Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРАВИТЕЛСТВОТО И МВФ ПАК ЩЕ СЕ ПАЗАРЯТ ЗА БЮДЖЕТА

По неофициални данни в бюджета за 2005 г. Министерството на финансите е предвидило дефицит от 0.5% от БВП (чийто размер по предварителни разчети ще е 41 млрд. евро). Предвижда се приходите в бюджета да са 15.2 млрд. лв., а разходите - 15.41 млрд. лева. Преди правителството на Симеон Сакскобургготски да приеме бюджета за 2005 г. и да го внесе за дебат и гласуване в Народното събрание, той задължително ще премине през процедурата на одобрение от Международния валутен фонд. За целта на 15 септември (сряда) у нас ще пристигне мисията на МВФ, водена от Ханс Фликеншилд, която ще остане в България около седмица. Преговорите по бюджета ще започнат още на 16 септември сутринта в Министерството на финансите, а през следващите дни експертите на Фонда ще се срещнат както с представители на БНБ, така и с министрите на икономиката, транспорта и съобщенията, енергетиката, строителството, здравеопазването и социалните грижи. На тях ще бъде уточнена макрорамката за 2005 г. - т. е. ръстът на БВП, инфлацията, безработицата, дефицитът по текущата сметка. Когато тази рамка бъде изкована, ще се договарят и основните параметри на новия бюджет.През тригодишния период на управление на правителството на Симеон Сакскобургготски бюджетната тема винаги е била една от най-инфарктните в преговорите с МВФ. Още през декември 2001-ва тогавашният шеф на мисията на Фонда Джералд Шиф постави под въпрос успешното продължаване на действащото двугодишно стенд-бай споразумение, тъй като, според сметките на експертите на Фонда, в защитавания от правителството бюджет за 2002 г. имало необвръзаност от 150 млн. лева. Наложи се мисията на МВФ да направи допълнителна визита, на която спорните въпроси, макар и с много взаимни отстъпки, бяха изчистени. През 2002-ра експертите на Фонда се противопоставиха и на идеята за въвеждането на преференции за фирмите, инвестиращи в райони с висока безработица. И, независимо че в Закона за корпоративно подоходно облагане бяха записани текстове за облекчения, те бяха регламентирани по начин, който ограничи прилагането им до минимум. Новият шеф на мисията на МВФ за България - Ханс Фликеншилд, настоя през 2003 г. бюджетният дефицит на страната ни за 2004-а да е 0.5% от брутния й вътрешен продукт, вместо предвидените от правителството 0.7 процента. Тогава финансовият министър Милен Велчев успя да убеди експертите на международната финансова институция, че дефицит от 0.7% няма да застраши макроикономическата стабилност на страната. В средата на април 2004-а обаче от МВФ заявиха, че големият дефицит по текущата сметка на българския платежен баланс може да подрие стабилността на Валутния борд и да накара правителството да се съгласи дефицитът в бюджета да се понижи до 0.4% от БВП. През юли тази година - при договарянето на условията по предпазното споразумениеХанс Фликеншилд поиска от правителството бюджетът за 2004-а да приключи с излишък. Това условие срещна решителния отпор на министъра на финансите Милен Велчев. В крайна сметка правителството и Фондът се споразумяха хазната да приключи годината на нула. След този ангажимент на 6 август 2004-а бордът на директорите на МВФ одобри предпазното споразумение с България. По неофициални данни, в бюджета за 2005 г. Министерството на финансите е предвидило дефицит от 0.5% от БВП (по предварителни разчети той ще е 41 млрд. евро). Предвижда се също приходите в бюджета да са 15.2 млрд. лв., а разходите - 15.41 млрд. лева. `При преговорите с МВФ през следващата седмица Министерството на финансите ще трябва да аргументира прогнозираните приходи по всяко едно перо. И още - да обясни как ще повлияят върху постъпленията в бюджета въвеждането на семейното облагане и намаляването на ставките по данъка върху доходите на физическите лица и данъка върху печалбата. В разходната част под лупа ще бъдат поставени средствата, предвидени за образование, за здравеопазване, за социални грижи, както и разходите за финансиране на инфраструктурни проекти. Обект на специални разговори ще бъде намерението на кабинета на Симеон Сакскобургготски да увеличи минималните работни заплати с 25 процента. По този въпрос мисията на Ханс Фликеншилд и правителството не успяха да се споразумеят през юли 2004 г. и за това остана да го уточнят по време на преговорите, започващи на 15 септември.