Банкеръ Daily

Финансов дневник

Прането на пари изскочи на пътя ни към еврото

Лицата, които обменят виртуални валути и признати валути без златно покритие, както и предлагащите попечителски услуги ще бъдат задължени да съобщават в ДАНС за съмнителни операции, сделки и клиенти. Освен тях подобни задължения ще бъдат вменени и на посредниците в търговията с произведения на изкуството. Това става ясно от Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, с който в чл. 4 от сега действащия закон ще бъдат включени трите нови категории задължени лица. Новите текстове бяха приети от Министерския съвет и чакат одобрението на Парламента.

Измененията се налагат, тъй като сега действащото законодателство по отношение на превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма не отговаря на всички изисквания на европейското законодателство в тази област. А това се очаква да доведе и до откриване на наказателна процедура спрямо България от страна на Европейската комисия.

"Липсата на правна регламентация, каквато предлага проектът за нормативен акт, води до непълно съответствие на българското законодателство с изискванията на законодателството на Европейския съюз в тази област и ще се отрази негативно на процеса по присъединяване към Валутния механизъм ІІ (ERM ІІ) и към Банковия съюз", пише в мотивите към проекта.

Засегнати от новия закон ще бъдат лицата, които съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута. Освен тях в обхвата на новия закон ще влязат лицата, които предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, а също и тези, които предлагат попечителски услуги (напр. държане на ценни книжа и пари на клиенти в депозитарна институция). До този момент по отношение на изброените по-горе търговци не съществуваше задължение за прилагане на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Основното в  новите  изисквания, въведени с Директива (ЕС) 2018/843, включва   забраната за разкриване или поддържане на анонимни сметки или сметки депозитни сертификати или такива на фиктивно име. Въвежда се и  забрана за разкриване или поддържане на анонимни банкови сейфове.

"За  пълнота следва да бъде посочено, че в България практиките за откриване и поддържане на анонимни сметки, анонимни депозитни сертификати или анонимни сейфове са до голяма степен неприложими. Причина за това са от една страна съществуващите стриктни законови изисквания (напр. за откриване на платежни сметки), залегнали в подзоконовата нормативна уредба, приемана от Българската народна банка, от Комисията за финансов надзор и т.н., а от друга - поради вече утвърдените трансперантни политики в тази връзка на българските кредитни и платежни институции, дружества за електронни пари и други", се казва в официалното становище на Българската финтек асоциация. Според сдружението новата разпоредба не регламентира достатъчно ясно възможността за използване на инструментите за електронна идентификация и удостоверителните услуги при електронни транзакции. 

В проекта се предвижда също съставяне на списъци с длъжностите, заемани от видни политически личности и представянето им  пред Европейската комисия. За тази цел държавните и местните органи, както и институциите и ведомствата, в които лицата  заемат такива длъжности ще предоставят на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавната агенция "Национална сигурност" необходимата информация за включването й в списъка. Аналогично задължение ще бъде въведено и по отношение на международните организации със седалище на територията на България, при които се заема подобна длъжност.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във