Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПЪПЪТ НА ЕВРОПА

НЕ БРЮКСЕЛ И СТРАСБУРГ, А ЛОНДОНСКИТЕ БАНКЕРИ СА ГЛАВНАТА ДВИЖЕЩА СИЛА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯВярно е, че разноезичните политици произнасят гръмките си речи за общия европейски дом в Брюксел, но в действителност те само дърдорят за формата на краставиците. Най-мощните тласъци за европейската интеграция идват от британската столица.Брюкселските политици просто играят по музиката, която им пуска лондонското Сити. Констатацията изглежда невероятна, най-малкото защото лондонските банкери се отнасяха с подозрителност към Европа. Чак до края на 90-те години на миналия век те не криеха страховете си, че Франкфурт може да измести Лондон като финансов център. Финансовият министър Гордън Браун така се безпокоеше за съдбата на Ситито, че даже поръча на министерството си да изготви специална експертиза за това какво ще стане, ако Великобритания се присъедини към зоната на еврото. Никой друг отрасъл на икономиката не е бил обект на подобно разнищване.Ножът опря до кокалапреди четири години, когато немската Дойче Бурсе (Deutsche Borse) се опита да погълне лондонската борса. Тогава германците срещнаха твърд общонационален отпор в стил Чърчил. Но ето че, когато миналата година същата групировка повтори опита си, изпреварвайки френския си съперник Юронекст (Euronext), новината вече бе посрещната само с леко мърморене. В крайна сметка Дойче Бурсе пак се оттегли, но този път пречка бе само цената.Ясно е защо Ситито работи с такъв ентусиазъм за каузата на европейската интеграция. На първо място в настоящия момент неговите банки са много по-европеизирани. Допреди петнайсетина години в Ситито доминираха кредитни институции като Шрьодърс (Schroders) и Уорбърг (Warburg). Техните названия, не ще и дума, звучат доста немски - от фамилните имена на имигрантите, които са ги основали. Те обаче отдавна са напълно британски и изключително достолепни - каквито могат да бъдат само институциите в Обединеното кралство.В наши дни много от най-големите банки, действащи в Лондон, са немски, френски или холандски. Служителите в тях често се казват Раул, Фредерико или Ан-Мари и са получили дипломите си в университети извън Великобритания. От цяла Европа към острова се насочват хиляди амбициозни абсолвенти, които търсят подходяща работа. Но европеизацията на Ситито далеч не се свежда до националността на неговите служители. Промени се самият характер на дейността му. Преди петнайсетина години повечето банки там се занимаваха най-вече с британския пазар. Инвестициите се правеха главно вътре в страната и печалбите идваха преди всичко от островните операции и емитирането на акции. Освен това бизнесът в Европа бе труден за британските финансисти - заради обвързаността на европейските валути, различното счетоводство, незачитането на правата на акционерите и неизвестностите около функционирането на чуждестранните борси.Днес всяка сериозна банка със седалище в Лондон смята за свой национален пазар цяла Европа. Всички големи кредитни институции планират инвестициите си в рамките на целия континент. Това означава, че концерни като Би Пи (BP) или Глаксо Смит Клайн (Glaxo Smith Kline) се равняват по европейските си конкуренти, а финансистите инвестират, без да се съобразяват с държавните граници. В резултат на това Ситито печели неочаквано много от европейската интеграция. А че то преживява бум, е извън всякакво съмнение. Тази година пак се очертаварекорден брой борсови дебютиФирми от цяла Европа (в това число и от страни кандидатки за влизане в ЕС като Украйна и Турция) излъскват реномето си, като се настаняват на лондонската борса.Но както Европа преобразява лондонското Сити, така и то преобразява Европа. Всяка сутрин и на всеки 30 секунди от летище Хитроу излитат самолети, в които пътуват рояци представители на инвестиционните банки. В чантите си те носят планове за преструктуриране на предприятия и на цели отрасли в европейските държави. Някогашните огромни конгломерати, като Хенсън (Henson) или немският Манесман (Мannesmann) отдавна вече са разфасовани. На тяхно място възниква едно ново поколение европейски индустриални гиганти, които са си поставили за цел да покорят света.Вярно е, че този процес още не е стигнал толкова далеч, колкото на мнозина им се иска. Евроскептична Великобритания можеше да се открие напълно за общия пазар и да отвори границите си за свободното движение на хора, стоки и капитали. Пречката е там, че много европейски страни също не спазват този принцип, като намират начини да защитават своите производства от чуждестранната конкуренция. Най-често това се прави именно от тези, които официално се самоопределят като най-проевропейски - Франция, Германия и Италия. Правителството на Италия например все още не позволява на чуждестранните финансисти да изкупуват по-малките банки, които оперират в тази държава.И все пак Ситито побеждава. На негова страна са финансовият потенциал, законодателството на Евросъюза и - във все по-голяма степен - Европейската комисия, която с изненадваща решителност настоява пред страните членки да отворят своите пазари. Неотдавна тя поиска от Португалия да допусне в енергийния си сектор външни конкуренти. Разбира се, този процес ще продължи още дълго, но и сега е повече от ясно накъде отиват нещата. Именно заради това националните правителства в Европапремахват регулациите, които спъват бизнесаТакива са например 35-часовият работен ден във Франция или високите данъци за фирмите в Германия. Същевременно обаче те призовават Брюксел да задържи настъплението на англосаксонския капитализъм. Може да се каже, че от тази гледна точка Ситито стимулира както най-позитивните, така и най-негативните тенденции, които характеризират европейската интеграция.Този процес вече не може да бъде спрян. По-скоро би трябвало да се очаква, че той ще придобие още по-голям размах (в резултат на приемането на още десет държави в ЕС). Ситито се възползва от интеграцията, но сега възниква въпросът може ли да продължи да прави същото и по-нататък, ако Великобритания не се присъедини към европейската конституция и еврозоната? Отговорът е: да, но само в близка перспектива. По-нататък Европа несъмнено ще унифицира борсовите операции, използвайки една валута - еврото, без да се съобразява как ще се отрази това върху лондонската борса. Ситито обаче е доказало, че умее да гледа на всичко прагматично. Въпреки някогашния си скептицизъм спрямо Европейския съюз, лондонските финансисти рано или късно ще приемат и еврото, и конституцията. В името на собствените си интереси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във