Банкеръ Daily

тесла

Първа стъпка на "уеб" данъка в Европа

Маергрете Вестагер
S 250 20c2a213 199f 4331 8f7f 2d50130c86bc
S 250 e874edbc 5c8c 42c2 a05e dc7585348608

От 1 януари Франция самостоятелно въвежда данък върху приходите на технологичните гиганти Гугъл, Епъл, Фейсбук и Амазон. Париж настоява за подобен налог, който нарича ГАФА (по първите букви на названията  на засегнатите компании), но все още няма единно европейско решение.В Евросъюза  има амбиция евентуално споразумение за такъв общоевропейски данък да стане факт до март 2019 година.

Франция очаква постъпленията  от данъка да са  500 млн. евро, обяви министърът на финансите Брюно льо Мер. Париж ще облага парите от реклама, от уебсайтове и препродаване на лични данни.

Американски корпорации като Гугъл и Фейсбук могат да отчитат печалбата си  в която и да е страна членка на Евросъюза, което насърчава те да изберат  ниските данъчни ставки в Ирландия, Холандия и Люксембург. Така американските дигитални фирми плащат 9% данък  при 23  на сто  за другите компании, посочва еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер.

Технологичният гигант Гугъл преди време обжалва рекордната глоба от 4.3 млрд. евро, която му бе наложена  от ЕС за нарушаване на правилата за защита на конкуренцията.

Колегата й по икономическите и валутните въпроси Пиер Московиси заяви, че предложението за общоевропейски данък за технологичните корпорации все още е на масата за преговори.

Ирландия, където са централите за Европа на няколко американски гиганта, и малка група страни от Северна Европа  изтъкват, че нов данък може да предизвика ответна реакция срещу европейски компании отвъд Океана.

Проблемът е, че всяка данъчна промяна подлежи на единодушно одобрение от всички  страни  - членки на Евросъюза.

Фpaнция зaeднo c Гepмaния  нacтoявaха Eвpoпeйcĸaтa ĸoмиcия дa пpиeмe oбщи пpaвилa зa цeлия cъюз дo ĸpaя нa тaзи гoдинa. Cтpaни ĸaтo Чexия, Швeция, Иpлaндия и Финлaндия oбaчe изpaзиxa ocтpo нecъглacиe. Πpeдлoжeниeтo нa EK бe зa 3% дaнъĸ въpxy пpиxoдитe нa ĸoмпaнии, ĸoитo oтчитaт пpoдaжби oт нaд 750 млн. евро в cвeтoвeн мaщaб и 50 млн. евро в EC. 

И така: Франция изпревари Европа, но животът на глобалните технологични компании в Европа може да стане още по-сложен, ако се  реализира идеята за налагане на "уеб данък" върху тях в европейското икономическо пространство.  Досега те плащаха данък върху печалбата си в държавата, в която са регистрирани. Но предстои да започнат да плащат данък върху приходите си  - без значение в коя държава са работили и са печелили  от реклами.

Предложението  данъкът да бъде от 2 до 6% от приходите на тези компании е замразено. В него пише още, че ще се смята, че една цифрова платформа разполага с облагаемо "цифрово присъствие" или виртуално място на стопанска дейност в дадена държава членка, ако изпълнява един от следните критерии:

- годишните й приходи в дадената държава членка надвишават праг от 7 млн. евро;

- има повече от 100 000 потребители в дадената държава  членка през определената  данъчна година;

- през дадена данъчна година между дружеството и бизнес потребителите са сключени повече от 3000 делови договора за цифрови услуги.

В проектодирективата се предлага данъкът да зависи от това къде е базиран клиентът, а не компанията.

Франция заедно с Италия, Германия и Испания са  в основата на усилията за данъчна реформа в ЕС. Те са изправени пред съпротивата на по-малки държави като Ирландия, които са център на инвестициите на големите IT фирми, и се опасяват, че промените могат да навредят на икономиките им.

България също подкрепя идеята IT гигантите да бъдат облагани върху оборота им вместо върху печалбата, за да не могат да избягват данъците. Ето го и обяснението на финансовото министерство: "Считаме, че предложеният режим за данъчно облагане на цифровата икономика, от една страна, е практически лесно приложим, а, от друга, трудно може да бъде избегнат, тъй като се предвижда облагане на приходите (оборота), което създава правна сигурност както за бизнеса, така и за данъчните администрации на държавите членки. Едновременно с това механизмът е достатъчно всеобхватен и може да бъде ефективно приложен по отношение на всички бизнес модели и практики."

За нас всичко започна в началото на септември 2017 г., когато  с "пропагандна" мисия у нас бяха Паул Танг - евродепутат, социалдемократ от Холандия, и Ален Ламасур - евродепутат от Франция - главните двигатели на коментираните промени.

