Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРИСЪДАТА НА БРЕЙДИ ОПЕРАЦИЯТА БИ БИЛА ОГЛУШИТЕЛЕН ШАМАР ЗА ДЪРЖАВАТА

Красимир Катев - заместник-министър на финансите, пред в. БАНКЕРЪГ-н Катев, ако Конституционният съд приеме за резонна жалбата на 48-те депутати срещу Закона за ратификация на договора за замяна на брейди облигациите, какво ще стане със сделката, която сключихте?- Нашите предварителни сондажи показаха, че всички законови процедури са спазени. По тази тема сме разговаряли и с членове на Конституционния съд, и с представители на юридическите среди. Знаете, че по тази сделка бе дадено становище и от министъра на правосъдието и от адвокатската кантора Борислав Боянов и Ко, която е консултант. Освен това Параграф 13 от Закона за бюджета за 2002 г. дава възможност подобни операции да се извършват точно по процедурата, която приложихме. Този параграф не е вкаран в закона от правителството на НДСВ, а от това на СДС.Затова смятам, че всякакви подобни опити да се атакува сделката са абсолютно безплодни. И все пак какво ще се случи, ако съдът уважи тази жалба?- Това би имало страшно негативни последици за перспективите на България като емитент на международните капиталови пазари. Подобно решение ще забие оглушителен шамар на държавата - не само на сегашното правителство, но и на всяко следващо. След такава присъда който и да дойде на власт в страната, ще му бъде трудно да пуска нови емисии от облигации при изгодни условия. Причината е, че инвеститорите ще настояват да получават една постоянна премия за риска от евентуално последващо обжалване на емисиите пред Конституционния съд. Това ще се отрази на доходността на новите емисии, тъй като в тях ще се включва и надбавка за риска от евентуално съдебно решение срещу емисията. Ако има такъв прецедент, България ще загуби стотици милиони долари, тъй като перманентно ще трябва да плаща по-висока доходност по облигациите си. Къде ви завари новината, че депутати от СДС са атакували операцията пред съда?- Научих това в понеделник (25 март), когато бях на път за срещата на министрите от ЕС и на държавите кандидатки за присъединяване към Съюза, която се проведе в Мадрид. Имаше срещи на високо равнище на комисията по макроикономика, където в много разширен състав се разглеждаха някои предприсъединителни програми. Но пазарът не реагира на новината от България, защото е свикнал опозицията в някои държави да вдига излишен шум. Имало е и други случаи, когато подобни сделки са давани на конституционните съдилища. Но на инвеститорите им е ясно, че това се прави с цел да се извлекат краткосрочни политически дивиденти.Важното е, че досега няма прецедент в историята такава сделка да бъде развалена. И ако България го създаде, тя ще си лепне голямо черно петно за десетилетия напред.Защо казахте, че сте научили новината в понеделник, когато още в четвъртък (21 март) стана ясно, че СДС се готви да сезира Конституционния съд?- В четвъртък се разбра, че се събират подписи, за да се внесе жалбата. Мотивите обаче не бяха ясни и по тази причина това все още не бе новина. Но както ние, така и мениджърите на емисията информирахме инвеститорите, че се събира подписка и че СДС ще атакува закона за ратификация на договора по сделката пред съда. И пак казвам, това не повлия на цената, тъй като инвеститорите не можеха да повярват, че българските политици са толкова недалновидни, за да направят подобен ход, който е в ущърб на държавата и на способността й да заема дългосрочни средства от международните пазари?Кога приключва операцията по замяната на дълга?- Реално тя е приключила, но разплащанията по нея ще станат след няколко дни, тъй като в момента текат празниците за католическия Великден. Кои инвеститори замениха най-големите пакети ценни книжа за нови облигации?- Във всеки случай това не са големите инвестиционни банки. Големи поръчки получихме от различни пенсионни и взаимни фондове, специализирани фондове, които инвестират в дългове на развиващите се страни и така наречените конвергентни фондове. Това се финансови институции, които залагат на вероятността България в скоро време да влезе в ЕС, вследствие на което дългът й да поскъпне и те да могат да продадат облигациите с печалба. Инвеститорският интерес, както и предполагахме, бе балансиран между САЩ и Европа. Постигнахме добри параметри на емисията и това до голяма степен се дължи на нашата твърдост по време на преговорите, тъй като много инвеститори ни изнудваха да дадем по-висока цена за дисконтбоновете при замяната. Дори един инвеститор ми каза, че щял да поиска номиналната им стойност. Аз обаче му отвърнах да си гледа работата, тъй като моята оферта е на 80% от номинала.Натискът върху нас - да предложим по високи минимални цени за брейди облигациите, бе много голям. Това ме притесняваше, тъй като преди сделката цената на облигациите с отложено плащане (DISC's) бе достигнала 92.25 щ. долара при 100 щ. долара номинал. Аз не исках да плащаме такава висока цена и категорично отхвърлих предложенията на инвеститорите. Тази цена не се ли покачи заради това, че обявихте намерението си да направите замяна на брейди облигациите?- Това е така, но по-късно цената отново падна, защото аз на всяка среща повтарях, че по-скоро ще приемем да сключим по-малка по обем сделка при ниски цени, отколкото да имаме голяма по обем сделка, но при глупаво високи цени. Не престанах да обяснявам на инвеститорите, че за нас е политически неприемливо да плащаме високи цени и че правителството ни няма интерес да се съгласява с подобни условия. Хората в началото си мислеха, че блъфираме и само си говорим такива приказки за пред тях, а после ще платим високите цени, но в крайна сметка се увериха, че позицията ни е твърда и няма да отстъпим от нея. Затова цените на брейди облигациите паднаха.