Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРОКУРАТУРАТА ПАК СЕ СПЪНА В ОБВИНЕНИЯТА СРЕЩУ БИВШИ БАНКЕРИ

Софийският районен съд оправда в ранната сутрин на 2 юни бившите шефове на ТСБанк - Любомир Гибински, Николай Златев и Стефан Тодоров, по всички повдигнати срещу тях обвинения. Прокуратурата им търсеше отговорност по стандартния за банкерските дела чл.282 от Наказателния кодекс - престъпление по служба. Това е третата оправдателна присъда по процес срещу бивши шефове на фалирали кредитни институции.Един неуспех на прокуратурата на банкерския терен може да се приеме като резултат от субективни фактори - например пропуски в обвинителния акт. Но когато това се случва за трети път, случайностите вече започват да се набиват на очи. Прави впечатление например, че адвокатите използват сходни стратегии в този род процеси. Днес само може да се гадае какви са аргументите за определените оправдателни присъди, издадени от съдия Астарджиев по делото МИНЕРАЛБАНК, от съдия Шекерджиев по банка Славяни, а вече и от съдия Тодорова по ТСБанк. Почти сигурно е обаче, че в мотивите им ще бъде застъпено доколко е допустимо да се прилага чл.282 от Наказателния кодекс срещу бивши шефове на частни и държавни банки. Приложимостта на този член е основният въпрос, който вълнува подсъдимите и техните защитници по банкерските дела. Защото ако разпоредбата бъде определена от първоинстанционния съд като недопустима спрямо бившите банкери и това решение се потвърди от градския, а след това и от Върховния касационен съд, то банковите дела, които тепърва предстоят, са с предизвестен изход. Въпреки че процесите, които чакат решение, са срещу някогашните шефове на едни от най-големите кредитни институции през 90-те години - БАЛКАНБАНК, Банка за земеделски кредит и Първа частна банка. Бившите шефове на ТСБанк - Гибински, Златев и Тодоров бяха обвинени, че в периода от 22 септември 1995 г. до 21 август 1996 г. са отпуснали заеми в полза на седем фирми, без да са изискали необходимото обезпечение и парите по тях са останали неиздължени. Прокуратурата твърдеше, че по този начин са нарушени Законът за банките и кредитното дело, Наредба N7 на БНБ за големите и вътрешните кредити в банките и Единните правила за кредитиране на ТСБанк. Според обвинението с действията си Гибински, Златев и Тодоров са причинили вреди на кредитната институция в размер на 11 798 921 148 стари лева. В пледоарията си прокурорът по делото Даниела Личева обърна внимание на съда, че с действията си тримата банкери са нанесли и неимуществени вреди на ТСБанк. Личева се обоснова с това, че отпускайки лошите кредити, те са лишили банката от финансов ресурс, от който тя е можела да спечели. Освен това тримата са разколебали доверието на клиентите към нея и по този начин са я поставили в рисково финансово положение. В края на речта си прокурорът поиска по седем години затвор за Гибински, Златев и Тодоров.Адвокатите на подсъдимите - Александър Новков, Янчо Трончев и Слави Димитров, бяха разделили пледоариите си на две основни части. В едната те опровергаваха обвиненията срещу техните клиенти за отпуснатите кредити. Това бе по-леката част от задачата им, тъй като почти всички разпитани свидетели отхвърлиха вината на тримата подсъдими. От показанията им стана ясно, че изпълнителните директори, каквито са били Гибински, Златев и Тодоров, са били длъжни при разрешаването на заемите да се съобразят с решенията на управителния съвет (след 16 май 1996 г. - съвет на директорите). Свидетелите бяха категорични и за причините, довели банката до фалит. По думите им финансовата криза на ТСБанк е настъпила най-вече заради държавната политика по отношение на частните кредитни институции. Друга важна причина бил натискът от страна на Международния валутен фонд за затваряне на част от банките у нас. Това бе потвърдено и с приложения по делото доклад на фонда, озаглавен България - укрепване на банковия сектор. В легендарния документ се съдържа класификация на търговските банки в страната и препоръки към правителството за ликвидиране на някои от тях. По-голям интерес предизвика втората част от пледоариите на адвокатите, посветена налюбимия на прокуратурата чл.282 от НКЗа приложимостта му в конкретния случай най-много говори адвокат Александър Новков, който защитаваше Николай Златев. Той вече има в актива си един успех срещу обвинения по същия член. Новков защитаваше интересите на бившия шеф на МИНЕРАЛБАНК Владимир Ташков, оправдан от Софийския районен съд на 27 април 2003 г. по всички повдигнати му обвинения. Както в. БАНКЕРЪ прогнозира тогава, защитната стратегия, използвана при процеса за МИНЕРАЛБАНК, ще намери приложение при други сходни дела. Което се потвърждава и от последното решение за ТСБанк.