Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗАМЕНИ БРЕЙДИ КНИЖА ЗА 866 МИЛИОНА ДОЛАРА

ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ ИКОНОМИИТЕ ЗА БЮДЖЕТА ОТ СДЕЛКАТА СЕ ИЗЧИСЛЯВАТ НА 364 МИЛИОНА ДОЛАРА Чуждестранните инвеститори поискаха да заменят български брейди книжа с общ номинал от 1.094 млрд. щ. долара. Министърът на финансите Милен Велчев и заместникът му Красимир Катев обаче са наредили на посредниците по сделката Джей Пи Морган и Саломон,Смит,Барни да одобрят поръчки за замяна на брейди облигации с общ номинал от 866 млн. щ. долара. Срещу тях инвеститорите ще получат нови български дългосрочни държавни ценни книжа с номинал 759 млн. щ. долара. Падежът им е през януари 2015 г., а годишната лихва, която те ще носят на собствениците си, е 8.25 процента. Всъщност доходът, който реално ще получават лицата, инвестирали сега в новите облигации, ще е малко над 8%, тъй като при сделката за замяната Велчев и Катев фиксираха цената им на 102.75 цента за долар - с 0.25 щ. долара повече от първоначалните прогнози.Цените, по които инвеститорите се разделиха с по-голямата част от брейдитата си, бяха не повече от 92 цента за 100 щ. долара номинал. На по-високи цени бяха заменени само облигации по просрочените лихви (FLIRB) от клас Б с общ номинал от 5 млн. щ. долара и облигации с отложени плащания (DISC) от клас Б с общ номинал от 40 млн. щ. долара. Първоначалните изчисления показват, че при сделката Велчев и Катев са постигнали средна цена за замяната на брейди облигациите от около 91 цента за долар - с около 0.5 цента по-ниска от първоначално прогнозираната. Иначе казано, министърът и неговият заместник показаха, че им е по-лесно да убедят големите чуждестранни инвеститори в ползата от замяната, отколкото депутатите от опозицията. В резултат на тази операция, според разчетите на Велчев и Катев, външният дълг на България намалява брутно със 108 млн. щ. долара. Ако към тях прибавим и 135 млн. щ. долара - парите от продажбата на обезпечението (тридесетгодишните американски безлихвени облигации, с които са обезпечени дисконтбоновете ни), нетното намаление на задълженията на България към чуждестранните кредитори става 243 млн. щ. долара. Като резултат от сделката, която ще приключи на 9 октомври 2002 г., страната ни ще икономиса 364 млн. щ. долара за следващите десет години.Аукционът по замяната на брейди облигациите започна на 25 септември сутринта, като инвестиционните посредници Джей Пи Морган и Саломон,Смит,Барни приемаха поръчки паралелно в Ню Йорк, Бостън и Лондон - градовете, в които Велчев и Катев направиха презентация на емисията. Още същия ден са били направени заявки за замяната на брейди облигации с номинал от близо 500 млн. щ. долара. Междувременно финансовият министър и заместникът му обмисляли варианта да спрат аукциона, тъй като получените предложения и като цени, и като обем напълно удовлетворявали българските претенции. Цената за замяната на облигациите с отложено плащане (DISC's) е била 91 цента за долар, за облигациите с първоначално намалени лихвени плащания (FLIRB's) - 89.125 цента за долар, а за облигациите по просрочените лихви (IAB's) - 91.375 цента за долар.След консултация с инвестиционните посредници обаче е надделяло становището да се приемат поръчки и на следващия ден, тъй като обемът на заявените за размяна дисконтбонове не е бил достатъчно голям, а от осребряването на тяхното обезпечение Велчев и Катев си бяха направили сметката да извлекат най-бързата и най-пряка печалба. Все пак, продавайки обезпечението по тези облигации - тридесетгодишните американски ценни книжа, идват живи пари, които влизат в сметката на правителството, която е част от фискалния резерв. И с тях Министерството на финансите може да прави каквото си иска - да покрива дупки в бюджета, да плаща по външния дълг или да налива средства в инвестиционния фонд за рисков капитал, който вицепремиерът Николай Василев смята да създаде. По-любопитното е, че на втория ден от аукциона броят на поръчките се е удвоил, като са скочили единствено цените на дисконтбоновете. Тогава Велчев и Катев решават да ги отрежат при цена от 92 цента за долар. (Тя е с около 2 цента за долар по-висока от тази, която бе постигната на аукциона през март тази година. Но преди шест месеца цената на обезпечението по тези облигации е била с 4 цента за долар по ниска от сегашната.)Ако извадим от цената, по която заменяме облигации с отстъпка, приходите, които получаваме от продажбата на гарантиращите ги американски съкровищни бонове, ще видим, че сегашната сделка е по-изгодна от тази през март, коментира за в. БАНКЕРЪ от Ню Йорк Красимир Катев.Според заместник финансовия министър сегашната операция по замяната е привлякла много американски инвеститори. И те са придобили над 60% от новите дългосрочни държавни ценни книжа.В сделката се включиха взаимните фондове, управлявани от най-големите американски банки - Ситибанк, Джей Пи Морган, Мерил Линч, Морган Стенли... Към сделката значителен интерес проявиха и много германски инвеститори, които закупиха втория по големина пакет от новите облигации, каза за БАНКЕРЪ Катев.Повечето от тези дружества ще оставят купените облигации в инвестиционните си портфейли, тъй като те ще им носят добър доход, и едва ли ще ги търгуват на пазара. Ако тази прогноза се окаже вярна, цените новите български ценни книжа ще се повишат, а доходността им ще падне. Това ще постави българското правителство в изгодни позиции, ако в началото на следващата година реши да емитира нова облигационна емисия. Според Катев резултатите от сделката са приети много добре от световните рейтингови агенции, с които той се е срещнал на 26 и на 27 септември. Той и Милен Велчев се надяват, че още в началото на следващата година страната ни ще получи по-висок кредитен рейтинг по дългосрочните си задължения във валута (сега той е ББ-). Така от групата на държавите със спекулативен рейтинг България ще прескочи в тази на страните с инвестиционен (според системата на Стандард енд Пуърс това са рейтингите от ББ нагоре).

Facebook logo
Бъдете с нас и във