Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРОКУРАТУРАТА ПАК ПОГНА БНБ

Мястото на шефа на управление Банков надзор явно е едно от най-проветривите и високорискови в България. За осем години на този пост Емилия Миланова преживя четири съдебни дела и три прокурорски проверки. И то не за друго, а защото си върши работата. През седмицата в. Труд отговорно информира, че Върховната касационна прокуратура е наредила да се възобнови следственото дело срещу подуправителя на БНБ Емилия Миланова и да й се повдигне обвинение по чл.282 от Наказателния кодекс за престъпление по служба. Независимо че разпореждането е с дата 11 март, до момента Миланова не е получила от прокуратурата документа за възобновяване на следственото дело. Оттам обаче отказаха да съобщят мотивите за своето решение, тъй като те били следствена тайна. А въпросните мотиви са изключително важни, защото става дума за разследване, което веднъж - през 1999 г., бе прекратено от Софийската градска прокуратура по предложение на Специализираната следствена служба. Става дума за делото, което през 1998 г. бе образувано с разпореждане на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев - по сигнал на Ангел Първанов, учредител и собственик на обявената през януари 1998 г. в несъстоятелност КАПИТАЛБАНК, а към днешна дата вече австрийски гражданин. Първанов протестираше, че през 1997 г. Миланова е разпоредила да бъдат обезсилени (сторнирани) няколко сделки за прихващане на задължения на КАПИТАЛБАНК, което е довело до чуствително влошаване на финансовите й резултати и съответно до нейния фалит.През 1999 г. следственото дело срещу Миланова бе прекратено Решението е мотивирано по следния начин: Разпореденото от Емилия Миланова сторниране на счетоводните операции, с които КАПИТАЛБАНК незаконосъобразно е увеличила капитала си, в никакъв случай не е довело до влошаване на финансовото й състояние, тъй като тя вече е била неплатежоспособна, а капиталовата й адекватност не е съответствала на нормативните изисквания - т.е. тя е била отрицателна величина. Действията на Миланова в това отношение са внимателно анализирани от нея и съгласувани с управителя на БНБ, членовете на УС на БНБ и с други компетентни специалисти от БНБ. Налице са били всички основания за отнемане на лицензията на КАПИТАЛБАНК... Такова е заключението на следователите през 1999 г. и то е прието от прокуратурата. Едва ли шест години по-късно някой би могъл да даде друга оценка по случая. Освен ако не търси под вола теле.Правилността на действията на БНБ тогава бе потвърдена и от други правораздавателни органи. Решението на подуправителя и управителя на БНБ за обезсилване на извършените от КАПИТАЛБАНК прихващания бяха атакувани в българския съд от някои акционери на фалиралата кредитна институция като Роял Флеш и Ронтадент Трейд. Резултатът бе, че всички съдебни инстанции, включително и Върховният касационен съд, отхвърлиха жалбите им. Разбира се, засегнатият акционер на банката-бижу, както сам я нарече Ангел Първанов, продължи съдебната битка, като заведе дело в Европейския съд в Страсбург. Той все още не се е произнесъл, но дори ако решението му отхвърли действията на БНБ, то няма да е, защото КАПИТАЛБАНК е била платежоспособна, а заради разминаването на европейското законодателство с българското, което не позволява на банковите акционери да обжалват актовете на Централната банка.След шест години затишие сега Ангел Първанов поведе нова битка срещу Емилия Миланова. Последната му жалба по случая до прокуратурата е от началото на 2005 година. С нея той сигнализира, че КАПИТАЛБАНК може да бъде продадена неизгодно, при това преди да е приключило делото в Страсбург. Друг е въпросът, че не Миланова и не БНБ разрешава продажбата на активите на фалиралите банки. Това е решение на съда по несъстоятелността. А защо прокуратурата е решила да се занимае с жалбата на Първанов точно сега си остава загадка. В банковите среди се разнасят няколко версии, всяка от която има своите основания.