Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Политическото ограбване на Корпоративна банка

Корпоративна банка е толкова вплетена в националната икономика, че евентуалният й фалит ще позволи много ценни активи, заложени в нея, да бъдат придобити на безценица. А големите длъжници да си изкупят дълговете на 1/4 от стойността чрез подставени лица в процедурите по несъстоятелност. Затова е най-вече пушилката. А покрай другото ще се заличат следите и на някои политически финансирания.


Нито Корпоративна банка, нито дъщерната й "Креди Агрикол България" ще отворят врати на 21 юли. Особеният надзор върху тях продължава - засега за още два месеца. Какво ще се случи през това време един Господ знае.


Най-жалкото е, че за тези две банки вече не може да се вярва дори и на съобщенията от БНБ. Най-малкото защото се оказва, че всяка предложена от Централната банка схема се нуждае от политическа благословия. Не само на ДПС, на ГЕРБ или на БСП, а на мнозинството от депутатите в Народното събрание. Видя се обаче, че политиците предпочитат да пречат, вместо да помагат. А дните на парламента в сегашния му състав са преброени, поне ако се вярва на поетите ангажименти на политическите лидери пред президента. Всъщност политиците подготвят грабеж, който самите те смятат да осъществят по отношение на банката и след това да го прикрият, заклеймявайки се един друг като крадци... Тази риторика те упражняват отново и отново от 20 юни насам, когато БНБ постави Корпоративна банка под специален надзор. През това време хората се лашкат между обещанията, че на 21 юли ще могат да се разпореждат с парите си, и информациите, че Корпоративна банка е ограбена и трябва да бъде затворена. В огъня на информационния хаос бензин наливаха всички парламентарни и част от извънпарламентарните партии - с изявленията си и с неконструктивното си поведение. Всички - от Бойко Борисов до Николай Бареков, се надпреварваха и все още го правят да говорят недомислици и да плашат хората в името на политическото си надмощие. А депутатите от ДПС многозначително и самодоволно се подсмихват без коментари по казуса. И когато все пак решат да отговарят на отправените им въпроси, го правят с пестеливи и нищо незначещи фрази. Защото на тях пък така им е изгодно. Медиите пък бълват каква ли не информация - според това на коя за какво плаща. Сериозните анализатори обаче са наясно, че Корпоративна банка е


жертва на агресия

 


Хърсев я нарече терористичен акт срещу банката. Иван Костов я окачестви като опит за геноцид срещу клиентите й. Защо ли?


Аргументите най-точно изложи бившият министър-председател - Костов. Не може една банка да е фалирала, казва той, и 3.5 млрд. лв. от нейния кредитен портфейл (при общ размер от близо 4.5 млрд. лв.) да е дефектен, при положение че предната година тези кредити са генерирали приход от близо 400 млн. лева. Не може една банка да е катастрофирала, ако само допреди половин година чистите приходи от дейността й са около 100 млн. лева. Да, вярно е, че има финансови инструменти, като например дългосрочни заеми, при които лихвата се капитализира и се плаща в края на периода заедно с главницата. Нещо повече, капитализираната, но неплатена лихва (според международните счетоводни стандарти) се отчита като приход. Но колко да са тези кредити? И едва ли те представляват проблем за ликвидността на Корпоративна банка. Няма и такива данни.


Само месец преди атаката срещу нея банката не е имала чакащи плащания в разплащателната система. Ако се случи такова нещо, то веднага се разчува на пазара. Просто защото чакащите плащания "запушват" цялата система и през нея не могат да минат и плащанията на останалите кредитни институции. В подобни случаи количеството на наредените, но неполучени пари започва да расте в геометрична прогресия.


И изведнъж


започва масирано теглене на пари, но не от гражданите

 


Системите на банките за теглене на каса и от банкомат са направени така, че пред клоновете им трябва да се вият километрични опашки няколко седмици, за да бъдат изтеглени 1 млрд. лева. Обаче! Толкова са изтеглили клиентите на Корпоративна банка само за шест дни. Повече от половината от тези пари са взети на 18 и 19 юни - веднага след като бе пуснат анонимният компромат срещу подуправителя на БНБ и началник на управление "Банков надзор" Цветан Гунев. А БНБ обяви, че прокуратурата е повдигнала обвинение срещу него и заради това той е излязъл в отпуска.


По-късно бившите мениджъри на Корпоративна банката обясниха, че БНБ е отклонила молбата им за финансова подкрепа, заради което на 20 юни те са поискали кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. Централната банка предприе тази мярка и затвори Корпоративна банка още същия ден, вкарвайки в нея квестори. В този режим два дни по-късно бе сложена и дъщерната й "Креди Агрикол България". Бе обявено, че банките ще бъдат оценени от екипи на три одиторски компании - "Делойт България", "Ърнст енд Янг" и "АФА България". За 10 работни дни те трябваше да направят оценка на двете банки. На тази база БНБ щеше да вземе решение какви мерки да предприеме спрямо тях.


И дойде денят 11 юли, когато БНБ обяви какво смята да прави. Няма да разказваме и анализираме разигралата се в продължение на десет часа трагикомедия с извънредното заседание на парламентарната бюджетна комисия, където главни действащи лица бяха както членовете на УС на БНБ, така и политиците.


Медиите буквално разкъсаха членовете на УС на БНБ

които услужливо им бяха подхвърлени от народните представители. Подложен на кръстосан разпит от журналистите, управителят на БНБ бе принуден да повтори и дълго да обяснява схемата за действие в Корпоративна банка и "Креди Агрикол България". Както вече вестник "БАНКЕРЪ" писа, тя е била планирана в няколко фази.