Параметрите на сделката бяха много широко коментирани. Какви са конкретните числа, които договорихте?- От обращение бяха изтеглени брейди облигации с номинал от 1.327 млрд. щ долара. Те бяха заменени с нови облигации, чийто общ номинал, преизчислен в американска валута, е 1.237 млрд. щ. долара. Нетната редукция на дълга е между 80 млн. и 90 млн. щ. долара. А парите, които ще получим от продажбата на освободеното обезпечение по дисконтбоновете, ще надхвърлят 190 млн. щ. долара.За тези, които искаха да получат пари срещу облигациите си по просрочените лихви (IAB's), сложихме цени от 88.25 щ. долара. На инвеститорите, предложили да обменят IAB-овете си, дадохме цена от 88.5 щ. долара за 100 щ. долара номинал. Платихме част от облигациите с първоначално намалени лихвени плащания (FLIRB's) от клас А по цена от 90.25 щ. долара, а останалата част заменихме по цена 90.50 щ. долара. За FLIRB-овете от клас Б, по които плащаме по-висока лихва, оферирахме по високи цени - около 91 щ. долара, при положение че на пазара те се котираха по 93 щ. долара за 100 щ. долара номинал. Успяхме да изтеглим почти всички подобни ценни книжа от обръщение. А това е голям успех.По замяната на DISC-овете от клас А и клас Б постигнахме минимална цена от 90.5 щ. долара за 100 щ. долара номинал. И не изпълнихме нито една поръчка над нея. Като обеми бяха заменени DISC-ове от клас А с общ номинал от 525.85 млн. щ. долара, и от клас Б - с номинал от 76.79 млн. щ. долара. Заменените FLIRB-ове от клас А са с номинал от 237.49 млн. щ. долара, а от клас Б - с номинал от 139.02 млн. щ. долара. А обменените IAB-ове са с номинал от 348.71 млн. щ. долара. За част от тези облигации е платено с пари, чиято обща сума е около 312.31 млн. щ. долара. Средствата са набрани от продажбата на еврооблигации от новата емисия, чийто падеж е 2013 година. Една трета от брейди книжата са заменени с облигации от новата доларова емисия - с падеж 2015 г., чийто общ номинален размер е над 513 млн. щ. долара. И останалата част от трансформирания дълг е заменен директно с нови еврооблигации, чийто общ номинал, преизчислен в щатска валута, е 468.35 млн. щ. долара. Като прибавим към тях и еврооблигациите, които продадохме на нови инвеститори, за да осигурим кешовите плащания, общият размер на новата емисия еврокнижа е около 835.47 млн. евро, или 724.69 млн. щ. долара. Вследствие на тази сделка, в рамките на пет години, държавата ще спести над 450 млн. щ. долара текущи плащания по външния дълг. За девет години тези спестявания ще надхвърлят 700 млн. щ. долара. Операцията по замяната на дълга бе окачествена от чуждестранните финансови медии и анализатори като безспорен успех за България, а доста инвеститори останаха разочаровани. Общите поръчки, които получихме, надхвърлиха 2.7 млрд. щ. долара. На практика ние отрязахме над 50% от поръчките и приехме само тези, които са на минимални цени.В крайна сметка каква доходност ще носят на инвеститорите новите облигации? - За еврооблигациите, чиято главница ще бъде платена на 15 януари 2013 г., доходността е 7.98% годишно - или с 275 базисни пункта (2.75%) повече от десетгодишните германски облигации (т.нар. бундове). Нашата еврооблигационна емисия е най-дългосрочната от всички облигации, емитирани от страни в Централна и Източна Европа. Освен това 275 базисни пункта са изключително ниска рискова премия за държава като нашата. Само преди две години тази премия бе 900 базисни пункта над доходността на бундовете. Главницата на доларовите облигации ще бъде платена на 15 януари 2015 г., а доходността им е 9.1% - с 370 базисни пункта (3.7%) по-висока от тази на десетгодишните американски държавни ценни книжа.Колко пари ще спестите на бюджета през тази година?- Само от лихви ще спестим около десет-петнадесет милиона долара. Отделно са сумите от плащанията, които трябваше да направим по главницата на заменените брейдита. Изчисленията ни показват, че през тази година ще икономисаме общо около 250-300 млн. щ. долара, като тук включвам и сумите, които ще получим и от продажбата на обезпечението по дисконтбоновете.А какво ще стане, ако прогнозите ви за равнището на Лондонския междубанков лихвен процент (ЛИБОР) не се сбъднат?- Можем веднага да направим лихвен суап (б.а. - става дума за замяна на фиксирана лихва с плаваща и обратно), който няма да ни струва пари. В момента плаващата доларова лихва за 12 години се разменя за фиксирана лихва в размер на 6.2 - 6.22 процента. Така че, ако сега ние плащаме по брейди книжата ЛИБОР плюс 1% годишно, ще можем да го разменим срещу 7.2% годишна фиксирана лихва.Някои финансисти смятат, че вместо да извършвате такава сложна операция като замяната на брейди книжата, просто трябваше да възложите на БНБ да ви прави лихвени суапове преди всяко плащане по тях. Нали и без това Централната банка е агент на правителството?- Лихвените суапове засягат само единия компонент на брейди книжата - това е лихвеният риск, а със сделката по замяната ние постигаме много повече. Ако бяхме заложили само на лихвените суапове, нямаше да можем да спестим над 400 млн. щ. долара от текущите погашения по главницата на българския дълг през следващите пет години.Желая ви успех и занапред!

Facebook logo
Бъдете с нас и във