Твърди се, че тъй като мандатът на сегашния главен прокурор изтича през февруари 2006 г., той вече е започнал да формира лобита за избирането му на друга престижна длъжност в съдебната система. Звучи логично Филчев да се опитва да създаде стабилни връзки сред основните политически играчи БСП, НДСВ, ДПС и СДС. Ангел Първанов пък е свързан с определени икономически кръгове в БСП. Според финансисти, срещу известна материална подкрепа за предстоящите избори червените са готови да осигурят прокурорски натиск над Миланова. В замяна на това те ще ударят едно рамо на сегашния главен прокурор при избора му на нова мандатна длъжност. Независимо дали става дума за Конституционния съд, Върховния касационен съд или за посланическо място в бивша съветска република. Не бива да се забравя, че по силата на функциите си като началник на управление Банков надзор Миланова си е спечелила доста враговеНапоследък - в лицето на собствениците и надзорниците на една кредитна институция, чиито показатели са доста нестабилни. Там инспекторите на Банков надзор са установили редица нарушения на изискванията на наредбите на БНБ. Собствениците на банката обаче са свързани с доста влиятелни фигури в сегашната власт, а те на свой ред, както се говори не само в банковите среди, са оказали влияние върху прокуратурата да стресне Миланова и тя да бъде по-снизходителна към въпросната търговска банка. Това са най-дискутираните версии в банкерските кръгове.Възможно е обаче шефката на Банков надзор и сама да си е навлякла неприязънта на държавното обвинениеВ бизнес средите се знае, че въобще не е разумно да се откаже на молба, отправена от прокуратурата. А в. БАНКЕРЪ научи, че точно това е имала неблагоразумието да направи Миланова в началото на март. Според добре осведомени източници тогава при нея е дошъл човек от Софийска градска прокуратура с молба подуправителката да разпореди отстраняването от длъжност на председателя на надзорния съвет на Общинска банка Любомир Павлов и на изпълнителния й директор Васил Пиралков. Представителят на държавното обвинение се е позовал на чл.65 от Закона за банките, който дава право на началника на управление Банков надзор да отстранява от длъжност шефове на кредитни институции, без те да могат да обжалват това решение в съда. Факт е, че срещу двамата се води наказателно дело по чл.282 от НК и прокуратурата вече веднъж поиска от съда те да бъдат отстранени от длъжност. Но не защити добре позициите си и СГС й отказа. В мотивите си той отбеляза, че от обвиненията на прокуратурата не става ясно какво точно нарушение са извършили Павлов и Пиралков. Та - по този повод, Миланова не е пожелала да окаже очакваното съдействие. Дали е случайно, или не, но след този отказ идва заповедта на държавното обвинение да се възобнови наказателното производство срещу нея. Тук е моментът да припомним какъв бе поводътза него.КАПИТАЛБАНК бе затворена на 3 май 1997 г. с решение на тогавашния УС на БНБ, ръководен от Любомир Филипов. Причината бе, че задълженията на банката-бутик на Красимир Стойчев и Ангел Първанов надвишаваха чистите й вземания. Затова УС на БНБ поиска от съда тя да бъде обявена в несъстоятелност.Междувременно - два месеца по-късно (на 1 юли 1997 г.), влезе в сила новият Закон за банките, според който БНБ - преди да поиска от съда да обяви една кредитна институция в несъстоятелност, трябва да отнеме лиценза й. Пред избрания в средата на юни 1997 г. подуправител на БНБ и шеф на Банков надзор Емилия Миланова собственикът на КАПИТАЛБАНК Ангел Първанов е деклариралче може да увеличи капитала на банката - така че тя да се разплати със своите кредитори и да й останат средства, които да гарантират трайната й стабилност. Затова със специално писмо от 7 юли 1997 г. БНБ дава шанс на акционерите на КАПИТАЛБАНК да придобият акции от увеличението на капитала й. Конкретно на Фърст Файненшъл, собственост на Първанов, е позволено да притежава 50% от капитала, а на руските фирми Роял Флеш и Ронтадент Трейд - съответно по 33 и по 17 процента. Изискването е увеличението да стане с парични вноски.Ангел Първанов обаче не разполага с необходимите пари, а и се опитва да реши проблема чрезфинансови еквилибристикиС посредничеството на фирмите Капман, Фикс Плюс и АРМР, т.нар. руски акционери, откупуват на безценица задълженията на КАПИТАЛБАНК към БИОХИМ и фалиралите БАЛКАНБАНК и ПЧБ, чиято обща стойност е 4.5 млн. щ. долара и 776 млн. стари лв. (776 000 нови). След това двете руски фирми си прихващат вземанията от КАПИТАЛБАНК, които възлизат на 2.6 млн. щ. долара. Срещу това мащабно разчистване на сметки те слагат ръка върху всички дългове на фирмите на Ангел Първанов и част от задълженията на дружествата към фалиралата кредитна институция на бившия му съдружник Красимир Стойчев. С остатъка от изкупените вземания, чиято левова равностойност тогава е 4.6 млрд. неденоминирани лв., двете руски фирми правят непарични вноски в капитала на банката. Това обаче не са свежи пари. По този начин Първанов за пръв път нарушава поетия ангажимент към БНБ.