Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРЕРОДЕНА, ПРЕКРОЕНА, ПРЕПРОДАДЕНА

Собственикът на японската банка Шинсей (Shinsei) - американската частна групировка Рипълуд холдингс (Ripplewood Holdings) , бе първата чуждестранна структура, осмелила се да купи кредитна институция в Страната на изгряващото слънце. Сделката й струваше 1 млрд. йени. Сега американците обмислят нова крупна операция - да върнат компанията на фондовия пазар. Това определено е забележителен обрат, като се има предвид, че въпреки мащабното почистване на балансовите отчети на банката нейното бъдеще в дългосрочен план съвсем не е сигурно. Шинсей, която навремето се наричаше Лонг-търм кредит бенк (Long-Term Credit Bank), фалира през 1998 година. Правителството на Япония похарчи близо 7 трлн. йени (66 млрд. щ. долара), за да я върне към живот, и през март 2000 г. я продаде на Рипълуд холдингс. Ако американците, които инжектираха 120 млрд. йени в японската кредитна институция, да ликвидират участието си в нея, те могат да получат 1.5 трлн. йени от пласмента на публичната емисия акции през идния месец. Което определено ще е голям удар за щатския холдинг, но не и за японските данъкоплатци. Прекръстена след продажбата на Шинсей (в превод от японски ново раждане), ръководената от директора си Масамото Яширо банка се зае да пречупи традиционните за Япония норми. Тя изгради информационна технологична система, за каквато конкурентите й могат само да мечтаят. А вместо безцветните традиционни клонове откри стилни поделения. Макар само 29 на брой, те са оборудвани с нови цветни монитори и в повечето от тях работят кафенета на веригата Старбъкс (Starbucks). Шинсей ужасява местните си конкуренти, като принуждава закъсали кредитори да фалират и като начислява лихви по кредитите, съобразени с риска, който те съдържат. Банката успя да изчисти от портфейла си повечето стари несъбираеми дългове на Лонг-търм кредит банк. Благодарение на опцията, изтекла през март 2003 г., собствениците й имаха право да върнат обратно на държавата лошите кредити, по които реализират над 20% загуба. Възползвайки се отчасти от тази възможност, към края на миналия септември Шинсей намали коефициента на необслужваните си заеми от 20 на 4 процента. Въпреки изброените успехи банката тепърва трябва да докаже, че може да създаде надеждни дългосрочни източници на печалба. Досега оперативните й приходи бяха стимулирани от влезлите в трезора й щедри резерви по лошите кредити, създадени от правителството или от ужасените банки кредиторки, които бяха принуждавани да откупуват дела на Шинсей от несъбираемите вземания на един или друг общ длъжник, вместо да го вкарат във фалит. През изминалите три години банката съкрати наполовина кредитния си портфейл. Когато положението на стопанството на Япония се подобри и кредитирането отново стане печелившо, Шинсей може да се осмели да отпуска нови заеми. Въпросът обаче е на кого. Клиентите може и да се отдръпнат заради лошата репутация на банката. Финансовокредитната институция вероятно ще е по-добра в привличането на нови депозанти. Малката й мрежа от клонове обаче ограничава възможността й да печели комисиони, като продава различни продукти на дребни инвеститори. А предишната мрежа от регионални банки на Лонг-търм кредит бенк, които можеха да доведат нови клиенти, бяха отблъснати от агресивната политика на Шинсей. И макар че влага много усилия в инвестиционния банков бизнес, тя се сблъсква с яростната конкуренция на по-големите играчи от ранга на Голдмън Сакс (Goldman Sachs), Ситигруп (Citigroup) и Номура сикюритис (Nomura Securities).Повече от пет години след национализацията на Лонг-търм кредит бенк на Нипон кредит бенк (Nippon Credit Bank) и два месеца по-късно официалните власти в Япония все още не са решили какво да правят с другите местни банки. След тези две национализации правителството често наливаше държавни средства в изпаднали в беда кредиторни институции, но не отстрани ръководителите им, предизвикали проблемите. През май 2003 г. бе спасена петата по големина японска банка Резона (Resona), а пет месеца по-късно - през ноември, бе национализирана и регионалната Ашикага бенк (Ashikaga Bank). В момента се обмисля прокарването на закон, който ще улесни спасяването на попаднали в беда компании, благодарение на който ще се избегнат национализациите и затварянето на длъжници. Може би най-големият урок от опита на Шинсей е, че реформираните банки създават толкова проблеми, колкото и решават. След национализацията на Лонг-търм кредит бенк правителството не ликвидира всичките лоши кредити, преди да я продаде. А другите банки, които бяха отпускали пари на същите неплатежоспособни длъжници, не бяха задължени от властите да преоценят тези заеми, защото това щеше да доведе до рязко увеличение на резервите, което кредитните институции не можеха да си позволят с отънелите си джобове. Нещата се влошиха допълнително от опцията, която получи Шинсей да връща на държавата несъбираеми вземания, които, както бе казано носят на Шинсей повече от 20% загуба. Другите банки, уплашени че Шинсей ще използва правата си и ще предизвика фалити на длъжници, купиха дела й влошиха собствените си финанси. С други думи, продажбата на Шинсей не реши проблемите на длъжниците й, а просто ги прехвърли върху другите банки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във