Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРЕВРАТЪТ В КРЕДИ СУИС

В деня, в който Джон Мак стана главен изпълнителен директор на Креди Суис Фърст Бостън (Credit Suisse First Boston) - инвестиционното поделение на швейцарската банкова групировка Креди Суис (12 юли 2001 г.), той обеща да внесе хармония и просперитет във финансовата институция, раздирана от вътрешни конфликти и притисната от растящи разходи. Сред основните ми приоритети ще бъде изграждането на единна организация с обща визия и желание за работа в екип, в която хората ще бъдат третирани с внимание и достойнство, заяви тогава Мак пред инвеститорите. Три години по-късно - на 24 юни, 59-годишният банкер напусна групировката, без да е изпълнил обещанието си. Той е последната високопоставена изкупителна жертва на банката, чиято рентабилност е по-ниска в сравнение с всички щатски и европейски финансовокредитни институции (с изключение на германската банкова групировка Хипоферайнс) и с пазарна капитализация над 10 млрд. щ. долара. Швейцарската групировка оповести официално, че Мак, който преди две години стана и главен изпълнителен директор на компанията майка в Швейцария заедно с 60-годишния тогава Освалд Грюбел, се е съгласил с решението на борда на директорите да не се подновява изтичащият му на 12 юли договор. По този начин в Швейцария ще остане да управлява само Грюбел, а главен изпълнителен директор на Креди Суис Фърст Бостън ще стане 44-годишният Брейди Дуган.В телефонно интервю за финансовата информационна агенция Блумбърг на 25 юни Мак отказа да коментира оставката си и заяви, че заминава на почивка в Южна Африка и Ботсвана. Той щял да се върне на 13 юли, когато Дуган трябва да поеме новата си длъжност. В интервю за щатския всекидневник Ню Йорк таймс, публикувано на 26 юни, управителят на Креди Суис груп Валтер Кийлхолц заяви, че банката засега не планира никакви сливания или поглъщания. Групировката ще започне да реорганизира дейността си на 13 юли и ще я сведе до три поделения: инвестиционни банкови услуги и управление на активи, потребителски и корпоративни услуги и застраховане. Кийлхолц увери, че ще съсредоточи усилията си върху укрепването на сегашната й дейност. Тези изявления идват в момент, когато европейските банки сериозно са се замислили как да натрупат мускули, за да се конкурират ефективно с отвъдокеанските си съперници от ранга на Ситигруп (Citigroup) и Джей Пи Моргън Чейз (J. P. Morgan Chase). В САЩ от началото на годината насам са осъществени 220 обединителни сделки в банковия бранш на обща стойност близо 120 млрд. щ. долара. По въпроса сериозно се е замислил и шефът на германската Дойче Банк (Deutsche Bank) Йозеф Акерман.Отношенията между Креди Суис груп компанията майка от Швейцария, и инвестиционния й банков бизнес, съсредоточен в Ню Йорк, са твърде противоречиви. През 1990 г. управителят на групировката Райнер Гут спаси Креди Суис Фърст Бостън, инжектирайки в нея 300 млн. щ. долара, след като тя загуби 587 млн. щ. долара след краха на пазара на високорискови облигации. Същата година Гут привлече на работа Алън Уийт от щатската инвестиционна банка Бенкърс тръст (Bankers Trust Corp.). Той трябваше да създаде група за търговия с деривативи. До 1997 г. тя носеше 16% от печалбата на Креди Суис Фърст Бостън, а Уийт получи поста на главен изпълнителен директор. Още с всъпването си в длъжност Уийт се развихри. През 1998 г. той подмами топ банкера Франк Куатрун от Дойче Банк и даде свобода на действие на екипа му, базиран в Пало Алто, щата Калифорния, който разполагаше със собствен бюджет и с процент от печалбата на банката. По време на високотехнологичния бум през 1997 г. Куатрун изведе Креди Суис Фърст Бостън от 17-о място на първо място сред гарантите на акции на технологични компании (през 2000 година). През 1999 и 2000 г. групата на Куатрун осигуряваше 12-15% от доходите на банката. През 2000 г. Уийт купи и елитния гарант на високодоходни дългови облигации Доналдсън, Лафкин и Дженрет (Donaldson, Lufkin Jenrette Inc.) за 13 млрд. щ. долара. Колапсът на акциите на технологичните фирми обаче, който започна през 2000 г., набра скорост през 2001-ва. Започнаха масови фалити на смятани за елитни компании, инвеститорите загубиха милиарди долари, а щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси и Министерството на правосъдието започнаха да разследват начина, по който играчите от Уолстрийт, в това число и Креди Суис Фърст Бостън, са продавали акции от технологични фирми на инвеститорите по време на първоначалните публични емисии. Изправен пред лавинообразно трупащите се искове, тогавашният главен изпълнителен директор на Креди Суис Лукас Мюлеман, който пое управлението през 1997 г.