Споменатият чл.282 се намира в глава осма на Наказателния кодекс, озаглавена Престъпления против дейността на държавни органи и обществени организации. Тази част от нормативния акт не е претърпяла съществени изменения от приемането й през 1968 г. досега. Проблемът е, че тогава този член е бил създаден да регламентира коренно различни от сегашните политически и икономически взаимоотношения, обясни адвокат Новков. Според конституцията на страната, търговските банки не са нито държавни органи, нито обществени организации. Единствената банкова институция, която отговаря на дефиницията за държавен орган, е БНБ. Александър Новков наблегна и на решение N19 от 12 октомври 1995 г. на Конституционния съд, в което магистратите са разграничили три разпоредби в Наказателния кодекс - на чл.201 за длъжностното присвояване, на чл.219 за безстопанственост и на чл.282 за престъпление по служба. Те охраняват различни обществени отношения, съответно собствеността, стопанството и дейността на държавните и обществените организации и затова се намират в различни глави от Наказателния кодекс, гласи част от тълкуването на Конституционния съд. Единственото общо между трите разпоредби е, че подсъдимият трябва да е длъжностно лице. Но изпълнителните директори на банките представляват тези институции чрез сключени граждански договори с тях. Тоест те няма как да бъдат длъжностни лица. Този казус се урежда и от Решение 354 от 12 декември 1995 г. на Върховния съд (с докладчик съдия Никола Филчев). Съгласно него длъжностно лице е само това, което е включено в организационната структура на предприятието. Сключването на граждански договор обаче, както е в случая с банковите изпълнителни директори, не ги прави част от организационната структура. И затова на тях може да им се търси гражданска или административна отговорност по Закона за задълженията и договорите или по Търговския закон, но не и наказателна по Наказателния кодекс.Има още един сериозен пропуск в законодателството отпреди банковите фалити от 1996 година. Дотогава в него изобщо не е имало разпоредба, която да предвижда наказателна отговорност за умишлен или причинен по непредпазливост банкрут на банка. Същото се отнася за обявяването й в неплатежоспособност, а впоследствие и в несъстоятелност. Това е и причината прокуратурата да прибягва до услугите на универсалния, според нея, чл.282 от НК. Но пък, както се очертава, обвиненията по него много трудно се аргументират в съда.Наистина, през 1997 г. бе създаден чл.220 от кодекса, който предвижда наказателна отговорност за отпускането на необезпечен кредит. Само че той просъществува едва четири години и през 2001-ва беше отменен от сегашното Народно събрание. А чл.5, ал.3 от конституцията е категоричен, че Никой не може да бъде осъждан за действие или бездействие, което не е обявено от закона за престъпление към момента на извършването му. Янчо Трончев, адвокат на Любомир Гибински, представи свое обяснение за неуспеха на прокурорите при банкерските дела. Проблемът, смята той, е в избирателния подход при съставянето на обвинителния акт, в който се включват само определени нарушения и се пропускат идентични действия. Така държавното обвинение няма как да обясни пред съда защо е посочило като нарушение отпускането на кредит, да речем, на Ровотел ЕООД, но не и на Стомана - Перник, след като ТСБанк е спазвала една и съща схема за разрешаването им. Как да отговоря на клиента си, когато ме пита защо го обвиняват само за тези пет кредита, а не за още 50 като тях, при положение че е подписал над 5000 такива? - изтъкна Трончев. В обвинителния акт срещу бившите изпълнителни директори на ТСБанк обстойно са разгледани допуснатите пропуски при предоставянето на кредити за седем фирми, без да е проверено и какво се случва със заемите впоследствие. От доказателствата по делото обаче се разбра, че падежът на всеки от тях е настъпил след поставянето на банката под особен надзор, а дотогава дължимите лихви са погасявани редовно. Ако прокуратурата си беше свършила работата докрай, щеше да установи също че заемите не са върнати, когато Гибински, Златев и Тодоров вече не са работили в кредитната институция, а функциите им са били иззети от назначените квестори.Кредитите, заради които се води делото, са били продадени след затварянето на банката (заедно с много други) на фирмите Ровотел и Ботаб. Така тя си е получила поне част от дължимото. При това лихвата, която са плащали кредитополучателите, е била толкова висока, че парите, предоставени като заеми, са били възстановени в трезора на ТСБанк само от редовните погашения по тях. Почти всеки от изтъкнатите аргументи е приложим и за другите дела срещу бивши шефове на банки, обвинени по чл.282 от Наказателния кодекс. Което означава, че на прокуратурата ще й бъде все по-трудно след трите оправдателни присъди да спечели някой от банковите процеси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във