Банкеръ Daily

Финансов дневник

Прераждането на СОФИБОР

След четири месец левовият лихвен индекс престава да съществува в сегашния си вид

От 1 юли 2018-а лихвеният индекс СОФИБОР ще престане да съществува в сегашния си вид. Това не би трябвало да е новина, защото  още през март 2017-а Централната банка на България пусна  прессъобщение: "УС на БНБ прие, считано от 1 юли 2018 г., да преустанови изпълнението на дейностите, свързани с изчисляването и публикуването на справочните индекси "СОФИБИД" и "СОФИБОР". Решението се взема във връзка с прилагането на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове (Регламента). Съгласно Регламента, след 1 януари 2018 г. бенчмарковете следва да се изготвят от лицензирани или регистрирани администратори от Европейския съюз или от трета държава, включени в регистър, поддържан от Европейския орган за ценни книжа и пазари.

Посочената дата на прекратяване изчисляването на индексите СОФИБИД и СОФИБОР е съобразена с чл.чл. 57 и 58 от Регламента, с които са приети съответни изменения в Директива 2008/48/ЕС за договорите за потребителски кредити и в Директива 2014/17/ЕС относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители, като се изисква държавите  членки да съобразят законодателствата си с тези промени в срок до 1 юли 2018 година".

Именно в изпълнение на този последен ангажимент - свързан с

 

договорите за потребителските и ипотечните кредити

 

Народното събрание чрез  преходните и заключителните разпоредби на новия Закон за платежните услуги и платежните системи внесе промени в Закона за потребителския кредит и в Закона за жилищните кредити за потребители. Тези промени засягат прилагането в българските закони на  изискванията на европейските директиви и регламенти по отношение на лихвените индекси или, както обичат да ги наричат финансистите  - "бенчмарковете". В отговор на въпрос на вестник "БАНКЕРЪ" по случая експертите от БНБ заявиха следното: "С проекта на нов Закон за платежните услуги и платежните системи  БНБ се определя като национален компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) 2016/1011 по отношение на бенчмарковете за лихвени проценти и техните администратори, което е в съответствие с изискването на регламента (чл. 40) за определяне на един или няколко компетентни органа, отговорни за спазването на този регламент.

Предвидените в преходните и заключителните разпоредби на проекта на нов Закон за платежните услуги и платежните системи изменения в Закона за потребителския кредит (ЗПК) и в Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП)  са в съответствие с въведените  с Регламент (ЕС) 2016/1011 промени в съответните европейски директиви, транспонирани със ЗПК и ЗКНИП, изискващи изменения в предоставяната на потребителите информация относно използваните бенчмаркове в договорите за кредит, с цел да се постигне  по-голяма информираност на потребителите. Също така  дефинициите на "референтен лихвен процент" по двата закона се привеждат в съответствие с дефиницията на понятията "бенчмарк" и "бенчмарк за лихвен процент" съгласно Регламент (ЕС) 2016/1011, тъй като в съществуващите към момента дефиниции се посочват само някои индекси (LIBOR, EURIBOR и SOFIBOR)."

Целият този кръг от проблеми изглежда като технически и звучи доста неразбираемо за обикновения потребител, който не е изкушен от специализираната финансова тематика. Но всъщност не е така. Проверката на в. "БАНКЕРЪ" показа, че

 

шест от седемте най-големи български банки

 

използват при формирането на лихвените си проценти по кредитите за населението индекса СОФИБОР. А тези банки контролират над 85% от всички предоставени до момента потребителски и жилищни заеми. Само Първа инвестиционна банка предоставя левови заеми при лихва, която не се базира на СОФИБОР, а на индекс, изчисляван на базата на цената на привлечения ресурс в  банковата система според данните на БНБ. С други думи, изчезването на сегашния СОФИБОР ще има пряк ефект върху дейността на повечето големи банки в страната и върху договорните им отношения с широк кръг от техните клиенти  - граждани. Причината е, че като  изчезне  сегашният СОФИБОР  от текста на  договорите, в които той е споменат като лихвен индекс, ще трябва да настъпят промени в самите договори. В смисъл, че  мястото на СОФИБОР трябва да бъде заето от нов лихвен индекс. И въобще не е ясно дали това може да стане автоматично и дали за замяната  е нужно  само  съгласието  на кредитополучателя. Ако се окаже, че това съгласие е задължително,  банките ще се сблъскат със сериозно правно-административно предизвикателство, защото получаването на съгласието на кредитополучателите за замяната на лихвените индекси няма нито да е лесно, нито да е бързо. А възникването на спорове между кредитор и длъжник по този въпрос ще породи  необходимостта те да се  решават  по съдебен път. Във всеки случай гражданите, взели потребителски и/или жилищен кредит, ще са особено заинтересовани смяната на лихвения индекс в договорите им за кредит да не води  до оскъпяване на обслужването им - например до по-високи погасителни вноски. Въобще във всяка  такава промяна  потребителите - с основание или не, ще са склонни да съзират  опит на кредитора да  прибере от клиента си повече пари.

