Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ КРЕДИТИ: СЛАДКОТО И ГОРЧИВОТО НА ЗАБРАНЕНИЯ ПЛОД

Забраненият плод е най-вкусен, са написали мъдреците в Стария завет. А само до преди пет години кредитът бе точно такъв плод за повечето българи. Когато в края на 1998 г. Банка ДСК, а след нея и други кредитни институции започнаха да отпускат потребителски заеми, търсенето им бе голямо независимо от високите лихви. За една година - през 1999-а, общият размер на тези кредити се удвои - от 252 млн. до 495 млн. лева. До края на юни 2002-ра общата сума нарасна още два пъти и половина и достигна 1.29 млрд. лева. Услугата придоби такава популярност, че бе включена в менюто на почти всички големи банки в България. Някои от по-заможните фирми пък включват отпускането на потребителски кредити за служителите си като задължително условие при сключването на договори за банково обслужване.Човек би помислил, че заемите са достъпни за всички граждани. Но не е така. За повечето българи ползването на тази услуга все още си остава несбъдната мечта. Причините за това са много и най-различни. Гражданите се объркват от броя на документите, които да попълват, за да бъде разгледана молбата им за кредит. Те трябва да представят цял наръч с удостоверения за доходите, които получават. Същите документи трябва да осигурят и поръчителите им. Самото споменаване на бумащината, която следва да се предостави, кара много хора да се отказват от намерението си да вземат заем или да поръчителстват. Но точно от този уплах на гражданите се възползват някои по-комбинативни люде, които предлагат услугите си, за да уредят заема. Разбира се, тези усилия се полагат срещу определено възнаграждение. Твърди се, че подобни консултанти са предлагали експертна помощ на хората, искащи да купуват стоки от хипермаркетите Метро и Технополис с кредит от ОББ. Уговорката е била, че ако успеят да прокарат заема пред банката, съветниците ще получат като възнаграждение 10% от размера му. С тяхно съдействие гражданите попълвали документите за кредит и ги подавали. Ако банката откаже заема, доброжелателите се извинявали, че не са успели да съдействат и се отказвали от комисионната. В случай че кредитът бъде предоставен, консултантите обявявали това за своя заслуга и си прибирали 10-те процента. Макар заемът да е бил отпуснат не заради застъпничеството им, а поради простата причина, че документите на кредитоискателя са били съвсем редовни и той е отговарял на изискванията.Въпросните псевдоконсултанти са се превърнали в такава напаст, че през юни 2003-а ОББ се принуди да пусне специална обява в медиите, обясняваща че при предоставянето на потребителски кредити не ползва посредничеството на консултанти.Отпускането на заеми за граждани е затормозено и от самодейните правила, фабрикувани от някои шефове на банковите клонове. В някои градове например, поръчители могат да станат само хора, които или работят за общината, или са на служба в някоя голяма фирма - в повечето случаи държавна. Това не се прави по нареждане от централите на банките в София. Всъщност с тези неписани правила служителите нарушават вътрешните разпоредби за отпускането на заеми. Измислените ограничения са много удобни за местните банкови началници, тъй като им позволяват да откажат заем, когато си искат и на когото си искат. Хората с връзки обаче някак си все преминават през това тънко сито и получават кредити, дори когато не отговарят напълно на условията. Самите банки също хитруват при отпускането на потребителски заеми. В повечето договори за кредит не се посочват точните размери на всички такси и комисионни, които клиентът плаща при получаването и погасяването на заема. А те съвсем не са безобидни.Информация за всички таксите и комисионите, които са допълнителни разходи за кандидатите за потребителски заеми, няма както в рекламните брошури, така и в повечето договори за кредит. В тях обикновено пише, че те се събират съобразно тарифата на банката. Но въпросната тарифа не се предоставя на клиентите с обяснението, че е доста обемна (в някои институции тя е над 100 страници). Банковите служители излизат с номера, че всеки може да се запознае с тарифите в ИНТЕРНЕТ-страниците на кредитната институция. Което звучи авторитетно, но не съвсем коректно. Защото потребителският кредит е предназначен за масовия потребител, който нито е длъжен да има компютър, нито да е финансов специалист. Той очаква банковите служители да му обяснят всички ползи и рискове на услугата, която ползва. По тази причина, ако кредитните институции наистина се грижат за своите клиенти, коректно е в брошурите и в договорите за потребителски кредити да бъдат вписани ясно таксите и комисионните, които се плащат за всяка негова разновидност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във