Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СТРАСТИ ПОДПАЛИХА ФИСКАЛНИЯ РЕЗЕРВ

СКАНДАЛЪТ С ПАРИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ИЗМЕСТИ ИЗБОРА НА УПРАВИТЕЛ НА БНББСП и ДПС намериха и през изминалата седмица благовиден повод да отложат избора на управител на Централната банка. Парламентарните групи на двете партии поискаха от народните представители да гласуват специален механизъм за определяне на минималния размер на фискалния резерв, който да гарантира на държавата безпроблемно обслужване на външния дълг. Депутатите от двете политически сили настояват и за създаването на специални процедури за инвестирането на средствата, които надхвърлят този минимум.Виждал съм много закони, които са приемани на първо четене и след това стоят забравени с месеци, заяви по този повод лидерът на БСП Сергей Станишев. - Затова ще настоявам първо да получим законови гаранции за управлението на резерва и след това да гласуваме за управител на БНБ, допълни на 2 юли Станишев след консултации между експертите от парламентарните групи на НДСВ, ДПС, БСП и на финансовото министерство, които се проведоха в кабинета на заместник-председателя на парламента Камелия Касабова.Председателят на парламентарната Комисия по икономическа политика Валери Димитров обеща, че проектозаконът, в който ще бъдат записани тези механизми, ще бъде изготвен и приет максимално бързо. Той обаче не можа да уточни в кой точно нормативен документ ще бъдат записани текстовете за управлението на фискалния резерв. По този въпрос сред парламентаристите от БСП, НДСВ и ДПС цари пълна неяснота. Първоначалното предложение е било те да бъдат записани във Валутния закон. Както се разбра по-късно, депутатите разкрили, че мястото на механизма за определянето на фискалния резерв не е там. Така само за секунда възникна идеята той да бъде записан в Закона за устройството на държавния бюджет (в него се уреждат правилата за изготвяне и прилагане на бюджета на страната). При по-нататъшното обсъждане (според очевидци в парламента) се стигнало до предложения той да бъде включен в Закона за държавния дълг или да се създаде самостоятелен закон за формиране и инвестиране на фискалния резерв. Окончателно решение на проблема обаче все още няма. СДС пък въобще отхвърли идеята консултациите за избор на управител на БНБ да се смесват с тези за законодателни промени, посветени на създаването на механизъм за управлението на фискалния резерв. След срещата между Пламен Панайотов, Ахмед Доган и Надежда Михайлова, която се проведе в кабинета на парламентарната група на НДСВ на 2 юли следобед, лидерът на СДС Михайлова декларира, че синята парламентарна група напуска консултациите за гуверньор на Централната банка. Ние държим управител на БНБ да остане Светослав Гаврийски, тъй като през своя шестгодишен мандат той е доказал своя професионализъм, заяви Надежда Михайлова след срещата.В парламентарните кулоари се говори, че БСП и ДПС използват възникналия казус, за да разпределят сфери на икономическо и политическо влияние като предпоставка за постигане и на споразумение за предстоящите общински избори. Резервът, който в края на юни е вече 3.8 млрд. лв., е голяма съблазън за финансистите от правителството. Неслучайно техните коментари възбудиха социалистите и ДПС, които поискаха гаранции за разумното управление на фискалния резерв.Депутатите от НДСВ се опитваха да убедят ДПС и БСП, че техният кандидат Искров не смята да излага на рискове фискалния резерв, но социалистите им запушиха устата. По време на поредния кръг от преговори за управител на БНБ на 27 юни те сюрпризираха жълтите си колеги с новината, че през май 2003-а Министерството на финансите тайно е депозирало в няколко български търговски банки около 200 млн. лв. от фискалния резерв. Логичният въпрос, който е бил отправен към изумените представители на НДСВ, е бил: Това ли е прозрачно и надпартийно управление на резерва?Социалистите са цитирали тази сделка в подкрепа на искането си да получат гаранции, че новият управител на Централната банка няма да позволи разхищаването на фискалния резерв, в който влизат парите на правителството и на Националния осигурителен институт.Във вторник - на 1 юли, вместо да преговарят за избор на нов управител на БНБ, лидерите на БСП Сергей Станишев, на ДПС Ахмед Доган и председателят на парламентарната група на НДСВ Пламен Панайотов обсъждаха как да изглежда новата система, която да гарантира прозрачното и разумно управление на фискалния резерв. След разговорите бе обявено, че започват консултации с експерти и подготовка на необходимите законодателни промени, които ще уредят управлението на този резерв. Депутатите от БСП искат правителството да бъде задължено да поддържа такъв фискален резерв, който да осигурява плащанията по външния ни дълг най-малко за година и половина напред. Колегата им Атанас Папаризов заяви, че сега размерът на този резерв се гарантира от двегодишното споразумение с МВФ.