Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРАЩАТ НА РЕНТГЕН ОФШОРКИТЕ

Хубавото време за офшорните акционери в българските банки свършва. След като парламентът приеме внесения в края на март проект за изменение на Закона за банките, всички собственици на три и повече процента от капитала на кредитна институция ще бъдат задължени да предоставят на БНБ твърде подробна информация за себе си. Така ще падне анонимността, прикриваща някои акционери на нашите банки. Драмата, разбира се, ще е най-вече за офшорните компании, зад чиято удобна дискретност сега се крият истинските собственици на не една и две финансови институции. С промените в Закона за банките управляващите изпълняват само едно от шестте изисквания на Международния валутен фонд за отпускането на втория транш от заема за България за 2002 година. Всъщност в основата на тези генерални промени е Патриотичният закон, приет в САЩ след терористичните атаки от 11 септември 2001 година. Според неговите изисквания, всички банки, които имат сметки в САЩ, трябваше до края на годината да изпратят до американското министерство на финансите подробна информация за акционерите си. При отказ сметките на банките щяха да бъдат замразени. И всички български кредитни институции се отчетоха пред американската администрация.Отделен е въпросът, че в сега действащите нормативни документи у нас няма изричен текст, който да задължава банковите акционери да представят в БНБ информация за своя правен статут, делова дейност и за свързаните с тях лица. Такава информация се подава единствено при получаването на лиценз за извършване на банкова дейност. Това дава възможност за заобикалянето на някои изисквания на закона и за съжаление лишава банковия надзор от възможността да прави ясна преценка за надеждността на собствениците на някои кредитни институции, се казва в мотивите към проекта за изменение на Закона за банките, внесен от председателя на Икономическата комисия Валери Димитров и председателя на Комисията по бюджет и финанси Иван Искров. Всеизвестно е, чефирмите се регистрират в офшорни зонинай-вече за да намалят разходите си за данъци. Тази екстра е усвоена от всички големи мултинационални компании по света. Друга причина да се прибегне до офшорките е да се прикрият имената на истинските им собственици, които в повечето случаи не са спечелили парите си по законов път. Според специалистите, до нея прибягват хора с финансова култура, независимо дали изкарват парите си по законен, или по незаконен начин. По-важна е крайната цел - да се избегнат данъците. Освен това собствениците на офшорки могат да заобиколят и някои нормативни ограничения по кредитирането у нас - да получат заем от българска банка, чийто размер надхвърля 25% от собствения й капитал. Достатъчно е например пет офшорки на едно и също лице да теглят по един кредит, който е, да речем 5%, от капитала на банката. Така сумарно лицето ще получи заем, равен на 25% от капитала, но формално всички законови изисквания ще са спазени.Офшорките са удобно прикритие и за банките, които не искат да се знае кои стои зад фирмите им акционери. Причините за това може да са много - неплатени данъци, проблеми със съдебната система, неблагоприятна политическа конюнктура, лош имидж. А за да притежаваш десет и повече процента от капитала на една банка, трябва разрешение от БНБ. В момента проблемът се решава, като чрез няколко свои офшорки инвеститорът купува отделни пакети от акциите на банката, които са под 10% от капитала й. Така не му се налага да иска разрешение от БНБ, а тя няма как да провери дали офшорките не са свързани лица. Промените в закона за банките ще лишат държащите на анонимността бизнесмени от офшорните удобства. И ако държат да останат в сянка, те ще бъдат принудени да намерят достатъчно на брой граждани и фирми, които да са с добра репутация, да са си платили данъците и да имат достатъчно приходи, за да докажат, че могат да притежават пакет от акциите на дадена банка.Нормативната секираС приемането на промените в Закона за банките БНБ ще може да проявява далеч по-голямо любопитство.Банковите собственици с три и повече процента от капитала, включително и от екзотичните офшорни зони, ще трябва да предоставят на управление Банков надзор документи за произхода на средствата, с които са закупили акциите, доказателства, че тези средства не са взети назаем, и справка за платените от тях данъци през последните пет години.Освен това фирмите, влизащи в тази категория, ще бъдат задължени да предоставят писмени данни за лицата, които притежават дялове в тях. Управление Банков надзор ще има право да изисква от акционерите на банките и всички необходими счетоводни и други документи, свързани с дейността им.Естествено БНБ ще отказва издаването на лиценз за банка, ако на базата на получената информация прецени, че някои от акционерите й с три и повече процента от капитала биха могли да навредят на сигурността й или на нейните операции. Казано направо, целта е да не се предоставят лицензи на кредитни институции, контролирани от офшорни фирми с неясни собственици и неустановено естество на техния бизнес.