Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРОКЛЯТИЕТО НА КРЕДИТНИТЕ КАРТИ

ПРАВИЛО НОМЕР ЕДНО - НИКОГА НИКОМУ НЕ СЪОБЩАВАЙТЕ ПИН-КОДА НА БАНКОВАТА СИ КАРТАСпомняте ли си фабулата на филма Матрицата. Свръхтехнологичното общество постепенно става жертва на своите деца - компютрите. Нещо подобно, но не чак в такива апокалиптични мащаби, се случва и с банковия сектор.В зората на банковата реформа у нас американски банкери завидяли на българските си колеги, че нямало да им се наложи да минат през банковите чекови операции - остаряла, трудоемка и скъпа за кредитните институции услуга, която обаче е много разпространена в САЩ, Великобритания, Канада и Франция. Но след като прескочи етапа с масовите чекови транзакции, българското банкерство трябваше да овладява в крачка виртуалния финансов бизнес. Макар и много бавно вече свикваме с удобството на кредитните карти. В момента са в обращение общо над 500 хил. кредитни карти, обслужвани от около 3000 ПОС-терминала и над 1500 АТМ-устройства. Броят на активираните дебитни карти в страната е около 3 милиона. А съществува едно неписано правило, че престъпниците се насочват към масово използваните от гражданите услуги. Това им позволява, ако действат внимателно дълго време, да остават незабелязани. Затова не е случайно, че най-масовите случаи на измами са с дебитни и кредитни карти. Тази година също не прави изключение в това отношение. Най-напред Обединена българска банка трябваше да опровергава през юни 2005 г. съобщения в пресата, че собственото й АТМ-устройство на площад Съединение в Пловдив не може да е причина за измами с банкови карти. Защото банкоматът не би могъл сам да издърпа картата от джоба на клиента, нито да я фалшифицира.На 5 юли 2005 г. столичанка алармира дежурния оператор на Банка ДСК, че от картата й са теглени четири пъти по 200 лв. от един и същи банкомат на площад Съединение в Пловдив. Очевидно някой е прекалил със... съвпаденията.На 2 август 2005 г. в района на НДК в центъра на София служители от Икономическа полиция хващат на местопрестъплението двама измамници, които теглят поредната сума от банков автомат с фалшифицирани кредитни карти. В джобовете си носят още 15 пластмасови ментета, плюс 3 хил. лв., обрани за часове от АТМ-устройства в центъра на столицата.Факт е, че престъпниците най-бързо възприемат предимствата на пластмасовите париБългарски имена оглавяват класациите на Европол, Сикрет сървиз и националните спецслужби в съседни страни и в Европа. В крупните финансови злоупотреби с дебитни и кредитни карти също почти винаги са замесени и българи.В годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за 2004 г. страната ни е класирана на трето място като производител на фалшиви американски долари. В този документ обаче се отдава дължимото на българския банков сектор, който проявява съзнателност при съобщаване на съмнителни финансови транзакции. България се очертава като един от центровете, където бандитите произвеждат така нареченатаБяла пластикаТова са заготовките, с които измамниците клонират кредитните карти. Специално печатащо устройство нанася върху празните (бели) пластмасови правоъгълници данните от оригиналните карти. Чрез тези пластики се източват банковите сметки, без да е необходимо да се крадат истинските карти. В репортаж на френския вестник Либерасион се разказва как полицаите в Рон и Лимоне останали изумени от гениалната изобретателност на престъпниците, които успели само на една крайпътна бензиностанция да ужилят 150 души с повече от 200 хил. евро. Мошениците били въоръжени с модерна снимачна техника, с която прихващали при въвеждането личните кодове на кредитните карти на нищо не подозиращите шофьори, спрели на бензиностанцията да налеят гориво. Френската полиция установила, че събраните данни са изпращани в България, където съучастници на мошениците изработвали дубликатите. Готовите фалшификати били трансферирани обратно във Франция и в други европейски държави. С част от банковите карти менте са теглени пари и от банкомати в нашата страна.В международната спецоперация Огнена стена, която се провежда в края на октомври 2004 г. на територията на 25 страни, включително и в България, участват експерти от Европол и Сикрет сървис. Разбитата престъпна група е осъществявала схеми за електронни кражби на лична, финансова и идентификационна информация, както и за източване на банкови сметки чрез фалшиви дебитни и кредитни карти, съобщават от МВР. Във връзка с операцията Огнена стена са арестувани над 30 наши сънародници. Очевидно българският компютърен гений вече е впрегнат в организираните международни престъпни мрежи, които са избрали България, за да разгръщат производството и трафика на пластмасовите фалшификати.През март 2005 г. в Испания са арестувани трима българи, следени от френската и гръцката полицейски служби във връзка с разбита в Солун мрежа за измами с фалшиви кредитни карти, чрез които били откраднати около 1 млн. евро. По-късно у нас са арестувани още 19 български граждани, участвали в престъпния синдикат.На 16 юни 2005 г. в дома на 25-годишен компютърен специалист от София, българските спецслужби откриват файлове с пинкодове на десетки хиляди клиенти на чуждестранни банки, софтуерни програми, генериращи картови номера, адреси на банкови институции, картово записващо устройство и бяла пластика.Важна брънка във веригата за фалшификация на банкови карти сахакеритеСамо с един удар те разбиват база данни със стотици хиляди тайни банкови кода и друга конфиденциална финансова информация. Неотдавна бе хакната защитната система на компанията Кард Системс Солюшънс, отговаряща за картовите транзакции на Мастъркард и Американ експрес. Тази кражба на електронни данни бе обявена за най-голямата през последните няколко години, а броят на ощетените от хакерския удар надхвърля 55 млн. души.