Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРЕЗ 2005 Г. БНБ ЩЕ ПОЛУЧИ СТАТУТ НА НАБЛЮДАТЕЛ В ЕЦБ

Томазо Падоа-Скьопа е член на Изпълнителния съвет и на управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). Той отговаря пряко за международните и европейските отношения, за правните въпроси, за финансовия надзор и стабилността. Томазо Падоа-Скьопа е роден на 23 юли 1940 г. в италианския град Белуно. През 1966 г. завършва университета Луиджи Бокони в Милано, а през 1970 г. получава магистърска степен в Масачузетския технологичен институт. Кариерата му започва през 1966 г. в европейската верига модни магазини CA Brenninkmeyer. През 1968 г. Скьопа започва работа в клона на Банка ди Италия (Banca d'Italia) в Милано, където от 1970 до 1979 г. ръководи отдел Парични пазари в управление Научни изследвания, а от през 1979 г. става генерален директор, отговарящ за икономическите и финансовите въпроси към Комисията на европейските общности в Брюксел. От 1983 той е директор на Централно управление за икономически изследвания в Банка ди Италия, а през 1984-а става заместник-главен директор на банката. От 1 юни 1998 г. Скьопа става член на изпълнителния съвет на Европейската централна банка. Той е почетен професор по икономика на Университета във Франкфурт на Майн и доктор хонорис кауза в университетите в Триест, Падуа, Бергамо и Бари.Г-н Скьопа, кои са предизвикателствата пред БНБ във връзка с присъединяването на България към ЕС?- От гледна точка на паричната политика най-важното предизвикателство пред Централната банка е запазването на системата на Валутния борд. Това е донякъде технически въпрос, но функционирането на паричния съвет зависи от развитието на икономиката на страната. Факт е, че Валутният борд е много сериозен ангажимент, който държавата ви е поела. По-важното е, че в България тази система работи добре. Доказателство за това е нивото на фискалната дисциплина - най-вече в областта на бюджетните разходи и разходите за заплати. Разбира се, всички тези фактори не са пряка отговорност на Централната банка. Но влияят върху българската икономика, която трябва да постигне много по-висок растеж, в сравнение с останалите страни членки, за да се повишат доходите на населението и да се намали голямата дистанция между България и ЕС в тази сфера. Необходимо е обаче това да става в условията на запазване на конкурентните предимства на държавата, а именно ниската цена на труда, което я прави привлекателна за чуждестранните инвеститори. Така че, основните предизвикателства пред икономиката са и основни предизвикателства за БНБ.Бихте ли посочили мотивите за решението на ЕЦБ да покани БНБ като наблюдател в комитетите на Европейската система от централни банки и в нейния Генерален съвет?- Всъщност това беше политиката на ЕЦБ по отношение на десетте нови страни членки, приети през май тази година. След подписването на техния договор за присъединяване решихме, че е добре централните им банки да станат наблюдатели в комитетите на Европейската система от централни банки, които формират общата политика в областта на платежните системи, надзора, статистиката, паричната политика и т.н.В съответствие с това наше решение поканихме и Българската народна банка. Така нейното ръководство ще може да се запознае с практиката и принципите на централното банкиране в обединена Европа.Какъв е пътят на БНБ оттук нататък?- Очакванията ни са, че статутът на наблюдател ще й бъде предоставен догодина. Дотогава редовните ни контакти ще продължават както на най-високо равнище - регулярни срещи на управителя на БНБ с президента на ЕЦБ, така и на експертно ниво.С България и Румъния продължаваме да поддържаме много интензивни контакти. В монетарен аспект отношенията между ЕС и всяка нова страна членка минават през три различни етапа - членство в Евросъюза, членство в еврозоната чрез преходния период, наречен механизъм ЕRM II, и въвеждане на еврото. Кога смятате, че ще влезем във валутния механизъм ERM II, при който курсът на лева може да се отклонява максимум с +/- 15% спрямо еврото?- Сега е трудно да се фиксира такъв срок. Конкретните стъпки на присъединяване на всяка държавата към ЕС, валутният механизъм ERM II и приемането на еврото добиват яснота непосредствено преди влизането в общността и България сама трябва да обяви плановете си в тази насока. Присъединяването към еврото означава пълно интегриране на БНБ към Европейската система от централни банки. Участието като наблюдател ще помогне много, за да се подготви страната ви за това. Стана ясно, че една от темите на разговорите ви с финансовия министър Милен Велчев е била независимостта на централната ни банка. Според вас, независима институция ли е БНБ днес?- Независимостта на БНБ е на адекватно ниво и по този въпрос не съществуват никакви разногласия. Доколкото ни е известно, предстои приемането на ново законодателство и ЕЦБ още няма изразено становище по него. Сигурен съм обаче, че няма да има никакви проблеми, свързани с новите закони, защото независимостта на Централната банка е едно от най-важните условия за присъединяване към еврозоната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във