Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРОКУРОРИ НИЩЯТ СДЕЛКАТА ЗА ГОРСТРОЙ

ЗЛАТНИ СИНДЖИРЧЕТА ЗА РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИКолко може да струва едно търговско дружество от системата на горите, което освен обичайните дейности като залесяване, търговия с дървесина, строителство на горски пътища, добива и злато? При това дружеството е финансово стабилно - няма дългове и плаща редовно заплатите на работниците си. Въпросът не е лесен за непросветените, но дори и на тях цената от 122 500 лв. за 75% от капитала му вероятно би им се видяла обидно малка. За сравнение тя е равна на стойността на ни повече, ни по-малко, седем килограма злато по курс купува на БНБ към 4 май 1999 г., когато е подписан приватизационният договор за Горстрой - Берковица. Как се е стигнало до това драстично подценяване на активите на Горстрой, подсказва един ревизионен акт на Инспекция Ведомствен финансов контрол към Националното управление по горите (НУГ), внесен във ведомството на 29 декември 2000 година. За съжаление проверката на експертите с пълно право може да се отнесе към народните мъдрости от рода на залудо работи, залудо не стой, защото е разпоредена от бившия началник на НУГ Милко Станчев няколко месеца след като дружеството вече е преминало в ръцете на новите си частни стопани. По тази причина ревизията, назначена със заповеди РД-104 от 14 декември 1999 г. и Р-8 от 25 януари 2000 г., обхваща дейността на фирмата до нейната приватизация - периода от 1 август 1996 г. до 30 април 1999 година. Любопитен е фактът, че новите собственици от Горстрой инвест ООД (работническо-мениджърско дружество) са седем физически лица, между които главната счетоводителка Венета Петрова и управителят на раздържавяваната фирма Трифон Влашки. Любопитен, тъй като някъде около него като че ли трябва да се търси обяснението как е станало възможно намаляването на оценката на дружеството и облагодетелстването на купувача.Горстрой ЕООД - гр. Берковица, е една от рожбите на непрестанните реформи в горския сектор, започнали още през 1991 година. Окръжният съд в Монтана регистрира държавната фирма на 9 юли 1994 година. Тя е образувана чрез сливането на Горстрой - Берковица, и Горстрой - Ловеч, и е с капитал 6.196 млн. стари лева. При поредната вълна от реформи, извършена по времето на аграрния министър Венцислав Върбанов, подобно на останалите търговски дружества и Горстрой е обявено за продажба. Процедурата за него е открита на 9 септември 1999 г. със заповед N РД-42-784. С нея принципалът е наложил и стандартните забрани за извършването на всякакви разпоредителни сделки с дълготрайни активи, сключването на договори за дялови участия и съвместна дейност. В следващите три месеца експерти на земеделското ведомство извършват оценка на дружеството и на 26 януари 1999 г. бившият министър Върбанов разпорежда (със заповед N РД 42-44) продажбата на 75% от Горстрой да стане на публично оповестен конкурс при начална цена от 120 млн. стари лева РМД-то Горстрой инвест, в което най-много дялове е записал управителят Влашки, изважда късмет. Случайно или не, то е единственият кандидат за горското предприятие. Сделката с министерството е сключена на 4 май 1999 г. и е на стойност 122.5 млн. стари лв. (122.500 нови). От тях 12.250 млн. са внесени преди търга, а остатъкът от 110.250 млн. лв. са разсрочени за срок от десет години.По-късно ревизорът Димитър Бузяков ще напише в ревизионния акт: всички финансови показатели, съпоставени със същите от предходната година показват икономическа стабилност на дружеството, с изключение на 1999 г., преди продажбата му. Сравнявайки трите последни финансови години, Бузяков установява, че през 1997 г. Горстрой е извършило строително-монтажни работи за 180 млн. стари лв., през 1998 г. - за 188.514 млн. стари лв., а за четирите месеца на 1999 г. - за 44.224 млн. лева. Затова и експертите недоумяват как дружеството е било продадено на такава ниска цена? Още повече, че при проверка на сметките и взаимоотношенията с клиентите на бял свят излизатнесъбрани вземания за общо 21 593 лв.: от Лозана ЕООД - с. Стоките (6451 лв.), от ЕТ Антъни - гр. Ловеч (1044 лв.), от община Вършец (5845 лв.), от Рунис ООД (808 лв.), от Държавно лесничейство Росица - с. Стоките (6451 лв.), от ДИСК-ГТ 93 - гр. Враца (908 лв.) и 85 лв. от кметството в с. Георги Дамяново. Главната счетоводителка възразява срещу тази констатация, но обясненията й не са приети, защото не са придружени от копия на уведомителните писма до длъжниците. Такива са изпратени от ревизора по време на самата ревизия.