Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРОПАДНАЛИЯТ ФЛИРТ НА ДВЕ ЕВРОПЕЙСКИ БАНКИ

От няколко месеца шефът на френско-белгийската банка Дексия (Dexia) Пиер Ришар и колегата му от италианската Санпаоло ИМИ (Sanpaolo IMI) Енрико Салца водят тайни преговори за сливане. Когато истината за тях изскочи наяве в средата на ноември, акционерите и на двете институции останаха изненадани и огорчени. На 22 ноември тримата най-големи акционери на Дексия принудиха Ришар да прекрати преговорите до събранието на директорския борд на 28 ноември, когато предлаганата сделка бе отхвърлена единодушно. Ден по-късно управителният съвет на Санпаоло реши, че условията за обединение с Дексия не са назрели, и смъмри Салца в родния град на банката Торино. Ако сделката бе продължила, комбинираната финансовокредитна институция щеше да бъде шеста по пазарна капитализация в Европа (37 млрд. евро), но едва 12-а по размер на активите си. Освен това тя щеше да е сред редките случаи на осъществено трансгранично банково обединение на Стария континент, след като преди няколко месеца водещата испанска банкова групировка Сантандер сентрал Испано (Santander Central Hispano) купи английската Аби нешънъл (Abbey National). Специалистите от бранша винаги са гледали с недоверие на подобни сливания. Дерек Де Врие - анализатор от щатската инвестиционна банка Мерил Линч (Merrill Lynch), например е пресметнал, че ако Дексия и Санпаоло се обединят, ще бъдат спестени 317 млн. евро разходи. За сравнение, от сделката, в която Креди Лионе (Credit Lyonnais) погълна Креди агрикол (Credit Agricole) - съизмерима по обем операция, са спестени 720 млн. евро. В интерес на истината Дексия и Санпаоло не са в особено добра форма. Основната дейност на френско-белгийската групировка е да кредитира общинските власти - скучен бизнес, на който е присъщ нисък растеж. Освен това финансите й бяха натоварени допълнително от това, че погълна две холандски банки - Банк Лабушер (Banque Labouchere) през 2000 г. и Кемпен (Kempen) през 2001-ва. Санпаоло пък е типична италианска банка за дребни услуги. Тя е по-слаба от основните си местни съперници Уникредито (UniCredito) и Банка Интеза (Banca Intesa). И тъй като все още асимилира множеството свои спаринг-партньори - регионални банки, корпоративното й ръководство се бе превърнало в сапунен сериал.Въпреки всичко Ришар и Салца искат да се обединят. Ришар не иска Дексия да стане плячка на пълните с пари френски банкови играчи БНП Париба (BNP Paribas) или Сосиете Женерал (Societe Generale). Салца пък по-скоро би се сдружил с институция от собствения си калибър вместо да бъде погълнат от едър съперник от рода, примерно, на испанската Банко Сантандер, която притежава 8.6% от Санпаоло. Неотдавна нейният управител Емилио Ботин намекна, че има намерения да придобие цялата институция. Ришар все още се надява да направи френско-белгийската групировка по-европейска, но се сблъсква с икономическия национализъм - мощна пречка пред трансграничните обединения. Тримата основни акционери на Дексия от Белгия, които контролират общо 38% от капитала й, искат да я запазят предимно белгийска. Френската Кез де депо е консинясион (Caisse de Depots et Consignations) - собственик на 7.9% от Дексия и на 1.9% от Санпаоло, подкрепя сливането. Салца също не стои мирен. На 23 ноември неговата дясна ръка Алфонсо Иоцо посети управителя на Италианската централна банка Антонио Фацио, за да получи одобрение за евентуалното обединение. Както бе казано - акционерите сложиха край на тази активност и Ришар едва ли ще изчака изтичането на договора с``и през 2006 година. А прекрояването на банковата карта на Европа все още изглежда далечно бъдеще.

Facebook logo
Бъдете с нас и във