Причината за зависимостта между тези два показателя е, че най-важните теми, по които експертите на МВФ и правителството предстои да преговорят отново, ще са дефицитът по текущата сметка на платежния баланс и бюджетният дефицит. Двата показателя са тясно обвързани. Но ако дефицитът по текущата сметка е по-нисък от този през 2003 г. МВФ може и да склони приходите в бюджета за 2005-а да са по-малко от разходите.Според изповядваните от МВФ икономически максими намаляването на разходите в бюджета е резултат от ограничаването на потреблението в страната. То, от своя страна, пък е сигурен признак за свиването на вноса. Което означава само едно: че изтичането на валута от България намалява. Така се премахва заплахата за намаляване на резервите на БНБ и се укрепва Валутният борд.Проблемът обаче е в това, че по нито един от двата бюджетни дразнители не се забелязва подобрение. Още при визитата си през април 2004 г. мисията на МВФ посочи, че бързото нарастване на потребителските заеми води до увеличаване на вноса, а оттам и до увеличаване на дефицита по текущата сметка. Междувременно, за да угоди на властелините от Вашингтон, БНБ предприе редица мерки за ограничаване на кредитирането. Ето защо търговските банки бяха принудени да заделят по безлихвени сметки в БНБ задължителни минимални резерви в размер на 4% от средствата, които са привлекли за срок над две години. Нещо повече, на банките им бе забранено да увеличават собствения си капитал с размера на текущата си печалба. Въведен бе и новият кредитен регистър, в който се включват всички отпуснати банкови заеми. Целта за въвеждането на този регистър бе ръстът на заемите (и най-вече на потребителските) да намалее до 35% годишно. Резултатът от всички тези мерки обаче бе повече от незадоволителен. За една година - от юли 2003 до юли 2004-а, общият размер на отпуснатите заеми е нараснал с 53% (от 7.73 млрд. до 11.83 млрд. лв.) - толкова, колкото е било увеличението им за периода юли 2002 - юли 2003 година. Лошата новина ече потребителските кредити са удвоили ръста си. От юли 2002 - юли 2003-а обемът им е увеличен с 35.4% (от 1 млрд. до 1.34 млрд. лв.). Година по-късно - от юли 2003 до юли 2004 г., заемите за граждани са нараснали с още 71% и в края на седмия месец размерът им е надхвърлил 2.3 млрд. лева. При тези показатели почти сигурно е, че предстоящата мисия Фонда ще настоява за нови ограничителни мерки. Като например увеличение от 4 на 8% на размера на задължителните минимални резерви по привлечените средства, които банките заделят за срок над две години, и въвеждане на конкретни коефициенти за ликвидност. Заради увеличаването на цените на горивата и на вноса на потребителски стоки, който е стимулиран от отпусканите от банките заеми за граждани, дефицитът по текущата сметка на платежния баланс си остава все същият. В края на 2003 г. той е бил 8.6% от брутния вътрешен продукт. За 2004-а се очаква размерът му да достигне 8.8% от БВП, но, според някои аналитици, в края на годината той ще е над 9% от БВП. През април 2004 г. Агенцията за икономически анализи и прогнози бе предвидила, че този дефицит през 2005-а ще е 7.6 процента. Но заради увеличаващите се цени на горивата и повишения ръст в кредитирането тази оценка вече е коригирана. Сега експертите на държавната агенция предвиждат дефицитът по текущата сметка през 2005-а да е 8.3% от БВП. При всички тези макроикономически очаквания правителството много трудно ще успее да убеди Ханс Фликеншилд и експертите на МВФ, че разходите на бюджета през 2005-а трябва да са по-големи от приходите му. Най-вероятно пазарлъците отново ще са за това, дали през 2005 г. хазната трябва да излезе на нула, или да отчете излишък. Преговорите се очертават като доста сложни, тъй като следващата бюджетна година ще е белязана от знака на предстоящите парламентарни избори. А това означава, че управляващото мнозинство - НДСВ и ДПС, още през тази есен ще подложи на натиск ключовите министри за увеличение на пенсиите, заплатите и инфраструктурните проекти, чиято цел е временно да се намали безработицата. А точно тези предизборни разходи съвсем не са по вкуса на МВФ и неговите експерти винаги са се опитвали да накарат правителството да ги ограничи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във