Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРОБЛЕМЪТ ВЕЛТЕКЕ ПОЛУЧИ РАЗРЕШЕНИЕ

Аксел Вебер - професор по икономика в университета в Кьолн, е новият президент на Бундесбанк. Неговата кандидатура, договорена между канцлера на Германия Герхард Шрьодер и финансовия министър Ханс Айхел, е била предложена и гласувана от кабинета на страната на 21 април. Четирите нощувки за сметка на частната Дрезднер банк (Dresdner Bank) в луксозен берлински хотел преди две години превърнаха Велтеке в бившия президент на германската централна банка. Той подаде оставка в късните часове на 16 април под безпрецедентния натиск на Министерството на финансите, както сам го определи в изявление за пресата и посочи, че доверието между него и федералното финансово министерство е безвъзвратно разрушено. Четиридесет и осем годишният Вебер е един от петимата умни мъже, които консултират правителството по основни икономически въпроси. Той е специалист по парична политика и по международни финанси. Номинацията му е малко изненадваща, като се има предвид, че като най-вероятни кандидати бяха спрягани имената на изпълняващия длъжността президент на Бундесбанк Юрген Щарк и на Алфред Таке - държавен секретар в Министерството на икономиката и близък приятел на Шрьодер. Назначението на външен човек за президент на германската централна банка е твърде необичайно и е против традициите на институцията, чиито шефове се избират измежду членовете на управителния съвет или между директорите на регионалните клонове на банката. По всяка вероятност Шрьодер е настоявал новият президент да не е от Бундесбанк, за да се влее свежа, незаразена от корупция кръв в банката. Разправията около Велтеке започна от една публикация в Шпигел (бел. ред. - в. БАНКЕРЪ описа подробно случая в бр. 14 от тази година), която твърди, че банкерът и семейството му са приели да прекарат четири дни в луксозния хотел Адлон в Берлин, като разноските от 7600 евро е платила Дрезднер банк. Това е станало, след като шефът на централната банка е присъствал на тържествата по въвеждането на евробанкнотите и евромонетите през декември 2001 година. Големият въпрос е защо не е избухнал скандалът още тогава? Копията от хотелската сметка на Велтеке са били изпратени анонимно във финансовото министерство в началото на април тази година и по неясен начин са се оказали в ръцете на пресата. Теориите, обясняващи тази конспирация, са в изобилие. Една от тях обаче изглежда доста правдоподобна, макар че е най-горещо отричана от заподозрените. Както е известно, Бундесбанк, която навремето бе могъщият страж на германската марка, днес е просто спица в колелото на Европейската централна банка, а нейният президент има един глас в управителния съвет на ЕЦБ. На местна почва обаче шефът на Бундесбанк си остава трън в окото на германското правителство. Велтеке вече нееднократно кръстоса шпаги с финансовия министър Айхел по въпроса за бюджетния дефицит и за златните резерви. Първо, Велтеке иска да се намали бюджетния недостиг в хармония с изискванията на Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз. Мнозина подозират, че за да се постигне това, правителството иска да продаде част от валутните резерви на германската централна банка и със средствата от сделката да балансира дефицита до следващите общи избори в страната през 2006 година. Велтеке обаче иска всички пари от продажбата на злато да бъдат инвестирани във фонд за обучение на бъдещите поколения. Разправията може би изглежда твърде академична, защото бюджетната комисия отхвърли идеята да се продава злато. Прекалено подозрителните обаче смятат, че Велтеке е станал изкупителната жертва на вбесения Айхел. Защото правителството определя директорите на Бундесбанк, но не може просто така да уволни вече назначените. Това е работа на осемчленния изпълнителен борд на банката. Някои анализатори твърдят, че управляващата коалиция на германския канцлер Герхард Шрьодер е решила да се освободи от Велтеке, защото той не е подкрепил в управителния съвет на ЕЦБ искането да се намалят основните лихви в еврозоната. Опозиционната Християндемократическа партия пък обвинява финансовото министерство, че е режисирало историята с шефа на централната банка и е пратило сметките в редакцията на Шпигел - твърдение, което говорител на правителството отхвърля категорично. Въпросът е дали Велтеке е трябвало да приеме жеста на Дрезднер банк, която е под надзора на Бундесбанк? Управителите на всички клонове на щатския Федерален резерв например имат ясни предписания: никакви подаръци или бакшиши, включително и разноски за хотел, които надвишават 20 щ. долара. Всички сметки над тази стойност поема Федералният резерв. На свой ред ЕЦБ написа собствен морален кодекс през май 2002 г., в който се препоръчва всички издръжки да стават вътре в европейската система от централни банки. На 7 април и Бундесбанк реши да спазва този кодекс. Дотук всичко изглежда правилно. Един участник в годишната среща на МВФ в Дубай обаче си спомня нещо много любопитно. Банкери, журналисти и официални представители от финансовите министерства на доста страни, включително и Айхел, са вечеряли в пустинята под светлината на факли на празненството, платено от Комерцбанк (Commerzbank)...

Facebook logo
Бъдете с нас и във