Въпросът за справедливото данъчно облагане излезе на  челна позиция в международния дневен ред под въздействието  на световната финансова криза и на редица финансови скандали като разкритията на "Люкслийкс" и "Досиетата от Панама". Борбата с избягването на данъчното облагане  доведе до приемане на инициативата на ОИСР за  намаляване  на данъчната основа и на прехвърлянето  на печалби.

В сегашната  международна икономическа среда гарантирането на облагането с данък върху приходите на дружествата там, където се създава стойността, представлява предизвикателство за държавите членки, както е записано  в специалния  европейски доклад. Визира се това, че големите многонационални компании са в състояние лесно да прехвърлят печалбите си към държави членки с по-ниски данъчни ставки. Бяха дадени примери със световните софтуерни и комуникационни гиганти. Аpple например плаща данъци в САЩ, а в Европа се е скрила в данъчния рай Ирландия, където за останалия бизнес ставката е 12.5%, а за софтуерния гигант е нула. Google и Facebook, които - според наблюдението  на евродепутатите, имат към 2 млн. клиенти в България, не са платили на нейна територия  и 1  лев данък.

"БАНКЕРЪ" провери тази информация чрез българските данъчни власти. Те  потвърдиха, че всички тези огромни компании не плащат нищо на фиска  у нас. Само Google бил представен у нас с малка фирма, която се издължавала символично на българската хазна.

Πpoмянaтa трябваше да стане факт пo вpeмe нa бългapcĸoтo пpeдceдaтeлcтвo на ЕС, но това не се случи.

 

Каре

Малко история

Инициативата беше лансирана преди две години от френския финансов министър Бруно льо Мер и подкрепена първоначално от Берлин, Рим и Мадрид. "Интернет гигантите са добре дошли в Европа, но не е правилно да плащат толкова малко данъци", обясни той.
Замисълът на т. нар. изравняващ данък е да не позволява на мултинационалните гиганти да прехвърлят печалбите си в страни с ниски данъци, а да плащат навсякъде, където имат дейност. На теория това би поставило големите IT компании при по-равностойни условия с по-малките местни фирми и би засилило конкуренцията.
Франция отдавна е гласовит застъпник в ЕС за по-агресивно облагане на интернет компаниите. Неотдавна в Париж се надигна вълна от възмущение, когато стана ясно, че платформата за отдаване на жилища Airbnb е платила по-малко от 100 000 евро данъци във Франция за година. Властите в Париж обаче претърпяха поражение, когато френски съд отхвърли иска им Google да плати 1.1 млрд. евро данъци със задна дата с аргумента, че дейността на компанията в страната не може да бъде приета за "постоянно пребиваване".

Amazon   също e разследвана от ЕК за получаване на специални данъчни облекчения в Люксембург (и то по времето, когато премиер на Великото херцогство  бе сегашният  председател на ЕК Жан-Клод Юнкер). Най-големият онлайн търговец вече се съгласи да промени някои от практиките си в Европа и да плаща данъци в няколко държави, където има голяма дейност, вместо да прехвърля всичките си приходи в минаващия за  данъчен рай Люксембург.
Първото обсъждане на инициативата за "изравняващия данък" се състоя на срещата на финансовите министри на ЕС в Талин на 16 септември 2017 година.  В столицата на Естония (която тогава председателстваше Съвета на ЕС) идеята на Германия и Франция получи подкрепа от още шест страни (България, Румъния, Словения, Гърция, Португалия и Австрия), но и срещна сериозни възражения.  Европейската комисия обеща до пролетта на тази година да излезе с предложение как да бъде въведен данъкът, но изпълнението,  както виждаме, закъснява.
Съпротивата  оглавяват  Ирландия, Люксембург, Малта и Кипър, които ревниво бранят атрактивността на данъчните си системи. Сериозни резерви имат също Прага, Стокхолм и Копенхаген. Датският финансов министър Кристиан Йенсен коментира, че е "доста скептичен" към идеята и ако дигиталната икономика в Европа бъде обложена с по-високи данъци, "... тогава мисля, че нашите граждани просто ще използват дигитални решения от другаде". Люксембургският му колега посочи, че изобщо не е ясно как би работил новият данък, при положение че по света няма практика да се облага оборотът. "Да въведем различна основа за облагане е нещо много сложно", предупреди той. И добави, че това трябва да се направи "на глобално ниво, а не на парче", тъй като засяга и САЩ, и Китай - ето защо "Европа трябва да убеди Г-20" да направи същото.

Според оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) загубите за националните бюджети от "креативното данъчно оптимизиране" на мултинационалните компании възлизат на 240 млрд. долара годишно. Това е и причината преди две години по заръка на Г-20 ОИСР да предложи реформи, които да помогнат на държавите да ограничат този тип корпоративни данъчни "гимнастики".

Facebook logo
Бъдете с нас и във