След промените в законаБНБ ще направи проверка на всички офшорки, които са акционери в българските банки. При укриването на данни или опити за предоставянето на неизчерпателна информация ослушалите се ще бъдат задължени да продадат притежаваните от тях акции в срок от тридесет дни. При това административните актове на БНБ за наказания не подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Предстоящите промени в Закона за банките ще засегнат Пощенска банка и ХЕБРОСБАНКСобственик на 86.24% от капитала на Пощенска банка е регистрираният в Кипър АЛИКО/Си И Ейч Болкан Инвестмънт Холдингс. Но за никого не е тайна, че едната половина от капитала му се държи от американския застрахователен гигант Американ Интернешънъл Груп, а другата - от И Еф Джи Банкинг Груп на корабния магнат Спирос Лацис.Регистрираната на остров Ман ай.Риджънт Груп пък притежава 99.65% от капитала на ХЕБРОСБАНК. Офшорната фирма е публично дружество и акциите й се търгуват на борсата в Хонконг. Специално на Стария континент ай.Риджънт Груп оперира чрез инвестиционния си фонд Шарлеман Кепитъл, в консорциум с който ХЕБРОСБАНК ще кандидатства за приватизацията на БИОХИМ.Промените ще засегнат и някои банки с български капитал.От два месеца СИБАНК започна да се чисти от офшорните компании, които притежаваха 25% от капитала й. В началото на март регистрираните в Кипър Бидефорд Трейдинг и Ванкарем Лимитид прехвърлиха своите акции - общо над 19% от капитала на банката, на фондациите Екофонд-Ра и Българска медицина - и двете управлявани от председателката на надзорния съвет на СИБАНК Цветелина Бориславова. До края на април примера им ще последват базираните в Кипър и Швейцария Юникросби Трейдинг, Юникросби ЮСБ Холдинг, Г.И.А. Трейдинг и Г.И.А Трейдинг Ко Лимитид. Във финансовите среди се коментира, че чрез тези фирми е легитимирано присъствието на Славчо Христов в банката. Но след дълги преговори сега той продава участието си там.Твърди се също така, че новите собственици на СИБАНК няма да задържат дълго време прехвърлените им акции, тъй като председателката на надзорния съвет Цветелина Бориславова водела преговори за привличането на външни акционери - американски и западноевропейски инвестиционни фондове и банки.Сериозно офшорно участие в капитала си има и НЕФТИНВЕСТБАНКСпоред официално публикуваната информация на БНБ, към 1 януари 2002 г. акционери в нея са шест офшорни фирми, регистрирани в Кипър, Лихтенщайн и Швейцария. Това са: Сискорп Файненс Лимитид, Елит Текнолъджис ЛТД, Кенсал Трейдинг Лимитид, ММС Интернешънъл ЛТД, Метреко Интернешънъл ИНК и Уотс Трейд енд Файненс ЛТД, които притежават общо около 58% от капитала на банката. Казват, че зад тези дружества стоят интересите на руския бизнесмен Денис Ершов - собственик на Нафтекс груп. Неговата групировка притежава кипърската фирма Нафтекс финанс, а тя от своя страна контролира 75% от Нафтекс Петролеум България. Въпросното дружество пък държи 16.8% от НЕФТИНВЕСТБАНК. Ако зад шестте офшорки действително стои Денис Ершов, излиза, че той контролира косвено 74.8% от капитала на българската банка. Около 52.3% от капитала на РОСЕКСИМБАНКсе контролират от офшорни компании, регистрирани в Кипър. Според официалната справка на БНБ, към януари 2002 г. това са Н.М.С. Хотел - собственик на 11.14%, Сивако Трейдинг - на 10.38%, Неотон трейдинг - на 10.34%, Демекско консултантс - на 10.21%, и Рожена сървисиз - на 10.19 процента. За Демекско консултантс се знае, че е на председателя на РОСЕКСИМБАНК Емил Кюлев. Той контролира над 50% от капитала на банката чрез няколко дружества - като Галоуей България и ваканционно селище Ривиера АД, в чийто борд до неотдавна бе новоизбраният заместник-председател на НДСВ и председател на парламентарната Комисия по евроинтеграция Даниел Вълчев. Акционери в РОСЕКСИМБАНК са и Евро Кеа Консулт, фондация Български спорт, БР Лизинг и Контракт холдинг къмпани, които също се контролират от Кюлев. Малък пакет от капитала на банката - 2.45%, е притежание на МобилТел. Офшорни фирми контролират 60% от акциите на Корпоративна банкаДесет чуждестранни компании купиха през май 2000 г. от БУЛБАНК 99.999% от акциите на Корпоративна банка, като платиха за тях 12.83 млн. лева. Това са регистрираните в Лондон Рендар Лимитид и Абът Лимитид, германската Боси Ханделс и американската Шенън Интернешънъл.Следващите шест акционери - базираната на Бахамските острови Айрис Континентал Лимитид, учредената на Британските Вирджински острови Уимонд Трейдинг Корп, Уернъл Инвест енд Трейд Лимитид и Леонард Инвест енд Трейд Лимитид, учредената на остров Малта Драко Холдингс Лимитид и Мибо, която е от Лихтенщайн, чиито централи са на тихоокеанския остров Ниус, притежават около 60% от капитала на банката. ТЕКСИМБАНК Лихтенщайнската фирма Патон Анщалт е собственик на 27.3% от ТЕКСИМБАНК. Дълги години представител на офшорката у нас бе създателят и председател на надзорния съвет на банката Георги Найденов. След смъртта му през 1999 г. неговите акции в кредитната институция наследиха дъщерите му Мариета Найденова и Павлина Данчева, които днес притежават общо над 20.4% от ТЕКСИМБАНК. Патон Анщалт запази дела си в банката.Офшорното акционерно участие в ЦКБ е символично. Около 8% от нея са собственост на базираната в Кипър Оторнио инвестмънтс - фирма, която участва като посредник при изкупуването на акции от ЦКБ от името на варненската групировка ТИМ. Според мениджъри на банката, до средата на 2002 г., Оторнио Инвестмънтс ще прехвърли своя акционерен пакет на Химимпорт.Струва си да се припомни, че в края на 2001 г., чрез дъщерното си дружество Химимпорт, ТИМ придоби 42.7% от капитала на ЦКБ. В крайна сметка промените в Закона за банките ще принудят повечето офшорки да се оттеглят от капитала на нашите кредитни институции, а мястото им ще заемат фирми с ясни собственици.

Facebook logo
Бъдете с нас и във