Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРЕДРЕШЕНИТЕ БИТКИ ЗА ДАНЪК ПЕНСИЯ

ПОХОДЪТ НА ПОЛИТИЦИ И СИНДИКАТИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ОСИГУРИТЕЛНАТА ТЕЖЕСТ Е ОБРЕЧЕН НА ПРОВАЛВавилонските дебати за по-ниски осигуровки в България са на път да се превърнат в откровен пазарлък от рода всички срещу правителството. До края на мандата осигурителната тежест ще падне с 4-5 %, обяви тези дни социалният министър Емилия Масларова. Малко след това Обединените демократични сили (ОДС) депозираха в парламента радикално предложение за намаляване на осигуровките с една трета от началото на 2006-а. Това е пътят част от сивата икономика да се извади на светло и да се намали корупцията, твърдят десните. Срещу данък пенсия преди десетина дни се обявиха и работодателите. И те вкараха в оборот поредната идея за драстично намаление на вноските в осигурителната система, гарнирана с обещания за по-високи доходи и по-малко сива икономика. Схемата на предложения своеобразен осигурителен оазисе следната: работодателите се заклеха официално, че ще вдигнат заплатите с 14%, ако държавата ореже осигуровките с 21 процента. А който не изпълни обещанието, ще продължи да плаща по старите разчети. В момента осигурителното бреме в България е 42.7%, като 70 на сто от него плаща работодателят, а 30 на сто - работникът. Сметките на бизнеса показват, че двойното намаление на тежестта няма да застраши изплащането на пенсиите, защото ще бъде компенсирано от осветяването на сивата икономика и увеличения оборот на компаниите. Така ще се прекрати и порочната практика да се назначават хора на половин работен ден или изобщо без трудов договор. Същевременно намалените приходи в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) могат да се наваксат, ако вноски се начисляват и върху заплатите на държавните чиновници, смятат предприемачите. По-високи вноски се предлагат и за военните и полицаите, тъй като сегашните не покриват пенсиите, които те получават.Предложените наглед стройни идеи за реформа на пенсионната система засега срещат формалното мълчание на изпълнителната власт. И това е напълно обяснимо, след като и трите партии от управляващата коалиция смело размахваха предизборни обещания за намаляване на данък пенсия в бъдеще време. Наистина, от финансовото министерство съобщиха, че се обсъждат три варианта за намаляване на осигурителното бреме, но на този етап отказват да навлизат в детайли. Казано с други думи, още не е ясно как ще започне изпълнението на единодушното обещание на управляващите за нарастване на дела на пенсиите до 10 на сто от БВП, както и за създаване на сребърен инвестиционен фонд за подпомагане на пенсионната система. Сред широко прокламираните социални приоритети на кабинета стоят още въвеждането на механизми за индексация на доходите, нова система за детски добавки и социални помощи, семейно подоходно облагане и високи заплати.Очевидно е, че за да се случат всички тези благини, трябва да се бръкне дълбоко в хазната. Само че именно така чаканото намаление на осигуровките е стъпка в обратната посокаЧе не се препоръчват фискални маневри в областта на данъците и осигуряването, се разбра и в дните на опознавателната среща между мисионера от Вашингтон Ханс Фликеншилд и финансовия министър Пламен Орешарски. За пореден път МВФ даде знак, че ще държи изкъсо финансовите юзди на правителството и няма да допусне революционни промени в тези сфери. От няколко месеца в публичното пространство се коментира и вариантът държавата да стане пряк участник в плащането на осигурителните вноски. Тоест, първоначално те да запазват сегашните си размери, но да се промени съотношението в плащанията - 35 на сто за работодателя, 35 за държавата и 30 за работника. Действието на подобен модел ще изчисти дефицита на ДОО за две-три години, след което може да се премине и към намаляване на вноските. Осигурителната система в България не се нуждае от радикални промени,а от технически корекциисмятат експертите от НОИ. Ясно е, че ниските пенсии в първия стълб на пенсионното осигуряване няма да се увеличат като с магическа пръчка, но пък революциите в осигуряването могат да предизвикат риск за целия пенсионен модел.