Банкеръ Daily

Финансов дневник

Политици с увреждания

Не е чудно, че в премиерската ни република  депутатите от малката коалиция ("Обединени патриоти"), голямата коалиция (ГЕРБ + патриотите) и тихата коалиция (+ "Воля") чакат сигнал свише за всяко гласуване. Идейна самоопределеност няма. Идеята е една - хем да не си подлога на ГЕРБ, хем да не те уличат като предател и заговорник  с БСП. Въпрос на политическа гъвкавост, ще каже някой. Не, въпрос на безпринципност и келепирджилък, бих казал аз.

Както видяхме, депутатите отказаха дори да докоснат снимки на деца с увреждания. В последния ден на парламента, преди лятната ваканция, майките се опитаха да раздадат на народните представители снимки на децата си, за да им напомнят какво не са свършили като законотворци, докато се плацикат в морето. Те обаче отказаха да вземат фотосите и на прибежки отминаха майките. Това е така, защото Бойко не им е спуснал "Правила за вежливи отношения с майките на деца с увреждания". Нещо повече - даде пример, като поиска да му се махнат от главата. Неясно кои от тях точно..

Тя от самото начало тази работа, както и всички останали, узрели до протест,  е в компетенциите само на Бойко.  Не че той държи ключа към някакъв експертен потенциал - не. Той просто отдавна разпределя бюджетните пари с лични заповеди и се страхува от шума под прозорците си. Това нарича управление.

За философията на нещата обаче нека чуем ЦЕцерон.

"Несериозно е да ми кажете, че търсим сега диалог с майките с увреждания. Този диалог е постоянен. Той ще ни заведе в правилната посока и ще успеем да планираме политики, които да показват устойчивост." Това заяви председателят на политическата група на ГЕРБ Цветан Цветанов относно оставките в кабинета заради протестиращите майки на деца с увреждания.

Тази привидна стабилност обаче се опита да торпилира закрилникът на народа Марешки.  Лидерът на "Воля"  елегантно призова към революция под формата на съвет към майките. "Те трябва да потърсят симпатизанти, приятели и съмишленици сред другите онеправдани, най-вече пенсионерите, учителите, полицаите, лекарите и военнослужещите. Иначе ще настане една малка битка, в която ще им хвърлят няколко милиона, ще им затворят очите и нищо няма да се промени в тяхното ежедневие."

Така, Марешки се обяви против малките битки, той иска война. Със целия риск за неговото участие в политиката занапред.

Балетистът на социалната сфера - социалният министър Бисер Петков, пък след като се отърва само с уплах около подадено-неприетата си оставка, изпусна парата. Човекът, в изказванията на който като червена нишка минава само таванът на плащанията, който не можел да бъде надхвърлен, този път заподзря едва ли не метеж. Протестите на майките той определи така: "В последните месеци сме свидетели на ескалиране и ултимативност на исканията, граничещи с анархизъм."  (Анархизмът е политическа философия, която се противопоставя на всяка форма на държавност и защитава  анархията като алтернативна форма на общественото устройство.)

Е, ако се втренчим, основен символ на анархистите е червено-черното знаме. Тук може би Петков има известно право, защото червеният байрак на Корнелия - някои твърдят, че стои неразвят зад майките,  само чака момента, за да се вейне до черния цвят на протеста...

В палитрата на политически оценки за протеста не можем да не мацнем и един щрих от "нежното острие" на ГЕРБ, бившия здравен министър Десислава Атанасова. Човек с един крак поиска от герберката да изчисли по колко пари му се падат на ден при 138 лв. пенсия, а Атанасова му опонира с аргумента, че явно му стигат за цигари (б. ред. - човекът бе с цигара в ръка)...

Думите не стигат.

Политици с увреждания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във