Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРИЯТЕЛИ И РОДНИНИ

В Индонезия се вихри истинско банково шоу. Идния февруари трябва да бъде затворена Индонезийската агенция за преструктуриране на банките (ИАПБ). Тя бе създадена да възстанови местния банков сектор, пострадал от азиатската финансова криза през 1997-1998 година. Наближаващият краен срок на съществуването й притиска чиновниците и те охотно разпродават финансовите институции, които все още са в грижовните им ръце. През изминалите две години агенцията продаде третата по размер на активите Бенк сентръл Ейша (Bank Central Asia), четвъртата по големина Бенк Данамон (Bank danamon) и Бенк Ниага (Bank Niaga). Миналия месец ИАПБ съобщи, че са се появили трима желаещи да наддават за 51-процентния дял в Бенк интернасионал Индонизия (Bank Internasional Indonesia). Други три консорциума си оспорват 52% от Бенк Липо (Bank Lippo), а продажбата на Бенк Пермата (Bank Permata), която също се води в книгите на агенцията, е планирана за идната година. Правителството се готви да пусне на фондовия пазар 30% от акциите на Бенк Ракиат Индонезия (Bank Rakyat Indonesia) до края на 2003 г. и 10% от най-голямата местна кредитна институция Бенк Мандири (Bank Mandiri) - през 2004 година. Дали в суматохата чиновниците са си свършили добре работата? Нещата са доста спорни. За данъкоплатците последиците от кризата в Азия през 1997-1998 г. бяха катастрофални. Рекапитализацията на банковата система през последните шест години им струваше близо 650 трлн. рупии (77 млрд. щ. долара). ИАПБ вероятно ще успее да възстанови 2 млрд. щ. долара, пресмятат експерти от щатската инвестиционна банка Моргън Стенли (Morgan Stanley) и определят процеса като най-скъпата спасителна операция в световната история.Другото сериозно притеснение е качеството на инвестиралите в приватизираните банки. На теория Индонезия трябваше да търси водещи чуждестранни финансовокредитни институции, защото 220-милионното население на страната изпитва растяща нуджа от заеми за коли и от кредитни карти. Близо сто от общо 250-те местни банки бяха затворени, а останалите - преструктурирани. Сегашният им кофициент на капиталова адекватност в размер на 24% е доста над минимално изискваните от Базел 8 процента. Необслужваните кредити са сведени от миналогодишните 12% от стойността на активите на банките на 8.2% през тази година. А лихвите, при които се отпускат заеми, са доста по-високи от тези, при които се приемат депозити или се получава рефинансиране. Въпреки това малко чужденци участват в банковите търгове. Това се единствено немската Дойче Банк (Deutsche Вank), която в консорциум със сингапурската държавна холдингова компания Темасек (Temasek) купи 51% от Бенк Данамон през юни тази година. А най-големият южнокорейски кредитор Кукмин бенк (Kookmin Bank) участва заедно с Темасек в съвместна оферта за Бенк интернасионал Индонезия. Друга финансова институция от Сингапур - Ю Оу Би (UOB), също проявява апетити към тази индонезийска банка. И това са всичките чуждестранни играчи.Специалистите обясняват този факт със страха от приятелските кръгове тук. Задграничните инвеститори се опасяват, че местни сдружения с необходимите връзки, контролирани в повечето случаи от същите фамилии, които докараха банките до несъстоятелност, могат да ги надхитрят при търговете. Например английската банка Стандард чартърд (Standard Chartered) подаде оферта за Бенк сентръл Ейша, но загуби от местна групировка, водена от голямата цигарена компания Джарум (Djarum). Според запознати с кухнята на сделката, Джарум е работила от името на фамилия Селим - собственици на гигантския производител на юфка Индофуд (Indofood), а навремето и на Бенк сентръл Ейша. Най-малко една от офертите за Липо бенк се свързва с предишните собственици на банката - семейство Риади. По този повод банкер задава риторичния въпрос: Защо им трябва на чужденците да участват в търга за банката, като ние вече знаем кой ще го спечели?Банкери от Джакарта шушукат, че зад предложението на Темасек за Бенк интернасионалл Индонизия стоят бившите собственици на банката - фамилия Виджаджа. Същото семейство притежава и местната компания Ейша пълп енд пейпър (Asia Pulp Paper), която претърпя най-грандиозния фалит в историята на развиващите се пазари. Темасек отказа да коментира слуховете. А говорител на фамилия Виджаджа заяви: Доколкото имам информация, засега ние не участваме в търга. Но обществеността предполага, че семейството винаги ще има интерес да си върне Бенк интернасионал Индонизия.Липсата на чуждестранни инвестиции по всяка вероятност ще лиши Индонезия от нужния опит за развитие на модерен финансов сектор. И агенцията ИАПБ го знае. Тя би могла да анулира продажбата на Липо, ако за нея не се намерят търговски банки - големи и авторитетни партньори. На 13 октомври чиновниците предупредиха Бенк Панин, че ако не си намери чуждестранен партньор, няма да бъде допусната да наддава за Бенк интернасионал Индонизия.И въпреки всичко съществува опасност банките да се върнат в ръцете на старите си господари и отново да станат проводници на фамилни амбиции. Въпросът е дали Индонезия ще иска да повтори грешките от близкото минало.Най-големите банки по размер на активите в Индонезия1. Бенк Мандири (Bank Mandiri) 28 млрд. щ. долара2. Бенк БНИ (Bank BNI) 14 млрд. щ. долара3. Бенк сентръл Ейша (Bank Central Asia) 13 млрд. щ. долара4. Бенк Данамон Индонизия (Bank Danamon Indonesia) 5 млрд. щ. долара5. Панин бенк (Panin Bank) 4 млрд. щ. долара6. Бенк интернасионал Индонизия (Bank Internasional Indonesia) 2 млрд. щ. долараДанните са взети от сп. The Banker и са към края на 2002 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във