Първо, добрата, според БНБ, част от кредитния портфейл на банката, в размер на 2 млрд. лв. и всичките й задължения към граждани и фирми - около 5 млрд. лв., се прехвърлят в "Креди Агрикол България". Същата тази банка се одържавява и неин собственик става Министерството на финансите.


Второ, Фондът за гарантиране на влоговете и държавата в лицето на министерството предоставят на "Креди Агрикол България" депозити и държавни ценни книжа за 3 млрд. лева. След което банката отваря врати и започва да обслужва клиентите си.


Трето, със сумата, която фондът и министерството са предоставили на "Креди Агрикол България", те стават кредитори на Корпоративна банка. БНБ й отнема лиценза, съдът я обявява в несъстоятелност, управлението й се поверява на синдици и те започват да осребряват активите й. С получените от това пари обезщетяват на първо място Фонда за гарантиране на депозитите и Министерството на финансите. Тази схема обаче не получи политическа подкрепа на разговорите при президента Росен Плевнелиев на 15 юли. Участници в нея твърдят, че приемането й е провалено от представителите на БСП.


БСП е бламирала проекта на БНБ

 


защото нейните представители са се усетили, че той ще донесе полза само за техните политически опоненти - ГЕРБ и ДПС. За самите социалисти ще останат негативите от увеличаването на държавния дълг и евентуално на бюджетния дефицит с размера на подкрепата, която Министерството на финансите ще окаже за "Креди Агрикол България".


Отделно според някои юристи схемата страда от редица пороци, някои от които могат да доведат до намесата на Конституционния съд.


Първо, приложението й трябва да бъде уредено със специален закон.


Второ, без да има точна оценка за загубите в Корпоративна банка, цялата тази операция представлява експроприация на частна собственост. И именно заради това Конституционният съд може да отмени въпросния закон и да блокира схемата.


Трето, проектозаконът по неясни причини отменя важни контролни функции на Фонда за гарантиране на влоговете върху действията на синдиците на затворената банка и ги прехвърля върху министъра на финансите. Нещо повече - в един от вариантите на проектозакона действията на синдиците са поставени под контрола на шефа на Националната агенция за приходите. Всички тези предложения бяха определени от експертите като скандални и навеждат на мисълта, че законът е направен така, че да даде в ръцете на политическите сили, които ще вземат властта след изборите, пълния контрол върху активите на банката.


Въобще не е ясно защо трябва да се прилага такава сложна схема, вместо


да се окаже директно подкрепа на Корпоративна банка

 


Впрочем за нас е ясно. Крайната цел на цялата атака, довела до затварянето на банката, е да се решат няколко проблема на ГЕРБ и на ДПС. Първият е политическият - предизвиканият хаос и страх от затварянето на Корпоративна банка да притисне правителството да подаде оставка и да бъдат насрочени избори за Народно събрание. Тази цел може би е постигната.


Вторият проблем е личностен - собственикът на банката Цветан Василев завинаги да бъде изваден от бизнеса и политическите схеми в България.


Следващият - но най-голям проблем, е най-общо казано икономически. Не е тайна, че голяма част от заемите, които е предоставила Корпоративна банка, са на фирми в областта на енергетиката, на строителството на инфраструктура, на компании, осъществяващи проекти по европрограми, и други такива бизнеси. Публична тайна е, че там без политическа благословия не става нищо. Почти сигурно е, че много от тези фирми са се "отчитали" на политическите сили - най-вече на ГЕРБ и на ДПС. Ясно е, че ако Корпоративна банка бъде обявена в несъстоятелност и синдикът й бъде поставен под контрола на Министерството на финансите или на НАП, управляващото мнозинство в следващото Народно събрание ще има възможността да направи две неща - да се отърве от всички документи от рода на кредитни досиета, показващи връзки между партиите във властта и техните фирми длъжници на Корпоративна банка. Освен това - да извади на показ и да сътвори поредица компромати, основани на подобни документи, свързващи макар и опосредствано политици от опозицията с фирми длъжници на банката. И най-важната е възможността чрез инструментите за осребряване на активите да бъдат изкупени на безценица дълговете на фирмите, които са под опеката на управляващото мнозинство.


Тук опираме до


опасността от същинското ограбване

 


на Корпоративна банка. От практиката, която познаваме при процедурите по несъстоятелност на банките, фалирали през 1996-а, знаем поне един сигурен начин, по който става това ограбване. Представете си, че затворената банка има да взема 1 млрд. лв. по кредити от фирми. В един момент се появяват една или няколко компании, чиято собственост трудно може да бъде проследена. И тези компании предлагат на синдика на банката да откупят вземанията й от фирмите длъжници за 200 млн. лева. След като получи одобрение от контролиращия го орган - в случая с Корпоративна банка това ще е Министерството на финансите или НАП, синдикът сключва сделката. Разбира се, фирмата купувач се контролира от същите онези лица, които контролират и фирмите длъжници. И какво се получава? Банката е дала някому като кредити 1 млрд. лв., но той си ги откупува за 200 млн. лева. Това е грабеж на 800 млн. лева.


В случая с Корпоративна банка, където говорим за кредитен портфейл от 3.5 млрд. лв. - обявен за проблемен, без явни доказателства поне досега, при прилагането на тази схема ще бъдат ограбени 2.5-3 млрд. лева. Това може да стане само ако банката бъде фалирана и над схемата има политическа протекция.


БНБ не бива да допуска това да се случи. Основателни са настояванията на финансови експерти и банкери, към които се присъединява и в. "БАНКЕРЪ" в оставащите два месеца до приключването на особения надзор независими одитори от чужбина детайлно да проверят и оценят Корпоративна банка. И когато загубите на банката бъдат обективно установени, акционерите й да бъдат поканени да ги покрият. Ако не могат - да се приложат мерките, предвидени в Закона за кредитните институции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във