Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Пророк и Порок

(финансово-политическа басня)

Колко много прилича тази снимка на фигури върху шахматна дъска, но ... да не обиждаме тази интелигента и честна игра.

На 11 юли 2014 г. БНБ пусна в обращение златна възпоменателна монета „Св. Пророк Илия”. Кой е той? Ето как започва житието на светеца. Баща му имал видение: Благообразни мъже беседват с детето му, повиват го с огън и го кърмят с огнен пламък. (Запомнете това - „повиват го с огън и го кърмят с огнен пламък“.)

Световна конспирация или не, но в същия ден управителят на БНБ Иван Искров (огън, пламък, искри, Искров) избълва огън. Той направи обобщение на свършеното от него, разбирай БНБ, по казуса "КТБ" за времето от 20 юни (когато банката беше обезглавена) до тази дата. В разпространеното прессъобщение Банкер № 1, който седем години си мълчеше и даваше по едно интервю само пред един, обозначен като приятелски всекидневник, проговори. Роди легендата за чувалите с 205 887 223 лв. в тях, изтеглени от КТБ от мажоритарния й собственик Цветан Василев. Искров каза за тези пари буквално: „левова равностойност в брой, предимно в лева“. Чувалите бяха журналистическа закачка, която той пое с охота и така се сложи първият мрачен щрих върху графичния портрет на един от най-обсъжданите банкери в държавата. За пръв път Искров назова и виновника, а медийните кучета се втурнаха по следите му.

Забележете: Това беше началното, изконното, базовото пророчество на Искров. Наистина пророчество, защото той посочи собственика на четвъртата по големина банка у нас като пладнешки разбойник. Чисто пророчество, неподкрепено с нищо. Защото, както и сам каза в изявлението си - за банката няма никаква информация. „В резултат на липсата на достатъчно информация одиторите изразяват мнение, че не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си“.

Другият акцент в прессъобщението беше притчата, че управление "Банков надзор" е монополизирало информацията за състоянието на КТБ. Искров направи внушението, че надзорът е двойно виновен - гледал е през пръсти и е крил от управителния съвет проблемите на КТБ. „Управителят и другите членове на управителния съвет на централната банка нямат никакви директно възложени задължения, нито права по отношение на текущия банков надзор“. И сякаш забрави огромния обществен интерес към тази банка, върху който поставяше акцента по-рано.

Изявлението си от 11 юли 2014-а Искров завърши по най-прозрачния и предсказуем начин. „На ход са политиците!“. С което си изми ръцете като Пилат Понтийски за това, че волю или не изпадна до ролята на съучастник в унищожаването на една голяма българска банка. Управителят де факто предаде властта на банковия регулатор в ръце, в които не бива да попада нито по българските, нито по ЕС-законите.  

Но да се върнем на „незнанието“. На 17 юни миналата година, в условията на масирана медийна атака срещу трезора, Искров декларира: „БНБ категорично потвърждава, че банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално“. Кой написа това негово изявление, качено на страницата на БНБ като прессъобщение? Дали пък той не е ставил без контрол и работата на това звено, защото законът не го задължава?

Така - да обобщим: Искров се дистанцира и от "Банков надзор", и от Пресслужбата на БНБ, и от одиторите на КТБ. Дистанцира се и от собственика на КТБ, с когото дотогава са пели прегърнати „Назад, назад, моме Калино!“

Тук е мястото да попитаме: за какво пък толкова отговаряше Искров като управител на централната банка, та хал-хабер си е нямал за състоянието на КТБ и за броженията около нея? Поне така уверяваше обществото. Но и на първокурсниците по финанси е ясно, че централната ни банка вече 15 години е тежко ампутирана от Валутния борд, защото й е отнета една иманентно присъща функция за този вид институции по цял свят - паричната политика. Да преглеждаш банковата статистика и да сечеш възпоменателни монети едва ли е толкова тежко и времепоглъщащо занимание.

На следващия ден, 18 юни 2014-а, излезе прессъобщение, от което стана ясно, че е образувано досъдебно производство срещу подуправителя и ръководител на управление „Банков надзор“ Цветан Гунев. Този единствено виновен хунвейбин „по свое желание излезе в отпуск до приключване на процесуалните действия“. Чиста работа - имаме обосновано предположение за вероятен извършител, но той е действал сам.(?!)

И дойде Денят „Х“ - 20 юни 2014-а.

Впечатляваща е телеграфическата точност на прессъобщението на БНБ. Така обикновено се съобщава за земетресение или за градушка: "Днес, в 11.40 часа в Българската народна банка бе получено писмено уведомление от ръководството на Корпоративна търговска банка, в което информира за изчерпване на ликвидността и за преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. На това основание и с решение на управителния съвет на БНБ Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор. От този момент правата на акционерите са отнети и са назначени квестори“.

В редица прессъобщения през следващите дни се говори натрапчиво за „оздравяване“ на банката. На този етап това вече разсмиваше и то не само маститите банкери и финансисти. Логично след преднамерената медийна война, чрез грубата прокурорска намеса и след отказа на централната банка да организира спасяването на КТБ.

На 28 юни 2014-а  Искров елегантно се разграничи и от политиците. В обръщение на управителния съвет на БНБ беше написано: „Още веднъж се обръщаме към всички политически лидери с апел да ограничат своето публично говорене на тема банки. Сегашният момент е крайно неподходящ за тази цел“.

Последва разграничаване и от журналистите. Искров прати до председателя на Комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев предложение за допълнение в Наказателния кодекс. В текста на скандалния нов чл.252 а. (1) се казваше: „Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.“

Тогава някои търговски банкери "докладваха", че управителят на Централната банка ходи по чаршията и ги моли да му помогнат в битката срещу журналистите. Който каквото може да направи. Никой не си мръдна пръста. А извънредното законодателство на Искров - чл.252, в крайна сметка бе отхвърлен от парламента.

И - да теглим чертата: ако трябва да обясним на децата си кой събори банката, трябва да им кажем следното: „Кой“, медиите Му, прокурорите Му, централните Му банкери“...

Искров игра една игра със силните на деня, които, върнете се към началото – „го повиха с огън и го кърмиха с огнен пламък“.

Докато изгори.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във