Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРИЗРАКЪТ НА ВЪНШНИЯ ДЪЛГ СЕ ЗЪБИ В ЪГЪЛА

Сметната палата препоръчва създаването на специална административна структура, която да управлява държавните задължения до влизането на България в Европейския съюз. До този извод стига одитната институция след извършения през юни 2004 г. преглед на управлението на задълженията на правителството за 2003 година. Нещо повече, в доклада й пише, че почти всички държави членки на ЕС имат такива специализирани структури. Те са обособени по два начина - като специализирана служба по управление на дълга към Министерството на финансите (но не като част от неговата административна структура) или като агенция по дълга, която е самостоятелно юридическо лице. Такива модели на управление са възприели десет държави: Белгия, Германия, Франция, Гърция, Великобритания, Ирландия, Нидерландия, Австрия, Португалия и Швеция. В други пет страни от ЕС - Дания, Финландия, Италия, Люксембург, Испания, финансовото министерство самостоятелно или съвместно с централната банка управляват пряко дълга.Според одиторския доклад на българската Сметна палата, ако операциите по дълга се отделят и управляват от самостоятелна структура, ще се получи много голям положителен ефект - те ще се освободят от зависимостта на политическата конюнктура. Сделките по дълга ще бъдат поверени в ръцете на професионалисти, които няма да се чудят дали ще останат на работа след всяка смяна на властта. В доклада обаче е направено уточнението, че ако операциите с външния дълг бъдат поверени на самостоятелна структура, в самото Министерство на финансите също трябва бъде създадена специална административна единица, която да надзирава дейността на тази структура.Сметната палата е обърнала специално внимание на необходимостта правителството да представя по-обширна информация на Народното събрание за състоянието на държавния външен дълг и за възможните перспективи при прилагането на различни подходи за неговото управление. Идеята е депутатите да могат да получат ясна представа (ако, разбира се, имат желание да се запознаят с документите) за финансовите инструменти, които ще бъдат използвани, когато се сключват нови кредити както и с резултатите от прилагането им. Освен това народните избраници трябва да бъдат информирани за използването на деривативи, за поемането на гаранции, за изменения в кредитния рейтинг на държавата и за лихвените прогнози, както и за актуалното състояние на международните финансови пазари. Препоръката към финансовото министерство е стратегията по управление на държавния дълг, която се актуализира всяка година, да стане основен документ при приемането на Закона за държавния бюджет. В нея трябва да има информация за тенденциите за изменение в равнището на дълга и за свързаните с това възможности за поемането на нови задължения от страна на държавата, както и описания на произтичащите рискове за бюджета. Експертите в Сметната палата са подчертали, че вземането на решения за управлението на дълга изискват значителни професионални познания. А повечето депутати у нас, че дори и членове на бюджетната и икономическата комисии в Народното събрание са абсолютно непросветени по този въпрос. Впрочем в това отношение българският парламент не се различава от себеподобните си в много от държавите от ЕС. От доклада на българската Сметна палата става ясно, че в западните демокрации активно ограмотяват депутатите и обществеността, като ги заливат с информация и с аналитични материали, посветени на управлението на дълга. Например по инициатива на Федералната сметна палата от 01.01.2002 г. към германския парламент функционира Колегиум по въпросите на кредитното финансиране на Федералната република. Дейността му е регламентирана чрез Закона за управлението на федералните ценни книжа.В състава на Колегиума влизат членове на бюджетната комисия на парламента, представители на Федералното министерство на финансите и на Федералната сметна палата. Броят на членовете му, съставът и начинът на работа на Колегиума се определят от парламента. Федералното министерство на финансите и Федералната сметна палата имат постоянно представителство. Колегиумът може да взема решения за привличане и на други участници. Федералният министър на финансите уведомява Колегиума за всички въпроси, засягащи управлението на дълга. Самите дебати в него обаче са конфиденциални. На всеки три месеца Колегиумът обсъжда актуални въпроси, поставени от депутатите по текущото изпълнение на стратегията по дълга.В настоящия момент би било полезно и в България да се създаде структура, подобна на Колегиума в Германия, която да опосредства връзката между парламента и изпълнителната власт. При това тя би могла да допринесе и за ускоряване на хармонизацията на управлението на дълга с изискванията на европейските дефиниции и практики. Колегиумът би могъл да поеме функциите на консултативен орган по въпросите на управлението на фискалния резерв. Министерството на финансите и ресорните министри ще могат периодично да информират Колегиума за усвояване на средствата от инвестиционните заеми. На неговите заседания би трябвало да се обсъждат и въпросите, свързани с усвояването на средствата от европейските фондове, се казва в доклада на Сметната палата . Поставеният от експертите на палатата проблем въобще не е маловажен. От една-две години управляващите не пропускат възможността да подчертаят как при управлението на кабинета на Симеон Сакскобургготски размерът на държавния външен дълг е намалял с 2.6 млрд. евро - от 9.9 млрд. евро в началото на 2002-а до 7.3 млрд. евро в края на април 2004 година. За същия период плащанията към чуждестранни кредитори също са спаднали - от 750 млн. евро през 2002 на 400 млн. евро - толкова е планирано да погасим до края на 2004 година. В същото време фискалният резерв на правителството е нараснал. Според данните, публикувани в одита на Сметната палата, в края на 2002 той е бил около 1.3 млрд. евро, а в края на 2004 г. се очаква да бъде 1.8 млрд. евро. От всички тези данни се създава впечатление, че България вече може да забрави проблемите с обслужването на външния дълг. Само че това може да се окаже опасна самозаблуда, тъй като от 2005-а страната ни влиза в период на постоянно увеличаващи се плащания по него. В доклада на Сметната палата е посочено, че през следващата година те ще са над 600 млн. евро, през 2006-а - 800 млн. евро, а в годината на присъединяването ни към ЕС ще надхвърлят 1 млрд. евро. Следва петгодишен спад на дълговите плащания, но през 2013-а България трябва да погаси към чуждестранни кредитори 1.2 млрд. евро, а две години по-късно - около 1.5 млрд. евро. И ако тези разходи не бъдат взети предвид още сега при изготвянето на стратегията по управлението на дълга, държавата може да се окаже в доста трудно положение, когато дойде време да изплаща големи суми на чуждестранни кредитори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във