Освен това по закон увеличение на капитала чрез непарични вноски не може да стане без разрешение от Централната банка. А такова акционерът на КАПИТАЛБАНК - Ангел Първанов, никога не е получавал. Затова в началото на юли 1997-а подуправителят на БНБ Емилия Миланова нарежда операциите по увеличението на капитала с непарични вноски да бъдат обезсилени. Това естествено проваля плановете на бившия шеф на КАПИТАЛБАНК и той завежда дело срещу Миланова. Каузата му е подкрепена от тогавашния главен прокурор Татарчев, който заедно с Първанов започна едногодишна война срещу шефката на Банков надзор. Тя така и не бе спечелена. Но през ноември 1997 г. Първанов обяви пред в. БАНКЕРЪ, че е инвестирал в капитала на банката 2 млн. щ. долара.Истината е, че през октомври 1997 г. доминираната от Ангел Първанов Фърст Файненшъл внася в капитала на закъсалата банка, чийто мажоритарен собственик също е той, левовата равностойност на 1.5 млн. щ. долара. Спазвайки изискванията на Закона за банките (чл.11, ал.2, т.6, букви а и б), Първанов писмено декларира, че това са собствени на дружеството средства (разбирай Фърст Файнешъл) в резултат на търговската му дейност и същите нямат заемен характер. Уверението, че парите не са взети назаемпо-късно му изиграва твърде лоша шега. В декларацията си пред БНБ Ангел Първанов заявява, че му е известна наказателната отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс за обявяване на неверни данни. Писмо със същото съдържание изпраща до БНБ и Владимир Василиевич Архипов, представляващ Ронтадент Трейд - единия от руските акционери на КАПИТАЛБАНК, който бил внесъл в капитала й 500 хил. щ. долара. Според тези две декларации излиза, че Фърст Файненшъл и Ронтадент Трейд изваждат собствени средства - 2 млн. щ. долара, за да увеличат капитала на затворената банка. Впоследствие обаче се оказа, че истината е малко по-различнаНа 15 октомври 1997 г. Фърст Файненшъл и лихтенщайнската фирма Си Си Ти Консул Консулт Трейд Естаблишмънт (CCТ Consul Consult Trade Establishment) подписват договор за съвместна дейност NFF1CC. Според него лихтенщайнската фирма предоставя на Фърст Файненшъл 2.2 млн. щ. долара, а тя гарантира годишна печалба от съвместната дейност, не по-малка от средногодишния лондонски междубанков лихвен процент (LIBOR) плюс 10 процента. В допълнителното споразумение пък се казва, че 200 хил. щ. долара от тези пари са за довършване на сградата на КАПИТАЛБАНК (която и сега е в дъното на поредния скандал). Половината от останалите 2 млн. щ. долара Фърст Файненшъл трябва да внесе в капитала на банката. Условието е лихтенщайнската фирма поетапно да придобие 50% от акциите на КАПИТАЛБАНК. Освен това Ангел Първанов се ангажира да събере от длъжниците на кредитната институция не по-малко от 4.4 млн. щ. долара. Най-важното условие в допълнителното споразумениемежду партньорите обаче гласи, че ако БНБ не свали наложените на КАПИТАЛБАНК ограничения, Фърст Файненшъл се задължава да върне на лихтенщайнската фирма Си Си Ти Консул КонсултТрейд Естаблишмънт 2.2 млн. щ. долара. И то заедно със законната лихва за периода, през който са ползвани парите. Документите по сделката между Си Си Ти Консул Консулт Трейд Естаблишмънт и Фърст Файненшъл навеждат на мисълта, че Ангел Първанов (б. а. - в момента обвиняем за фалита на КАПИТАЛБАНК) за втори път не е изпълнил ангажимента си да инжектира в капитала й собствени средства, а е прибегнал до поредния заем. Ето защо в началото на 1998 г. идва разпореждането на Банков надзор - очевидно кухите операции по прихващане на задълженията на банката да бъдат обезсилени. Това логично води до отнемането на лиценза й, което става със заповед на управителя на БНБ по предложение на началника на управление Банков надзор.Седем години по-къснов началото на 2005 г. Централна кооперативна банка (ЦКБ) предложи да купи активите на фалиралата КАПИТАЛБАНК за 1 лв. и да разпредели между кредиторите й 3.25 млн. лева. По искане на Софийския градски съд БНБ даде становище, че тази сделка няма да се отрази негативно върху финансовото състояние на купувача - ЦКБ. Нищо повече! А продажбата на КАПИТАЛБАНК може да бъде разрешена единствено от съда.Ангел Първанов обаче се ожали в прокуратурата и пусна в ход партийните си връзки. А то - държавното обвинение, незнайно защо, образува наказателно производство срещу неизвестен извършител за продажбата на банката по чл.220 от Наказателния кодекс. Текстът на този член е: Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години.... В резултат на жалбата на Ангел Първанов сега прокуратурата проверява действията на синдиците, управляващи КАПИТАЛБАНК, на служителите на Фонда за гарантиране на влоговете, който ги е назначил и ги контролира, както и на оценителите. Добре е, че поне прокуратурата няма право да се бърка и в действията на съдията по несъстоятелността, който единствен има право да разреши продажбата на банката. В противен случай и там би станало конфликт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във