В Русия технобандити проникнали в базата данни на Централната банка и присвоили около 60 гигабайта с информация за транзакции на руските кредитни институции. Според руския вестник Ведомости пакети с откраднатите данни са търгувани по ИНТЕРНЕТ срещу 1000 щ. долара. В тях имало и информация за транзакциите на една от най-големите руски кредитни институции Внешторгбанк. Списък с абонати на руския мобилен оператор Ем Ти Ес също циркулира в глобалната мрежа. По 70 долара парчето се продават данъчните декларации на известни руски политици и бизнесмени. Парадоксалните на пръв поглед случаи дават представа за неограничените възможности на софтуерното пиратство. Най-разпространени у нас савиртуалните кражби на тайни персонални картови кодове. Те се извършват чрез монтирани върху банкоматите минизаписващи устройства. Престъпниците се добират до нужната им информация и като регистрират в ИНТЕРНЕТ фалшиви търговски сайтове, с които предлагат маркови стоки на дъмпингови цени. Привлекателните оферти с неизбежния анонс - стоката е на преференциална цена до изчерпване на количествата, са комбинирани с имитация на логото на Виза, Мастъркард, Американ експрес. Капанът щраква, когато клиентът попълни електронния формуляр и собственоръчно предаде на мошениците номера и другите данни от кредитната си карта. Кражбите чрез ПОС-терминалите в търговските обекти и в хотелите са по-сложни за изпълнение, тъй като в тези случаи мошениците се нуждаят от помощта на къртица - вътрешен човек в компанията собственик на ПОС-терминала.У нас, макар и инцидентно, престъпниците все още залагат на демодираните ливански примки. При този вече овехтяващ технически похват се разчита основно на наивността, паниката и ниската финансова култура на гражданите. Те поставят в отверстието на банкомата, където се подава картата, специално устройство, което я блокира. След като картата падне в капана, на помощ на нейния собственик се притичва услужлив гражданин, който бързо се осведомява за ПИН-кода на пострадалия или му предоставя телефонен номер за спешна банкова помощ. По него пострадалият сам съобщава тайната цифрова комбинация на мнимите банкери, с които разговаря по телефона. Все по-рядко мошениците рискуват лично да контактуват с жертвите си. Предпочитат да залепват върху корпуса на банкомата GSM-номер за спешни случаи и от безопасно за тях разстояние да наблюдават как се развива ужилването.Има, разбира се, има и много фалшиви сигнали за картови измами. Офицери от Икономическа полиция разказват, че са се сблъсквали със случаи, когато чужденци в България теглят с картите си от банкоматите повече пари от обикновеното. Това е нормално за страната ни, тъй като търговските обекти, където може да се плаща с карти, са много малко. Мониторинговите системи на чуждестранните банки обаче отчитат тези тегления като необичайни и веднага алармират за това съответните служители. Те на свой ред се обаждат на домашния адрес на собственика на картата и ако го няма вкъщи, съобщават на съпругата му за необичайните операции. Тя на свой ред търси съпруга си. Офицерите от Икономическа полиция разказват, че в много такива случаи, за да избегне неприятни семейни обяснения, собственикът на картата я обява за открадната и създава работа на полицията. Но така или иначе служителите от МВР са длъжни да проверят всеки сигнал за измама с банкови карти.Борбата с фалшификаторите обединява кредитните институции, а отговорността за парите на клиентите е повод да се свалят за малко конкурентните бариери помежду им. Банкерите съвместно планират мерки за превенция срещу престъпниците, които все още успяват да ги изненадат, като постоянно усъвършенстват методите и техническите си нововъведения. Банкова неправителствена организация подкрепяна от международните картови организации, се грижи българските банки да бъдат информирани за най-новите тенденции в света в борбата срещу измамите с дебитни и кредитни карти. Става дума за Националния комитет за защита и превенция от измами с банкови карти, който в банковите среди наричат още Български Фродфорум (БФФ). Съкратеното наименование идва от английската дума фрод - измама. Банкерският форум е създаден през ноември 2001 г. от тогава членуващи във Виза и Мастеркард български кредитни институции. По-късно към тях се присъединяват и банките, издаващи Американ Експрес. Във Фродфорума вече участват над 20 български банки, които имат договори с трите международни картови организации и с българското национално картово дружество Борика. На съвещанията му присъстват и служители от Икономическа полиция, които научават от банкерите за най-новите тенденции в мерките за сигурност, прилагани в развитите държави, както и за последните изобретения на измамниците. Една от полезните идеи, родени на тези срещи, е всички банкомати да бъдат снабдени с камери. Служители от Икономическа полиция твърдят, че макар снимките да не служат за доказателствен материал пред съда, те значително улесняват разследването. Българското законодателство не регламентира точно в какъв размер и кога банките възстановяват парите на ощетените клиенти, чиито кредитни или дебитни карти са фалшифицирани и източени. У нас все още не са масова практика и застраховките срещу банкови кражби, които западните кредитни институции задължително предлагат на клиентите си. В предстартова позиция е и преминаването на българските банки към И Ем Ви - стандартите и чип-технологиите. Първата лястовица - търговска банка Алианц България, вече бе сертифицирана да приема смарт-карти на собствените си банкомати и ПОС-устройства. Умната технология значително ще редуцира злоупотребите чрез електронните банкови разплащания, както и измамите с дебитни и кредитни карти. За мошениците ще е много трудно, почти невъзможно да ги копират. Но и чип-картите не са панацея, предупреждават банкерите. Както при магнитните, така и при смарт-картите остава в сила правилото - никому и по никакъв повод не съобщавайте тайния картов ПИН-код.

Facebook logo
Бъдете с нас и във