Друга възможност стъпка е вноските за безработица и трудова злополука да бъдат намалени с по около 1%, а средствата да се насочат към фонд Пенсии. Така преразпределянето на вноски от фондовете с излишъци към изоставащите ще намали дефицита в парите за пенсии. Според разчетите на осигурителния институт, за да няма недостиг, реалната вноска за пенсия трябва да е 34.5% средно за всички лица, а не сегашните 29% за родените преди 1 януари 1960 г. и 26% за родените след това. Възможно е също да се осъществи идеята за пускането на целеви емисии ДЦК, които да са държавногарантирани и в тях да инвестират частните пенсионни фондове. Главният актюер на НОИ Христина Митрева е на мнение, че по този начин в държавния фонд ще се налеят свежи пари. А след години, когато системата се стабилизира, фондовете ще си върнат парите, но с лихви. Трети вариант е създаването на т.нар. сребърен фондкойто да натрупа средства от приватизация и издаване на лицензи. Подобен е изграден преди четири години към белгийското министерство на финансите и в него вече са събрани над 12 млрд. евро. Във фонда се акумулират средства от приватизацията и бюджетния излишък, които се инвестират в ДЦК. Всъщност, такива фондове съществуват и в държави като Великобритания, Ейре, Франция, Норвегия, Канада и др. Те са нещо като буфер срещу евентуални неочаквани финансови дефицити в резултат на демографски натиск върху пенсионните системи от разходо-покривен (солидарен) тип. И гаранция, че ще може да се поддържа високо равнище на доходите на хората от третата възраст.Разбира се, всички тези идеи и схеми биха могли да се приложат и в България, особено ако има достатъчно политическа воля за намаляване на осигурителната тежест. Сега НОИ има дефицит, който всяка година се попълва с пари на данъкоплатцитеТези средства се преразпределят за пенсии, за да продължава да действа общественият договор в страната. (Според макроикономически актюерски разчети сегашната пенсионна система ще излезе на чисто около 2010 г., ако дотогава няма резки промени в реформата.) Пенсии с размер от 60.95 до 120 лв. получават 47.2 на сто от общо 2.3 млн. пенсионери. Едва 11.4% имат пенсия над 200 лева. В момента 100 работещи издържат 196 неработещи, от които 96 са пенсионери. На всичко отгоре част от осигурените лица не плащат лични вноски - например държавните служители, военните и работещите в отбраната... За 2004 г. това са били около 74 млн. лв., което е равно на една трета от едномесечния разход за всички пенсии.На този фон повече от притеснителни са и демографските прогнози на Националния статистически институт. Към 2020 г. се очаква делът на пенсионерите, който сега е 23.7 на сто от населението, да се удвои и да стане 46.7 процента. А това означава броят на хората от третата възраст да достигне 3.1 милиона.Идеи Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) възроди идеята си за създаване на т.нар. фонд за демографски резерв. Смята се, че той ще е буферен механизъм срещу ефекта от застаряването на населението и ниската раждаемост. Фондът обаче няма да реши проблема с ниските пенсии. Източниците за захранването му, според КНСБ, ще са средства от приватизацията, емитирането на целеви финансови инструменти, пари от игри, лотарии, спортен тотализатор и др. Възможно е фондът да се пълни и като се заделят проценти от някои акции, както и чрез отделянето на определен процент от сумите за лицензиране на субектите в допълнителното пенсионно осигуряване и застраховането. РекордиОсигурителната тежест в България е една от най-високите в Европа. Данните на Евростат показват, че пред нас са само Гърция и Холандия, съответно с 43.1 и 43.0 на сто. Нашата страна е на трето място с 42.7% (към 1.01.2003 г.). В същото време обаче ние ще се присъединим към европейската общност с най-ниско равнище на доходите.Между самите европейски държави има съществени различия по отношение на размера на осигурителните вноски. Те варират от 12 на сто в Дания и Великобритания до споменатите вече 43 на сто в Гърция и Холандия.Социалните осигурителни системи също се различават. В Дания на плащанията за осигуровки се падат едва 5.4% от данъчното бреме, докато в Германия този дял е 44.4%, в Чехия - 41.6%, във Франция - 40.2 на сто, и т.н. ТаблицаДанъчноосигурителна тежест за 2005 г.ЗаплатаОсигуровкиДанъкОбщо 150 18.7 0.1 18.8 200 24.9 7 31.9 300 37.3 24.8 62.1 400 49.8 44 93.8 500 62.3 63.3 125.6 600 74.7 82.6 157.3 80099.6123.1222.7

Facebook logo
Бъдете с нас и във