Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРЕЗИДЕНТЪТ СПРЯ КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР

Президентът Георги Първанов наложи поредното вето върху закон, приет само с гласовете на управляващото мнозинство. След като през лятото на 2002 г. върна измененията в Закона за банките, новият Закон за биологичното разнообразие и Законът за приватизацията и следприватизационния контрол, сега - в средата на декември, Първанов не хареса и Закона за Комисията за финансов надзор, приет от Народното събрание на 5 декември. Президентът посочва два мотива за наложеното на 17 декември вето върху закона. Първият е забраната да се обжалват пред съда издадените от комисията актове - например за отнемането на лиценз или отказът той да бъде издаден. Такава забрана има и в Закона за банките. Тя бе въведена през 1998 г. вследствие на многобройните жалби, подадени в съда, срещу решенията на БНБ да отнеме лицензите на фалиралите банки. Тези жалби забавиха процеса по осребряване на имуществото на затворените кредитни институции и бяха инструмент, чрез който се правеха опити за оказване на натиск върху Централната банка. Правото да не се обжалва отнемането на лицензи развърза ръцете на БНБ за по-бърза и ефективна реакция при закриването на неплатежоспособни кредитни институции. Поучени от опита на Централната банка, сега управляващите искат да дадат същите правомощия и на Комисията за финансов надзор. Но президентът Георги Първанов не споделя философията на парламентарното мнозинство. Необжалваемостта на актовете на комисията, с които се налагат най-тежки принудителни административни мерки, би създала предпоставки за некоректно упражняване на правомощията й, за злоупотреба с власт, а оттам и за корупция, се казва в мотивите на Първанов. Втората причина президентът да наложи вето на Закона за Комисията за финансов контрол е, че годишната такса, която надзираваните лица трябва да й плащат, е своеобразен данък. В наредбите на БНБ също се определят такси, но те не са годишни, а за определена услуга - да кажем за издаване на сертификат. Големите правомощия на финансовата мегакомисия бяха в основата на споровете при гласуването на закона в парламента. Сред най-сериозните защитници на тезата, че решенията на комисията трябва да могат да се обжалват пред съда, беше заместник-председателят на бюджетната комисия Муравей Радев. При гласуването на проектозакона на второ четене в пленарната зала на 5 декември той спомена също, че големите правомощия, които се дават на надзорния орган без възможност за обжалване на решенията му в съда, създават предпоставки за злоупотреба с власт и за генериране на корупция. Председателят на бюджетната комисия Иван Искров обаче опонира, че необжалваемостта на актовете на комисията не е нищо ново, защото успешно се прилага от управление Банков надзор в БНБ. При обсъждането на закона той подчерта, че правомощията на новия надзорен орган са определени по аналогия на тези на Централната банка. Законът предвижда Комисията по финансов надзор да обедини регулативните органи на капиталовия, застрахователния и пенсионноосигурителния пазар. Тя ще е независим държавен орган, който ще се отчита единствено пред Народното събрание и ще се управлява от председател, трима заместник-председатели и трима други членове.Наложеното от президента вето едва ли ще отложи допълнително влизането на закона в сила от 1 март 2003 година. Забавянето може да се компенсира със скъсяване на предвидения двумесечен срок за обсъждане и избиране на ръководство на комисията от Народното събрание. Според устройствения правилник на парламента, депутатите трябва до 14 работни дни от наложеното вето да обсъдят и приемат отново върнатия от президента закон. В този срок обаче не се включва ваканцията на народните представители, така че разглеждането му ще стане през януари 2003 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във