Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРОЦЕСИТЕ СРЕЩУ УОЛСТРИЙТ БУДЯТ СМЕСЕНИ ЧУВСТВА

Мина година, откакто инвестиционните банки от Уолстрийт уредиха извън съда отношенията си с главния прокурор на щата Ню Йорк Елиът Шпитцер и с различните контролни органи във връзка с конфликта на интереси, възникнал в банковите звена за анализ. На карта обаче все още остават заложени огромни парични суми по искове, заведени от частни инвеститори. А от досегашната практика става ясно, че единствено от съдията зависи дали даден процес ще бъде спечелен, или загубен. Засега джакпота е нацелила инвестиционната банка Мерил Линч (Merrill Lynch). Всички дела срещу нея са консолидирани в Ню Йорк при федералния съдия Милтън Полак, който смята, че няма достатъчно основания те да се гледат. Други банки обаче не са чак такива късметлии. Например Лиймън брадърс (Lehman Brothers) попадна в ръцете на друг федерален съдия в същия район на Долен Манхатън - Джед Ракоф, който през март даде ход на съдебната процедура срещу инвестиционната банка. Засега делото е в начален стадий, но залозите са прекалено високи и защитата на двете страни е под огромен натиск да постигне извънсъдебно споразумение. Досега срещу финансови институции от Уолстрийт са били заведени общо 59 дела по повод на техните борсови анализи, твърди консултантската компания НЕРА екъномик кансълтинг (NERA Economic Consulting), а на една трета от тях не е даден ход. Сега предстои втората фаза на битката. На 23 април обвинението подаде възраженията си срещу оневиняването на Мерил Линч, които ще влязат в съда през лятото. На 10 май пък ще бъдат изслушани аргументите от жалбата на Ситигруп, подала жалба срещу решението на съда да даде ход на гражданския иск на инвеститорите, които се борят да им бъдат компенсирани щетите от фалита на телекомуникационната компания Уърлдком (WorldCom). Те твърдят, че били подведени от благоприятните оценки за фирмата, които направил банковият анализатор Джак Грубмън. Срещу него в момента тече второ дело за възпрепятстване на правосъдието. Ключов момент във всичките процеси е как различните съдии тълкуват закона. Фактите от повечето дела от този характер са известни - представени са инвестиционни мнения, които са се оказали погрешни. Освен това съществува консенсус, че за да се уважи искът на ощетените, трябва да има доказателства за измама, респ. измамник. Обвиненията се основават главно на вътрешни писма по електронната поща, в които прогнозите на анализаторите са доста по-песимистични от онези, които са публикували официално. Има обаче и прецедент - в процеса срещу вече несъществуващата инвестиционна банка Робъртсън Стивънс (Robertson Stephens) ищците се позовават на коментарите, направени директно пред някои инвеститори от анализатор на институцията. Дискусионен е въпросът дали загубите на инвеститорите са предизвикани от погрешни или дори фалшиви прогнози (които съдия Ракоф смята за възможни), или на мащабен срив на цените на акциите и на бизнес плановете на компаниите (какъвто е изводът на съдия Полак). Повечето обвинения са изградени върху теорията на пазарната заблуда. Това означава, че цените на акциите се определят от информацията, с която разполага пазарът, и следователно лошите новини водят до спад на цените. Всички инвеститори, купили акции, за които са публикувани подозрителни проучвания, са потенциални ищци дори да не са виждали тези материали. Подобни дела по правило се възбуждат срещу фирми, които са публикували подвеждаща информация. В своята жалба пред съда Ситигруп твърди, че тази теория не трябва да се прилага към анализите на ценни книжа. А на 16 април Комисията за ценни книжа и фондови борси внесе в съда кратко възражение по тази точка. Съдия Полак определено има малко време за мислене по теорията на пазарната заблуда. Миналото лято той отхвърли иска срещу Мерил Линч, заведен заради препоръките на бившия й анализатор на ИНТЕРНЕТ-компании Хенри Блоджит. (Бел. ред . - Блоджит бе осъден да плати 4 млн. щ. долара глоба и няма да има право доживотно да работи в бранша с ценни книжа). Полак обвини ищците, че се опитват да превърнат законите за ценните книжа в безплатна застраховка на спекулантите. Цените са паднали, заключи съдията, когато инвеститорите съзнателно са поели прекомерно висок риск - високи залози на колелото на щастието. През февруари пък той отхвърли и други дела, касаещи препоръките на Мерил Линч към акциите на Тайко (Tyco), макар и с по-умерен език.И тъй като съдия Полак е мощна фигура в съдебните зали на Ню Йорк, Уолстрийт приветства неговото решение за Мерил и го оцени като обещаващ признак, че се вижда краят на техните проблеми. Съдия Ракоф обаче също има влияние, а за беда той отговаряше за процеса срещу Лиймън. В него анализатор от инвестиционната банка публично дал висока оценка на софтуерната компания Риъл нетуъркс, а в същото време казал на институционални клиенти в частни писма по електронната поща, че възходът й ще трае от ден до пладне. Когато пазарните играчи научили какво е знаел тайно банковият анализатор за фирмата, цените паднали, обоснова се Ракоф. Това според него е достатъчно да се повдигнат резонните въпроси дали Лиймън носи отговорност за загубите на инвеститорите. Единственият коментар на инвестиционната банка по делото е, че продължава да вярва в несъстоятелността на обвиненията срещу нея. Но като се има предвид как работи системата, никой няма да се учуди, ако вече са започнали преговори за уреждане на иска извън съда. Сключването на сделка може да се третира като превантивна мярка. Цените на акциите на Риъл нетуъркс скочиха рязко в началото на 2000 г. и колабираха през следващата, а инвеститорите загубиха над 10 млрд. щ. долара. И ако теорията за пазарната заблуда издържи, дали единствено анализаторът е виновен за ценовия срив?

Facebook logo
Бъдете с нас и във