Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ КРЕДИТИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ОГРАНИЧЕНИ

Пламен Орешарски, д-р по икономика, пред в. БАНКЕРЪПламен Орешарски е преподавател по финанси, д-р по икономика. Четиридесет и четири годишният доцент от УНСС е започнал своята професионална кариера като финансов ревизор, има практика и като финансов консултант. От 1992 до средата на 1997 г. е ръководил управление Държавно съкровище и дълг в Министерството на финансите. През периода 1997-2001 г. е бил заместник финансов министър с отговорности за държавния дълг и финансовата система. Орешарски бе член на управителния съвет на ДСК (сега Банка ДСК) и на съвета на директорите на БУЛБАНК до продажбата й през ноември 2000 година. Има дисертация по инвестиции и многобройни публикации на икономически теми. Г-н Орешарски, основателни ли са исканията на МВФ за въвеждане на ограничителни мерки върху кредитирането? Действително ли българската икономика е пред прегряване?- Оставете на мира МВФ. Забравете за момент, че съществува, и да погледнем на състоянието на текущата сметка и на търговския дефицит на страната.За 2003 г. търговският дефицит и дефицитът по текущата сметка достигнаха рекордни стойности. Тази година вероятно ще надминем тези рекорди, т.е. ще влошим още положението. Така е от 1998-а насам - всяка година бележим пореден негативен рекорд. И ако все пак абсолютният размер на търговския дефицит все още не е драматичен, то тенденцията е изключително неприятна.Отвъд тази чисто хипотетична констатация обаче стоят редица въпроси, които по един или друг начин засягат пряко както всички фирми, така и българските потребители. Кои са предпоставките за големия дефицит във външната ни търговия и по текущата сметка на платежния баланс? Разбира се, това са фиксираният курс на лева към еврото и относително ниската конкурентна способност на експорта ни. Те обаче не подлежат на корекции, които могат да дадат ефективни резултати в средносрочен аспект. Тогава кои са другите фактори? Те се крият зад бързо нарастващото ефективно търсене в икономиката. Вижте как ръстът на кредитирането чувствително изпреварва нарастването на депозитната база в банковата система, а увеличението на разходите на домакинствата превишава ръста на доходите.Какво може да се направи, за да не се окаже, че щедростта на банките при отпускането на заеми всъщност е опасна за финансовата стабилност? - Ако искаме да докажем преди всичко на себе си, че можем да водим благоразумна макроикономическа политика, ще въведем известни ограничения върху разходите на публичния сектор, в частност на бюджетните разходи, и ще се постараем да охладим кредитната активност. Съзнавам, че първата мярка не е популярна, докато ефектът от втората не е сигурен. Но алтернативата е да продължим да твърдим колко сме добре и да съзерцаваме какво ще стане, ако търговският дефицит продължи да расте със същите темпове.Това означава ли, че сте за специална фискална политика, която да намали търсенето в икономиката?- Да, страхувам се, че известни ограничения върху бюджетните разходи са необходими. Те биха имали и сравнително бърз ефект върху макроикономическите баланси. За съжаление резервите в това направление не са големи. Не бива да отхвърляме съветите на Фонда само като проявление на нашата изострена мнителност. Примерно, че МВФ отново иска да ни резне заплатите, защото, виждате ли, служителите му не проявяват нужната съпричастност към нас. Както и не бива да следваме всички съвети на международната финансова институция, като тези за предсрочното погасяване на дълга ни към нея. Да не забравяме, че по отношение на външния дълг МВФ обичайно заема страната на кредиторите.Какво е мнението Ви за мерките за ограничаване на кредитите, които ни препоръча Фондът?- Предложените мерки могат да се коментират в същата плоскост. С тази разлика, че ефектът от тях е доста съмнителен. Всяко по-драстично ограничаване на вътрешния кредит, чрез намаляване на свободните средства в банките, най-вероятно ще рефлектира в нарастване на външната задлъжнялост на частния сектор. Това означава, че не би се постигнал напълно търсеният краен ефект за намаляване на търговския дефицит.Добре би било потребителските кредити да намалеят, но според мен е невъзможно в наредбите на БНБ да се въведат ограничения, които да важат само за този вид заеми. А общите рестрикции ще поохладят търсенето, но ще потиснат и стопанската активност. Ето защо трябва да се балансира и да не се прекалява с ограничаването на размера на свободните пари в банките.Преди няколко дни основната лихва спадна с близо процент и половина. На какво се дължи това?