Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПОТРЕБИТЕЛСКИЯТ КРЕДИТ Е ПОД ЗАПЛАХА

Банките ще трябва да преразгледат из основи правилата, по които отпускат кредити за гражданите. В противен случай са застрашени да понесат сериозни загуби след приемането на Закона за потребителския кредит, който в момента се подготвя в Министерството на икономиката. Текстовете в него са толкова ограничителни, че сегашният начин за предоставяне на заеми за населението ще е трудноприложим. Всъщност тази заплаха не се отнася само за банките, но и за кредитните къщи, издателите на кредитни карти, както и за всички фирми, предоставящи стоки и услуги на разсрочено плащане. С други думи, фирми като Транскарт, Глобул, М-Тел, Технополис и други ще са принудени много внимателно да се запознаят с текстовете на новия проектозакон. В първоначалния му вариант той засягаше и лизинговите компании. Вестник БАНКЕРЪ обаче научи, че при последните редакции, направени от Министерството на икономиката, лизингът е бил изключен от дейностите, които нормативният документ ще регулира.
Подготвянето на проектозакона започна още преди година, тъй като в Европейския съюз има специална директива за потребителското финансиране, и България е длъжна да приеме аналогично на нея законодателство. Необходимо е да се уточни, че правилата в проекта ще се отнасят единствено и само за потребителските кредити в размер между 400 и 40 хил. лева. Той няма да обхваща ипотечните заеми и фирмените кредити. Сега обаче в ЕС се подготвя специална директива, която ще регламентира правата на гражданите - получатели и на ипотечни кредити. Когато тя бъде готова, със сигурност ще се въведе и у нас. Така че няма смисъл банковите мениджъри да кроят планове за трансформиране на заемите, обезпечени с поръчителство или запис на заповед в кредити, гарантирани с ипотека.
Идеята на подготвяния документ за потребителския кредит е да се създадат условия за
максимална информираност
на гражданите, вземащи заем или стока на изплащане. Казано по друг начин, дори и най-некомпетентният във финансовата област човек трябва да е наясно колко пари, за какъв срок и при какви условия взема назаем. Тази яснота няма да се внася от служителите на банката, защото в повечето случаи те или не умеят, или не искат да правят това, нито ще се разчита на брошури, реклами и други информационни материали, които в по-голямата си част не изпълняват тази задача. Яснотата ще идва от самия договор за кредит или за покупка на стока на изплащане. В него освен сумата, която получава назаем клиентът, и годишната лихва ще трябва да фигурират и годишните разходи за плащане на всички такси и комисиони.
Според един от текстовете в проектозакона клиентът не е длъжен да плаща лихви, такси и комисиони, които не са упоменати изрично в договора. И тук възниква първият въпрос. В повечето документи за отпускане на заеми е записано, че гражданинът дължи една или друга такса и комисиона, чийто размер е посочен в тарифата на съответната банка. Дали такава формулировка ще даде възможност те да не се плащат? Очевидно е, че ако бъдещият закон не даде точен отговор на този въпрос, ще се стигне до лавина от съдебни дела както между длъжници и кредитори, така и между кредитори и Комисията за защита на конкуренцията, чието задължение ще е да следи за спазването на норматива.
Драматични дебати
се очакват и по други текстове в подготвяния от икономическото министерство проект. Примерно по този, който засяга таксата, събирана от банките, за предсрочно погасяване на кредитите. Факт е, че кредитните институции си изпросиха забраната на изпълнителната власт да събират подобна такса. Тя всъщност е и най-омразният разход за гражданите, ползващи потребителски заеми, които просто не разбират защо трябва да бъдат наказвани при предсрочно връщане на парите. При това въпросната такса съвсем не е малка - между 3 и 5% от погасяваната сума.
Вестник БАНКЕРЪ вече писа (в предния си брой 40), че такава такса съществува в повечето държави от ЕС. Банките я събират, тъй като с предсрочното погасяване се нарушават някои клаузи в договора за кредит, което ги лишава от планирани доходи. Само че в Евросъюза таксата не е по-висока от 1.5% от предсрочно платените пари, а не както у нас - между 3 и 5 процента.
В проектозакона за потребителския кредит е записано, че гражданинът има право предсрочно да прави погасителни вноски по дълга си, като това води до съответното намаляване на разходите по обслужването му. Съществува обаче и още едно изречение, което гласи, че клиентът не дължи допълнителни разходи за това, че предсрочно изплаща получения заем. Вместо да залагат на подобни двусмислени текстове в нормативния документ, е много по-логично списователите му да запишат директно имат или нямат право банките да събират такса за предсрочно погасяване. Защото ако двусмислиците бъдат гласувани от парламента, това ще доведе до безброй съдебни дела, издувайки кесиите най-вече на адвокатите. Или може би чиновниците - законотворци, целят точно това?
Приемането на новия закон ще принуди
банките да направят значителни разходи
за промяна в софтуера си, който и без това ще са задължени да коригират съобразно новия стандарт за капиталова адекватност Базел II. Всички кредитни продукти са заложени в банковите информационни системи с определени параметри и те няма как да не се променят в съответствие с изискванията за потребителския кредит.
В подготвяния законопроект се предвижда също така да бъде забранено обезпечаването на потребителския заем със запис на заповед или менителница. Тази форма на гарантиране се използва предимно при издаването на кредитни карти, които също ще бъдат обхванати от новите разпоредби. Но никъде в проектодокумента не е споменато дали текстовете му ще важат за заемите, които ще бъдат предоставени след влизането му в сила (когато и да стане това), или под ударите му ще попаднат всички предоставени потребителски кредити и финансирания? Такова уточнение е изключително важно, тъй като според едно от изискванията всеки
заем, предоставен в нарушение на закона, ще е недействителен
и получателят му ще може да върне получената сума, без да дължи за нея лихви, такси и комисиони.
Предвидена е и бариера пред евентуалните договорки между кредитор и длъжник за ползване на заем, който не отговаря на законовите изисквания. Той ще се смята за невалиден, независимо от това, дали клиентът се е съгласил да го ползва, или не.
Заложени са и солидни глоби за нарушителите на разпоредбите в норматива, които варират от 500 до 10 хил. лева. Въобще приемането на законопроекта във вида, в който го подготвят служителите на Министерството на икономика, може изобщо да постави под въпрос съществуването на заеми за гражданите, обезпечавани с поръчителство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във