Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРАНЕТО НА ПАРИ ПРЕЗ БАНКИТЕ СТАВА ОПАСНО

ПРЕДПОЧИТАНИ ЗА АФЕРИ СА ТЪРГОВИЯТА С НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, СТРОИТЕЛСТВОТО И ЗЕМЕДЕЛИЕТООпитите за пране на пари през търговските банки, застрахователни и пенсионни фондове са съпътствани с все по-големи рискове. Известно е, че това са предпочитаните институции, използвани за легализиране на придобити по престъпен начин средства, и затова мерките за предотвратяване на пране на пари срещу тях са най-строги. Освен това информацията за подобни трансфери пристига основно от банките. През 2003 г. те са докладвали около 57% от всички подобни случаи. Според директора на Агенцията за финансово разузнаване Васил Киров от началото на 2004 г. до 30 април са получени 139 сигнала за съмнения за изпиране на пари на обща стойност около 40 млн. евро. Отново преобладаващата част от тях са подали банките. След приемането на нов Закон за мерките срещу пране на пари (през 1998 г.) дейността по легализирането на такива средства бе затруднена, но не и прекратена. Което създаде предпоставки да се затегне контролът върху финансовите институции и да се допълни списъкът на лицата, които трябва да докладват за съмнителни сделки. Така той набъбна до 29 институции и лица, сред които са небанковите финансови институции, борсите, инвестиционните посредници, лизинговите дружества, дипломираните експерт-счетоводители, данъчните органи и нотариусите. Въпреки широкия обхват на закона отново бяха намерени цели сфери, в които и досега продължават да се перат пари - сделките с недвижими имоти, строителството, земеделието. Безспорен хит при прането на пари е земеделието. Там изкараните от престъпен бизнес средства влизат в реалната икономика, без да загубят почти нищо от стойността си. Причината е, че регистрираните земеделски производители са освободени от данъци при продажбата на собствена продукция. В последния месец са получени пет сигнала за пране на пари от наши банки. Общото между тях е, че основните действащи лица са чужденци, обясни Васил Киров. Интересна е схемата на последния разкрит случай. Става въпрос за кражба на 1 млн. евро от банкова сметка на фирма в страна от Европейския съюз. Престъпниците, които също са от въпросната държава, са извършили превод към българска банка на 1 млн. евро чрез представяне на платежно нареждане с фалшив подпис на собственика на фирмата. Кредитната институция е извършила транзакцията, като получател е била регистрирана в България фирма, но отново от чужденци. Едва когато сумата е получена в нашата кредитна институция и е направен опит тя да бъде изтеглена, българските банкови служители са информирали Агенцията за финансов разузнаване, че е засечен съмнителен превод на 1 млн. евро. Разузнаването започва проверка по случая. Докато трае тя обаче, банката, от която е извършен преводът, установява, че истинският собственик на фирмата, от сметките на която са изтеглени 1 млн. евро, не е нареждал въпросния превод. Сигналът е изпратен до българската кредитна институция, където вече се е разследвал случаят`, и аферата е разкрита.

Facebook logo
Бъдете с нас и във