уволни Уийт и го замени с Макчиято основна задача бе да ограничи разходите и да озапти Куатрун. Самият Мак - дългогодишен служител и директор в щатската инвестиционна компания Моргън Стенли Дийн Уитър (Morgan Stanley Dean Witter), току-що се бе оттегли от поста си, след като загуби борбата за власт с управителя и главен изпълнителен директор Филип Пърсъл. Още с постъпването си на новата длъжност Мак започна да уволнява служителите, наети по време на борсовия бум от края на 90-те години на ХХ век, с което доказа прякора си Мак секирата, който извоюва, докато работеше в Моргън Стенли. През следващите три години той съкрати 10 хиляди банкери - една трета от персонала на Креди Суис Фърст Бостън, и бе изпреварен единствено от главния изпълнителен директор на Мерил Линч (Merrill Lynch) Стенли О'Нийл, елиминирал 23 хиляди работни места. Докато орязваше разходите, Мак уверяваше инвеститорите, че съкращенията няма да попречат на банката да привлече нов бизнес. Подемът, прогнозиран от банкера, започна през 2003 г., когато борсовият индекс SP 500 поскъпна с 26 процента. И докато Ситигруп, Мерил Линч и Ейч Ес Би Си холдингс (HSBC Holdings) реализираха рекордни доходи през изминалата година, Креди Суис Фърст Бостън рапортува за първата си от 2000 г. насам печалба. Въпреки това през 2003 г. Креди Суис бе най-нискоефективната от всички щатски и европейски банки - едва 2.3% доходност на акциите. За сравнение, швейцарският банков първенец Ю Би Ес (UBS) е имал 16.8% доходност на акциите си, щатската Бенк ъф Америка (Bank of America) - 22%, а средната стойност на показателя за финансовия сектор е била 15 процента. Докато снижаваше разходитеМак се оправи и с водените срещу Креди Суис Фърст Бостън следствени действия. През февруари 2003 г. той отстрани от работа наперения Куатрун (който по-късно бе признат за виновен в криминално деяние - възпрепятстване на правосъдието). Банката плати и 200 млн. щ. долара, за да уреди извън съда отправените от щатските и федералните контролни органи обвинения в нерегламентирана дейност на анализаторите й. Драстичните съкращения свиха инвестиционния бизнес на Креди Суис Фърст Бостън. Банката слезе от четвърто през 2001-ва на 11-о място тази година в подреждането на консултантите на корпоративни сливания и поглъщания и от пето на осмо място сред гарантите на ценни книжа. Все пак основната цел на Мак - да снижи разходите, да намали рисковата експозиция и да върне Креди Суис Фърст Бостън на печалба, бе постигната. Днес неговият наследник Дуган твърди, че не иска да прави реформи в директорския борд на инвестиционната банка и се опитва да придума членовете му да не напускат. По информация на финансовия всекидневник Файненшъл таймс той искал да задържи управителя на Креди Суис Фърст Бостън Стийвън Волк, заместник-управителя Гари Линч, шефа на управлението за световни инвестиционни банкови услуги Адебайо Оугунлеси, главния административен директор Томас Найдс и Айлийн Мъри - шеф на световното технологично управление. Дуган, който работи в банката от почти 15 години, има отдавнашни връзки с ръководството в Цюрих, съобщава друг водещ финансов всекидневник - Уолстрийт джърнъл, без да цитира източника на информацията си. Той работел директно за родения в Германия Грюбел като шеф на управлението за ценни книжа в Креди Суис Фърст Бостън през 1996 и 1997 г., когато Грюбел ръководел дейността по търговия и гарантиране на ценни книжа от Лондон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във