Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПОЩЕНСКА БАНКА ЩЕ ГОНИ ПЕЧАЛБА ОТ 16 МЛН. ЛЕВА

Владимир Владимиров - председател на управителния съвет на Пощенска банка, пред в. БАНКЕРЪ

Г-н Владимиров, не са много банките в България, които могат да се похвалят с десетгодишна история. Вие сте един от създателите на Пощенска банка, каква е равносметката за тези десет години?
- Управлявам Пощенска банка от първия ден на създаването й - 2 април 1991 година. На тази дата тя бе учредена с основен капитал от 50 млн. лв., като 83% от него бяха собственост на тогавашния Комитет по информатика, а 17% - на НДК. Подобна банка е съществувала от 1896 до 1951 г. и се е ползвала с изключителна популярност сред населението и фирмите в България. Идеята за възраждането й бе дадена през 1991 г. от тогавашния председател на Комитета по информатика Атанас Попов и от изпълнителния директор на НДК Христо Друмев. Те получиха подкрепата на управителя на БНБ проф. Тодор Вълчев и той препоръча аз да поема управлението на Пощенска банка. По това време аз ръководех дирекция Банков надзор.
Един от хората, които направиха много за развитието на банката, е Стефан Софиянски, който през 1992 г. пое ръководството на Комитета по пощи и далекосъобщения (наследил Комитета по информатика). По това време се убедих в изключителните организаторски способности на Софиянски, по чието настояване започнахме да работим съвместно с БТК и с Български пощи. Това сътрудничество даде възможност на банката да оперира със значителни средства и да развие голяма клонова мрежа - над 3000 клона, офиси, представителства и изнесени работни места. Пощенска банка бързо успя да се наложи на пазара и за кратък период от време ние вече обслужвахме стотици хиляди клиенти. Балансовото число растеше главоломно и банката се развиваше по възходяща линия. Тази тенденция се запази и след като в края на 1998 г. банката бе купена от Ей Ай Джи и И Еф Джи Банкинг Груп. Новите ни собственици увеличиха капитала с 20 млн. щ. долара и ни оказаха съществена помощ при развитието на нови банкови продукти. В резултат на това активите продължиха да се увеличават чувствително всяка година. През 1998 г. балансовото ни число бе 390 млн. лв., в края на 1999 г. то достигна 440 млн. лв., през 2000 г. нарасна до 510 млн. лв., а към края на януари тази година то вече е 530 млн. лева. Плановете ни са да приключим 2001 г. с балансово число от 620 млн. лева.

Кой беше най-трудният момент, който преживя Пощенска банка?
- Това бе периодът на финансовата криза от 1996 и началото на 1997 година. Що се отнася до мен, най-трудният момент в моята кариера бе по времето на управлението на правителството на Жан Виденов. Не мога да обвиня пряко министър-председателя Виденов, но хората около него действително не работеха за интересите на българската икономика, на българските банки и по-конкретно на нашата кредитна институция. Целите на тези хора по отношение на Пощенска банка не бяха много чисти. Аз, както и изпълнителната директорка Рени Петкова им се противопоставихме и успяхме да ги осуетим. Цената, която платихме, бе освобождаването ни от банката през 1996 г., в която се върнахме в началото на 1997 година.

Какво точно искаха от вас хората около Жан Виденов?
- Засега не желая да говоря по тази тема. Мога да кажа само, че от нас искаха да вършим нередни неща.

Какви са целите пред Пощенска банка през тази година?
- Най-общо целта ни е да останем в групата на най-големите банки, като в края на годината чистата ни печалба трябва да достигне 16 млн. лева. В момента ние сме четвъртата по големина кредитна институция що се отнася до балансовото число, кредитния портфейл, операциите на пазара на ценни книжа и собствения капитал, който е над 70 млн. лева. Освен това делът на редовно обслужваните заеми е един от най-големите във финансовокредитния сектор, а този показател е особено важен за развитието на една банка. Предлагаме и един от най-разнообразните пакети от банкови услуги. Неслучайно ние обслужваме над 800 хил. клиенти и според мен именно това е най-голямото доказателство за доверието, с което се ползваме на пазара.
През тази година общият размер на отпуснатите от банката заеми трябва да нарасне от 180 млн. на 300 млн. лв., като заемите за фирми ще достигнат 190 млн. лв., а потребителските кредити - 110 млн. лева. Ще предложим нови услуги на гражданите и фирмите - например потребителски заеми, които ще се обезпечават само със заплатата на клиента, специални спестовни влогове, които дават възможност да се получи лихва - по-висока от средната за банковия сектор, и жилищно-спестовни влогове, даващи право за получаване на кредит за закупуване на къща или апартамент. Планирали сме чувствително нарастване на приходите, но част от получените средства ще инвестираме в развитието на информационните системи на банката.
Разработили сме специална програма за повишаване на квалификацията на служителите ни, като при осъществяването голяма помощ ни оказва Юробанк, която е част от И Еф Джи Банкинг Груп. Нашите кадри, които заемат възлови постове в Пощенска банка, задължително ще преминат теоретична и практическа подготовка в Юробанк.

Кои са стратегическите партньори на Пощенска банка?
- Неслучайно банката се казва Пощенска. Ние започнахме с Български пощи и до този момент те са най-големият ни партньор. Развитието ни е свързано с тях. Винаги сме имали много добри отношения и аз искам да благодаря на Венцислав Василев и чрез него на всички пощенски служители за доброто сътрудничество и за помощта, която оказват на банката в нейното развитие. Стратегически партньор за нас ще си остане и БТК, с която продължаваме да развиваме традиционно добрите си отношения. От дълго време БТК се намира в процедура на приватизация и тъй като ние също сме преминали през този период, знам с какви големи отговорности и напрежение е свързан той. Въпреки това ръководството и служителите на БТК направиха всичко възможно да запазят прекрасните взаимоотношения между компанията и банката, за което им благодаря.


Разговора води Петър Тодоров

Facebook logo
Бъдете с нас и във