- Да, в определена степен този спад бе изненадващ. Вероятно регистрираното покачване на основната лихва предишния месец се е дължало повече на очакванията на банките за предстоящите ограничения, отколкото на ефективно намаление на тяхната ликвидност. Това само показва, че в системата има свободни пари в изобилие. Показва и друго - резките движения на лихвите в двете посоки са сигнал за внимание. Да не забравяме, че при фиксиран валутен курс лихвите също играят ролята на регулатор на платежния баланс.Споменахте за външния дълг. Каква е вашата цялостна оценка за досегашното му управление? - Първите резултати от т.нар. активно управление на дълга вече са налице. В резултат на прословутите замени на брейди книжа с глобални облигации през 2002 г. страната претърпя огромни за нашите мащаби загуби и пропусна потенциални ползи. Вижте лихвените плащания. Вместо да плащаме по около 2% лихви по брейди книжата, които бяха заменени, вече близо три години плащаме по средно 8% по новите глобални облигации. Това прави близо по 120 млн. щ. долара годишно. Все още се намират ентусиасти, които продължават да вярват, че може би в бъдеще отрицателният лихвен диференциал ще се свие и дори че е възможно да се обърне. Това граничи с фантастичните представи за финансите. Според най-вероятните сценарии в следващите години ще продължим да инкасираме лихвени преразходи. Утеха ли е, че след очакваното повишение на външните лихви ще продължим да губим по 70-80 млн. щ.долара годишно...? Вижте и на какъв валутен курс доларовите брейди облигации бяха заменени с глобални ценни книжа в евро? От курсовите разлики също загубихме поне 200 млн.долара.Пропуснатите ползи се свеждат до осъществената ценова манипулация. Преди замяната на брейди книжата те се търгуваха на 77-78 цента за долар. Бяха заменени по цена от 90 цента за долар. Така страната пропусна да се възползва от пазарните отстъпки, с които се търгуваше дълга ни. При това този ефект е валиден не само за реално заменените брейди облигации, а за целия брейди дълг. Ефектът е ужасяващ - сметнете по минимум 10 цента от изкуствено повишените на цените - не само на заменените облигации, а на целия обем на брейди дълга, който бе около 5 млрд. щ. долара към момента на замяната, и ще разберете мащабите на авантюрата.И какво имаме насреща - кредитният рейтинг на България се бил подобрил. Как мислите щеше да се движи той, ако нищо не бе пипнато по дълга. Страната влезе в НАТО и е на прага на ЕС, седма година реализира растеж... А властите обиждат широката публика, като й обясняват, че рискът ни бил намалял заради някакви сделки по дълга, при това водещи до по-високи лихвени плащания. А как ще коментирате последната обявена операция по изкупуването на брейди облигациите с отложено плащане - така наречените дисконтбонове?- Положително, но не съвсем еднозначно. От една страна, всяка инициатива за намаление на дълга заслужава позитивни коментари. А ако сравним обратното откупуване на дълга с другите алтернативи, в частност с началните намерения на властите да похарчат 1 млрд. лв. за инфраструктура със съмнителна ефективност, то сделката изглежда още по-привлекателна. Фискалните свръхрезерви възбуждат алчни погледи на различни обществени кръгове и е добре да се намалят, като се използват за редуциране на дълга на страната.От друга страна, е жалко, че сега ще изкупим дълга си по номинал. Изкушавам се да припомня, че този брейди дълг преди злополучната замяна се търгуваше под 80 цента за долар. Но тогава правителствените финансисти бързаха да го повишат, за да не би случайно държавата да спечели нещо и да разочароваме нашите бедни кредитори.Чувам аргумент, че фискалните резерви се олихвявали много ниско, защото БНБ плащала ниски лихви на Министерството на финансите. Не е важно колко лихви плаща БНБ на финансите, а колко получава Централната банка от ценните книжа и депозитите, в които е инвестирала валутния резерв. Ако направим подобно сравнение между лихвите, които получава БНБ, и тези, които плащаме по набелязаните за откупуване облигации, ще видим, че аргументът не е сериозен.И не на последно място - брейди облигациите са сложен и екзотичен инструмент, а по дисконтбоновете, които бяха обявени за изкупуване, плащаме само лихви, доколкото главницата е предплатена. Сегашната стойност (net present valu) на тези лихви по осреднени прогнозни допускания за бъдещите лихвени нива заемат стойности в интервала 50-55 цента за долар. При обявеното обратно откупуване ние ще платим близо 60 цента (стойността на тридесетгодишните американски съкровищни бонове (T-bond's), с които са обезпечени дисконтбоновете е малко над 40 цента). На този фон е доста забавно как правителството отново говори за някакви бъдещи спестявания. Защото на нетна основа такива доста трудно могат да се открият.

Facebook logo
Бъдете с нас и във