Едно от най-драстичните нарушения на управителя Трифон Влашки обаче е извършеното бракуване на пътно-строителни машини и транспортни средства, без да е изтекъл напълно амортизационният им срок и без да е начислено изхабяване в счетоводния баланс на дружеството в размер на 245 968 стари лева. Счетоводителката Петрова и управителят Влашки пренебрегват чл. 5, ал. 12 на правителствено постановление 178 от 2 май 1997 г., според който само органите на ДАИ могат да издадат протоколи за бракуване на транспортните средства, собственост на държавата. Ревизорът Бузяков установява и още нещо - след приватизацията излезлите от употреба машини са ремонтирани и работят на обектите на Горстрой. Разглеждайки документи от 1998 г. той забелязва, че са направени разходи за гориво и смазочни материали за четири булдозера и един трактор. Сравнявайки ги със справката за наличната механизация към 30 септември 1998 г. обаче се оказва, че на отчет се водят два булдозера по-малкоОбяснението на управителя Влашки пред в. БАНКЕРЪ е малко странно - в двигателите на бракуваната техника е наливано машинно масло, за да не ръждясват и за да може фирмата, при по-добри времена, да ги ремонтира. Бракуван и снет от отчет е и бетоновоз Шкода (съгласно протокол N13/8 септември 1998 година). След приватизационната оценка на предприятието товарният автомобил е възстановен и по време на ревизията е бил въведен в експлоатация, констатира Бузяков. Изводът му е, че незавеждането на работещите дълготрайни материални активи представлява грубо нарушение на Закона за счетоводството, вина за което следва да носят главният счетоводител Венета Петрова и управителят Трифон Влашки. С действията си те са създали възможност за неправилно отчитане на действителния финансов резултат.Пълна каша са и протоколите за наличността на златотов касата на Горстрой. Такива или липсват, или са така написани, че не става ясно какво количество златен концентрат е предаден за сепарация и колко е извлеченият ценен метал от него. В ревизионния акт се посочва и че не са представени документи от които да се установи дали стойността на добитото злато е включена в оценката на дружеството, възлизаща на 122 млн. стари лева. Както отбеляза Трифон Влашки пред БАНКЕРЪ, злато е добивано от 1992/93 г., когато в дружеството е монтирана трошачна машина: Говореха, че извличаме тонове злато от баластрата. Няма такова нещо. Количеството беше толкова малко, че не си заслужаваше да го описваме. Накрая имаше 200-300 грама. Разменихме ги и взехме пръстени и синджирчета, които раздадохме на работниците и служителите.На по-други мисли навеждат три протокола от 1997-а и 1998 г., до които все пак успява да се добере ревизорът Бузяков. Техни копия по-късно са приложени и към ревизионния акт и се намират в Националното управление по горите. Първият е повече от странен. Написаният на ръка и твърде неграмотно документ носи дата 28 май 1997 година. Комисия в състав: Венета Петрова (главен счетоводител), Мариана Димитрова (счетоводител отчетник) и Валентин Иванов (технически ръководител) установява наличностите от златоносен концентрат при домакина Стефан Ерменков (71.630 кг) и при касиера Надежда Стоянова (1.300 кг). Разпоредено е цялото количество да бъдеиззето и предадено за преработка в НИПРОРУДА - гр. София. В същия протокол от 28 май 1997 г. е записано и какви материали са получени след сепарацията. Приемо-предавателен документ от НИПРОРУДА обаче няма. А и как в един и същи ден е станала цялата тази операция, един Господ знае. Във всеки случай съвсем основателни изглеждат съмненията на експерти от Инспекция Ведомствен финансов контрол към Националното управление на горите, че става дума за протокол, написан постфактум. Другите два документа са с дати 27 ноември 1997-а и 22 октомври 1998-а и установяват количеството златоносен концентрат в касата на фирмата - съответно 21.95 и 25.03 килограма. Кога и колко злато е извлечено от него, не може да се разбере.Цялата тази работа е измислена. И следствието, и прокуратурата ме викаха, ама нищо не излезе, защото това беше една поръчкова ревизия, твърди и до днес Трифон Влашки. Управителят на Горстрой не изглежда смутен от обстоятелството, че е следствен. Ревизионният акт от 2000 г. е бил изпратен до Окръжна прокуратура Монтана на 10 септември 2001 година. На 15 октомври същата година е образувано предварително производство - следствено дело, от следовател Мария Соколова. Разследването е приключило през тази година и е изпратено при заместник-окръжния прокурор Захарина Токина. През юли обаче тя го връща в следствието за допълнително разследване и за допуснати процесуални нарушения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във