Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПОРЕДНИЯТ ВЪЛК ОГЛАВЯВА СВЕТОВНАТА БАНКА

Кандидатът на САЩ за директорския пост на Световната банка Пол Улфовиц (бел. ред. - Улф на английски или Волф на немски език е вълк) бе избран без проблеми за шеф на международната кредитна институция, след като на 30 март получи благословията на Европейския съюз. Както е известно, по негласно споразумение между великите сили от двете страни на Атлантически океан, МВФ се управлява от европеец, а Световната банка - от американец. Но която и да е кандидатурата, тя трябва да получи поне 85% от гласовете на 24-членния борд на базираната във Вашингтон кредитна институция. И изборът на Улфовиц зависеше съдбоносно от 30-те процента на Европа, която прие номинацията му доста резервирано, след като той прегази волята й и стана главният инициатор на войната срещу Ирак. След двучасовата официална среща в Брюксел между Улфовиц и официални представители на ЕС американецът даде интервю за пресата и увери, че няма да използва ръководния си пост в Световната банка, за да прокарва американския модел за строеж на демокрация. Той оцени високо решимостта на 25-те членки на общността да се борят със световната бедност и обеща да съсредоточи усилията си в тази насока. Улфовиц обаче отказа да даде гаранция, че ще назначи за свой заместник европеец (на което се надяваше Брюксел), като подчерта, че има големи таланти в Европа и забележителни хора в развиващия се свят. По оценка на Оксфорд аналитика (Oxford Analytica) - независима фирма за стратегически анализи, върху които се трудят над хиляда експерти от университета в Оксфорд и от други водещи висши учебни заведения и проучвателни институти по света, Световната банка е оцеляла през последните 60 години благодарение на умението си да се нагажда към обстоятелствата и по-специално - към политиката, провеждана от САЩ. По този начин изборът на Уолфовиц за следващия лидер на международната кредитна институция отново вещае преустройства. Под ръководството на отиващия си на 31 май досегашен директор Джеймс Улфенсън Световната банка претърпя промени в няколко аспекта. Те бяха наложени под натиска на неправителствените организации, които демонстрираха колко ефективно могат да въздействат върху Конгреса на САЩ да прокара фундаментална промяна в политиката на банката. В средата на 80-те години на ХХ век тя бе въвлечена в политически сплетни. Няколко организации за защита на околната среда атакуваха финансираните от нея проекти в Бразилия, нанесли поражения на природата. Под натиска на Конгреса и на щатското финансово министерство Световната банка създаде през 1987 г. Управление за околната среда. През 1992 г. независима инспекция констатира, че кредитната институция е нарушила собствените си указания за условията, при които хората, преместени от домовете си заради строежа на язовири, трябва да бъдат настанени на друго място. В тази разправия щатските независими организации показаха способността си да изнудват банката чрез добре организирани лобита. След всичко това, когато Улфенсън оглави Световната банка през 1996 г., той взе под внимание критиките на пазителите на околната среда и институцията прекрои политиката си така, че да успокои страховете им. Улфенсън проведе тази популистка маневра и чрез публичните си изявления, и чрез стила си на управление, който често го сблъскваше и противопоставяше на бюрократичната машина на институцията. Той създаде специална рамка (Соmprehensive Development Framework) - матрица за координация на всички дейности, свързани с развитието на дадена държава. Нещо повече, банката се опита да се държи като знаеща агенция, обобщила световния опит при постигане на този растеж. Освен че обяви война на световната бедност, усилията на Световната банка по времето на Улфенсън бяха насочени и към решаването на ред други задачи, като: реклама на частния сектор, засилване на ролята му в придобиване на акционерни участия и собственост и реформиране на държавните институции за постигане на добро управление.Популистката политика на Улфенсън направи банката уязвима при победата на републиканците. Номинацията на Улфовиц означава, че администрацията на Джордж Буш иска преориентация на дейността й (вероятно точно толкова съществена, колкото при Улфенсън) с грижата за световната сигурност като водеща цел. Въпреки критиките по адрес на Улфовиц си струва да се напомни, че Робърт Макнамара, който е смятан за един от най-успешните директори на Световната банка, е бил военен министър на САЩ седем години, точно по времето на войната във Виетнам. Той също е имал опит като индустриалец (подобно на Улфовиц) и също като него не е бил банкер. А Улфовиц, освен че идва от средите на военните, е бил дипломат и административен чиновник и липсата на банков опит едва ли ще му попречи да ръководи световната кредитна институция. По оценка на Оксфорд аналитика са възможни няколко възлови промени. На първо място, обвързване на борбата за намалението на бедността с изпълнението на някои условия, като например демократизация на обществото, което може да насочи повече средства към онези страни, в които САЩ има геополитически интереси, а не към безусловно нуждаещите се. На второ място, развитието на частния сектор в страните с ниски доходи във всички случаи ще остане в дневния ред на Световната банка, както и статутът й на ерудирана агенция, която координира изпълненията на отделните актьори. Има опасност обаче онези независими организации, които имат интерес да налагат доброто управление, да засилят връзките си с банката при Улфовиц, докато онези, които целят безусловна борба със световната мизерия, да бъдат изтикани на заден план. Въпреки всички уверения на Улфовиц, че ще бъде по-скоро международен граждански чиновник, отколкото директор на Световната банка, приносът на САЩ в борбата за ограничаване на бедността се очаква да е по-нисък от 80-те и 90-те години на ХХ век заради високите дефицити на бюджета и на текущата сметка. А съществуват и редица въпросителни около критериите за предоставяне на средствата и по-специално кога е налице добро и отговорно управление на дадена държава. Улфовиц ще разполага с достатъчно пари (34 млрд. щ. долара) във фонда за подпомагане на структурното развитие на държавите с ниски доходи през следващите три години. Така че какъвто и курс да поеме, може да е спокоен, че проектите ще са финансират адекватно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във