Как  обаче се стигна до елиминирането  на СОФИБОР и какъв е този

 

Регламент 1011 от 2016-а на ЕС

 

Става дума за регламент, чиито разпоредби се прилагат директно във всички държави от ЕС, без да се изисква  всяка една от тях да приема специални закони, както става с  директивите на ЕС. Въпросният регламент е приет на 8 юни 2016-а  като  отговор на разразилите се по-рано скандали за пазарни манипулации  с  лихвените индекси ЛИБОР (LIBOR) и ЮРИБОР (EURIBOR), които  - както бе установено, извършват някои от най-големите европейски банки, участващи във формирането на тези индекси. Регламентът създава правила и изисквания, чиято цел е, ако не да премахне,  поне силно да ограничи опасността от подобни манипулации занапред. Тук трябва да кажем, че този регламент засяга всички видове индекси, в това число и стокови и борсови. Но  в случая  ще се съсредоточим само върху  лихвените.

Спорд правилата на регламента, след приемането му лихвените индекси трябва да се формират чрез  ясна методика, базирана на ясни и прозрачни пазарни данни. Те ще трябва да се определят от специални администратори, които да са  лицензирани от съответните органи в дадената  държава. У нас този орган е  БНБ. Допуска се обаче възможността, ако даден администратор получи лиценз да определя  даден лихвен индекс в дадена държава от ЕС по линия на европейската паспортизация, той автоматично да получава правото да прилага индекса, за който е лицензиран във всички държави от ЕС. Между другото този европейски принцип важи за лицензите за банкова, застрахователна и  инвестиционна дейност. В случая е важно да се подчертае, че

 

сегашната методика на СОФИБОР не отговаря на правилата

 

на Регламент 1011. Още повече, че  както бе казано в  началото на този текст,  БНБ обяви, че се  оттегля от администрирането му. При тази ситуация банките у нас трябва да намерят нов администратор на индекса, той на свой ред  да получи необходимия лиценз и да предложи методика за определянето му, отговаряща на изискванията на Регламент 1011 на ЕС. Срокът за намирането на такъв администратор е 1 юли 2018-а. Това  би трябвало  да означава, че появата му  ще доведе до формирането на нов лихвен индекс СОФИБОР

Що се отнася до методиката  - по правилата на Регламента, тя трябва да бъде изготвена и одобрена от съответния  надзорен орган, който е лицензирал администратора,  и да го направи до края на 2019-а. Което пак ще доведе до възникването  - за втори път, на нов СФОИБОР или както  ще се казва въпросният левов лихвен индекс.

По инфорамиця на в.  "БАНКЕРЪ" банките у нас вече са се договорили с агенцията "Ройтерс Томпсън" да стане  администратор на новия СОФИБОР.  Въпросната агенция даже вече  била направила постъпки за лицензиране пред... британския финансов надзор. Тази информация отвежда към нов нюанс в интригата. Тъй като до средата на 2018-а Великобритания все още ще е член на ЕС и по линия на паспортизацията,  "Ройтерс Томпсън" ще може да ползва лиценза си за прилагане на СОФИБОР у нас. Какво обаче ще стане след излизането на Великобритания от ЕС?  Дали  и тогава  получените вече  чрез паспортизацията права  ще продължат да важат (доколкото възниква хипотезата за  завареното положение)? В момента е трудно да се правят догадки.

Стои и друг съществен въпрос: от кого "Ройтерс Томпсън" ще иска лицензиране на методиката си за определяне на СОФИБОР, която трябва да предложи до края на 2019-а, ако по това време  Великобритания вече  не е член на ЕС?  Тези въпроси ще чакат своите отговори. Но за българските потребители по-съществен е друг въпрос:  пред кого  ще могат да се оплакват, ако заподозрат или установят, че чрез  СОФИБОР, на основата на който се  изчисляват  лихвите по кредитните им договори, се извършват някакви манипулации. Ако "Ройтерс Томпсън" наистина се лицензира във Великобритания, тогава възможната процедура за подаване на такива жалби е следната: потребителят  подава оплакване със съответните документи в БНБ, а тя - по силата на правилата за надзорно сътрудничество, препраща случая до британския финансов надзор. Дано обаче да не стига до такива случаи, защото, както се вижда, процедурата е сложна и ще отнеме време.А  обжалването на евентуалните решения на британския надзорен орган вероятно ще е  скъпо удоволствие.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във