Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРЕДСТОЯТ МЪЧИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ С МВФ

Правителството като че ли има само два изхода от започналите на 13 октомври поредни преговори с мисията на Международния валутен фонд. Първият е да свие знамената и да приеме, след привидна съпротива, всички препоръки на Ханс Фликеншилд и съпровождащите го експерти. Другата възможност е да им се противопостави, като рискува мисията да направи негативен доклад пред борда на директорите на МВФ.Още при пристигането си в България (на 12 октомври) шефът на мисията Ханс Фликеншилд обяви, че предстоят трудни преговори, тъй като дефицитът по текущата сметка е прекалено висок - според някои експерти за 2005 г. той ще надхвърли 11% от брутния вътрешен продукт, а разходите за труд в България са доста големи, което понижава конкурентоспособността на бизнеса у нас. Тези констатации на експертите на Фонда предопределят и ангажиментите, които те ще настояват да поеме правителството. Представителите на МВФ не крият, че ще искат излишъкът в бюджета за 2005 г. да е много по-голям от вече обещания 1% от БВП. Колко точно ще стане ясно в края на преговорите, които приключват на 26 октомври. Не че правителството няма да може да постигне излишък от 2%, че дори и повече, но тогава възможностите му да го харчи за социални програми - като допълнителни пенсии, и заплати, компенсации за увеличените цени на ток и парно и за покриване на щетите от природните бедствия, ще са много ограничени.Възможностите за увеличаване на социалните разходи, от една страна, и за намаляване на данъчното бреме през 2006 г., от друга, също ще са минимални, тъй като МВФ ще подкрепи с половин уста намеренията на правителството да предложи за гласуване в парламента балансиран бюджет, който няма дефицит, но не отчита и излишък. Със сигурност МВФ ще настоява през 2006 г. приходите на хазната да превишават разходите й с 1.5-2% от БВП, а може и с повече, ако прогнозите за дефицита по текущата сметка са толкова неблагоприятни, колкото се очертават в края на 2005 година. Неприятното за кабинета на Сергей Станишев е, че при подобен сценарий от предизборните обещания на Коалиция за България ще остане една кръгла нула. Проблемът е, че правителството не е в добри изходни позиции, за да се пазари с мисията на МВФ. Както в.БАНКЕРЪ писа, кабинетът ще се опита да получи от Фонда отлагане на изпълнението на няколко важни ангажимента. Това обаче няма да стане даром и трудно ще се комбинира с искания за нулев бюджетен дефицит през 2006 година.За разлика от управляващите БНБ е в доста по-силна позиция, въпреки че и на нейния управителен съвет му предстоят сложни преговори с водената от Ханс Фликеншилд мисия. Представителите на МВФ си остават на позицията, че потребителското кредитиране на банките е една от основните причини за постоянно увеличаващия се дефицит по текущата сметка на платежния баланс. Факт е, че потребителските заеми за граждани растат два пъти по-бързо от фирмените. Неслучайно още с пристигането си в София Ханс Фликеншилд (който този път пристигна у нас със съпругата си Чампа Нгуен) заяви, че ще се водят преговори за допълнителни мерки по ограничаването именно на гражданските кредити. Разчетите, с които БНБ обаче разполага, показват, че потребителските стоки са едва 10% от вноса в България през тази година. Всичко останало са машини, съоръжения, автомобили, технологии, горива, суровини и материали - все стоки, необходими за дейността на фирмите, допринасящи и за повишаването на конкурентоспособността на българското производство. За момента членовете на УС на БНБ нямат намерение да налагат допълнителни ограничения в кредитирането. В края на преговорите обаче Централната банка може да се опита да даде едно рамо на правителството, като се съгласи да въведе нови кредитни рестрикции, за да смекчи строгостта на МВФ по отношение на приключването на бюджета за 2005 г. и изготвянето на приходно-разходните сметки на хазната за 2006 година. Не е изключено да се въведат специални изисквания за платежоспособността на гражданите, на които банките отпускат заеми, като например месечната вноска за обслужване на кредита да не надхвърля определен процент - 30% или 50% от месечния доход на длъжника. За ограничаване на бързорастящия частен външен дълг пък е възможно да се въведе данък и върху лихвите, които българските институции плащат по кредитите от чужбина. Разбира се, за момента това са само хипотези, но никой не бива да се учудва, ако в края на мисията на МВФ те станат реалност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във