войната на Балканите и неспособността на някои държави от еврозоната да затегнат по-рязко бюджетната си политика.Процесът на обезценяване на еврото към основните му съперници - щатския долар и японската йена, продължи и през 2000 г., а през миналата година то направи безуспешен опит поне да се изравни с най-големия си конкурент - щатския долар. Което показа, че общата европейска валута наистина е в беда. Лошото й представяне се отдава главно на неспособността на правителствата на страните от Еврозоната да проведат необходимите структурни реформи и стриктна монетарна политика. От 1 януари 2002 г. страните от еврозоната се разплащат с евробанкноти и монети. Дали тяхната физическа поява ще засили, или ще обезличи напълно новата валута ще покаже бъдещето.Началото на политически и икономически обединена Европа е положено на 18 април 1951 г., когато се подписва Парижкият договор. Той е между Франция, Западна Германия, Италия, Люксембург, Белгия и Холандия, които се споразумяват да основат Европейската общност за въглища и стомана (European Coal and Steel Community). През март 1957 г. Белгия, Франция, Западна Германия, Италия, Люксембург и Холандия подписват Римските договори за основаването на Европейската икономическа общност (European Economic Community) и за Европейската общност за атомна енергия (EURATOM).През декември 1969 г. в Хага се провежда среща на високо равнище, посветена на високите колебания на обменните нива на европейските валути. На нея се взема решение тогавашният премиер на Люксембург Пиер Вернер да внесе предложение как да се реши проблемът. Вернер подготвя доклад, наречен на негово име, чийто препоръки са огласени през октомври 1970 година. В него се призовава за централизация на макроикономическите политики на страните членки. Вернер предлага фиксирани обменни курсове между европейските конвертируеми валути и пълна либерализация на движението на капитали.През март 1979 г. се ражда Европейската валутна система (European Monetary System). Тя се базира на паричната единица ECU и целта й е да стабилизира обменните нива на валутите на страните членки в нея и да се бори с инфлацията.На 7 февруари 1992 г. е подписан договорът от Маастрихт. Решено е да се премине към ново и далеч по-амбициозно ниво на европейска интеграция и е определена крайната дата - 1 януари 1999 г., за замяна на националните валути на страните от Европейския съюз с единна валута - днешното евро.На 12 януари 1994 г. е създаден Европейският паричен институт (European Monetary Union), който е предшественик на Европейската централна банка. През декември 1995 г. Европейският съюз (European Union) одобрява предложението общата валута да се нарича евро.На 1 юни 1998 г. е създадена Европейската централна банка. На 1 януари 1999 г. еврото е въведено като единно безналично разплащателно средство за 11-те страни членки на новосъздадената еврозона (Евроленд). На 1 януари 2001 г. Гърция става дванадесетата страна членка на Еврозоната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във