Банкеръ Daily

Институт "Иван Хаджийски":

Проблемът в КТБ се задълбочава

Проблемът с КТБ се задълбочава. До такъв извод е стигнал в анализа си за политическия април Институтът "Иван Хаджийски". Като пример са посочени казусът с ТВ7, решението за несъстоятелността и обжалването, алтернативната гледна точка на ГЕРБ, атаките срещу Искров, „скритият доклад“ до Орешарски, обвиненията на прокуратурата срещу бивш подуправител на БНБ, одитът на Сметната палата, и т.н.

Според експертите на Института и здравната, и пенсионната реформа са спорни. Образователната реформа пък е провокирала несъгласие между министър Тодор Танев и излъчилия го Реформаторски блок. Многобройните и разнопосочни комбинации във връзка със съдебната реформа пък носят белега на импровизация и не внушават убеждението, че мнозинството има ясен план и ясна воля за провеждане на реформата.

В политически план от института посочват, че събитията, които наблюдаваме в ДПС, са безпрецедентни. Никога преди това открито не са говорили за фашизъм и неонацизъм в българския парламент. Партията се опитва активно да задейства „закона за скачените съдове“ с Патриотичния фронт (ПФ), като превърне конфликта с тях в централен за политическия живот. С фактическия ултиматум към ГЕРБ, че няма да подкрепя никоя тяхна инициатива до оставане на ПФ в управлението, ДПС подтиква Борисов да се самоопредели, но също и му внушава да потърси „голямото разбирателство“ с тях за възможни по-сериозни конституционни промени и преконфигурация на българската политика.

„Атака“ постепенно изпада в криза. Анти-ДПС, антитурското и антициганско говорене са останали назад в миналото, а и вече са монополизирани от ПФ. Руската карта все по-активно се изземва от БСП. А в ситуация на високо международно напрежение и несигурност, социалната проблематика трудно може да бъде убедително защитена като приоритетна.

Според политолозите и социалозите от "Иван Хаджийски", отново се наблюдава засилване на говоренето за реформи, включително и от парламентарната трибуна при откриване на новата сесия на НС. Същевременно за първи път се чуват по-сериозни констатации, че реформите са забавени и не вървят.

Реформаторският блок е изправен пред два „технологични“ проблема, за пореден път застрашаващи единството му. Първият е свързан с (не)възможността за единна регистрация за изборите. Предложението на Меглена Кунева за общи листи на Реформаторския блок маркира предизборен кръстопът и дава силна позиция на ДБГ във вътрешния диалог с ДСБ. Вторият проблем е отношението към евентуални промени в изборното законодателство, засягащи прага за преференция - инструмент от който РБ вече имат горчив опит.

Конгресът на БСП потвърди линията на председателя Миков – и геополитически, и организационно, въпреки несъгласието на част от партийните среди. Чу се най-радикалната лява реторика след времето на Виденов, и най-откровените становища за Русия и САЩ поне оттогава. БСП преутвърди и левия курс на Миков. Всъщност конгресът бе първият голям партиен форум, преминал под ръководството на Миков, доколкото предходните съвместни семинари с ПЕС бяха доминирани от Станишев.

Активизацията на АБВ пък цели да покаже ключовото значение на партията в управленската формула и да я превърне в паралелен център на послания и политики. В същото време разпадането на партийната организация в Пловдив демонстрира разликата между намерения и възможности. Вътрешнопартийният избор в АБВ трябваше да увенчае тази активизация с проява на свежа енергия „отдолу“. Той обаче не предизвика очаквания медиен интерес. Вниманието бе фокусирано към въпроса остава ли АБВ във властта. Положителният отговор бе предопределен, се казва още в анализа.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във