Не след дълго действието на това споразумение ще приключи и тъй като по всяка вероятност няма да има ново, ние трябва да предвидим механизми, които да ни гарантират, че по всяко време държавата ще разполага с достатъчно пари за обслужването на външния си дълг, каза Папаризов.Депозити ще могат да се правят само с онази част от резерва, която превишава минималния размер, гарантиращ безпроблемните плащания по външния дълг, е мнението на Папаризов. Членове на жълтата партия твърдят, че депозирането на част от фискалния резерв в няколко търговски банки е съвсем рутинна операция, при която Министерството на финансите е спазило обичайната практика. Според тях БСП е проводник на недоволството на някои шефове на търговски банки, които финансовото ведомство не е включило в операцията. Заместник финансовият министър Красимир Катев пък обясни, че процедурата, по която през май 2003-а Министерството на финансите е предоставило като депозити в търговските банки около 200 млн. лв., е напълно нормална и е осъществена по максимално прозрачен начин.Критериите за избор на банките бяха да имат балансово число над 300 млн. лв., да са на печалба и да обезпечат депозитите с държавни ценни книжа. От кредитните институции с балансово число над 300 млн. лв. само една не отговаряше на тези изисквания, тъй като бе на загуба, и не я поканихме да участва в търга. На останалите единадесет банки и клонове на чуждестранни кредитни институции у нас изпратихме писма, в които ги помолихме да посочат суми, които искат да вложим при тях на 6-месечни, 9-месечни, 12-месечни и 18-месечни депозити и да ни предложат съответната лихва. Събрахме най-изгодните предложения и сключихме договори с банките, от които ги получихме, поясни Красимир Катев.Някои банки като БИОХИМ, Райфайзенбанк (България), SG ЕКСПРЕСБАНК, ХЕБРОСБАНК и Първа инвестиционна банка, които са били поканени да участват в търга, не са получили депозити заради ниските лихви, които са предложили. По тази причина депозитите са направени в БУЛБАНК, ОББ, Банка ДСК, Пощенска банка и в клона на Ситибанк в София. Средният доход, който финансовото ведомство ще получава от тях, е около 5.5% - над два пъти повече от дохода, който получава от депозитите си в БНБ.Инвестираните около 200 млн. лв. от фискалния резерв в споменатите пет банки не са изложени на риск, тъй като са обезпечени с ДЦК, категоричен бе финансовият министър Милен Велчев пред БАНКЕРЪ. По думите му, от тези депозити държавата ще получи допълнителен доход от 7 млн. лв., които ще увеличат възможностите й да раздаде 13-а заплата и пенсия в края на годината.Шефове и служители на петте банки твърдят, че от сделките с държавата ще спечелят по около 1% годишно. Като се има предвид, че БУЛБАНК е взела няколко депозита общо за 50 млн. лв., а ОББ - за 40 млн. лв., те ще им донесат чисти доходи съответно от 500 хил. и 400 хил. лева. Според някои мениджъри от търговските банки, получили депозитите, ако Министерството на финансите бе обявило на всеослушание, че прави подобен търг, кредитните институции щели да се договорят помежду си и да предложат по-ниски лихвени проценти.Експерти в БНБ смятат, че проблемът не е в процедурата по предоставянето на депозити. Централните банкери са на мнение, че с тези си действия в условията на Валутен борд финансовото ведомство води своя самостоятелна парична политика, без да съгласува действията си с Централната банка, с което нарушава чл.3 от Закона за БНБ. Подобно поведение крие опасност от увеличаване на инфлацията и от намаляване на валутния резерв на държавата, което може да подкопае доверието във Валутния борд. Другият проблем е, че с такива сделки се създава възможност значителни по обем средства да се използват от управляващите за осъществяването на предизборни цели.Бомбата за депозирането на пари от фискалния резерв в търговските банки дойде много навреме за всички, които искат да отклонят вниманието от основната тема за финансовия сектор - избора на управител на БНБ. Подозренията са, че има още подобни мини, които тепърва ще взривяват гласуването за гуверньор до времето преди или след края на общинските избори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във