Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПОДСЪДИМИТЕ ПО ДЕЛОТО МИНЕРАЛБАНК МАЙ ЩЕ СЕ ОКАЖАТ НЕВИННИ

На проведеното на 28 юни съдебно заседание на Софийския районен съд по делото срещу бившите шефове на МИНЕРАЛБАНК - Владимир Ташков, Румен Касабов, Асен Запрянов, Живко Стоименов, Петко Праматаров, Кирил Николов и Емил Хърсев, беше представено доказателство, което хвърля светлина върху основната причина за затварянето на български банки през 1996 и 1997 година. По искане на Министерството на правосъдието на 18 април тази година БНБ е предоставила на магистратите извадка от доклад на МВФ, с който се предлага моделиране на банковата система в България. В документа от март 1996 г., изготвен от участвалите в мисията на Фонда у нас Чарлз Инок, Сузана Алмуина, Клаудия Джобек и Лоркан Къруан, се препоръчва сливане на някои кредитни институции в страната, а за други е предвидено ликвидиране и закриване. В списъка на банките, определени за закриване, са МИНЕРАЛБАНК, АГРОБИЗНЕСБАНК, КРИСТАЛБАНК, Първа частна банка, Бобовдолската и Ямболската банка. Според схемата, разработена от представителите на МВФ, банковият сектор в страната е трябвало да включва 20 кредитни институции, от които 15 частни и 5 държавни. Представянето на доклада на Фонда като веществено доказателство по делото е сериозен коз на защитата. Ден по-рано (на 27 юни) и заключенията на допълнителната тройна счетоводна експертиза разклатиха прокурорските обвинения за фалита на МИНЕРАЛБАНК, отправени срещу бившите й шефове. От заключенията, които представиха в съдебната зала вещите лица Лилия Гикова, Маргарита Апостолова и Беки Ашер, е видно, че причина за отчетените от банката загуби са преоформянето на кредитите към държавни предприятия по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК) и плащанията, които тя е извършила по задълженията им към чуждестранни кредитори. По отношение на кредитите, раздадени от МИНЕРАЛБАНК след 1990 г., становището на експертизата е, че най-големите от тях, които са и в основата на обвинението, са погасени от длъжниците. Следователят по делото Иван Торомонов смята, че бившите членове на съвета на директорите на фалиралата институция са извършили престъпление по чл. 282 от Наказателния кодекс, като са допуснали системни нарушения при управлението на парите й. Според него, с раздадените от тях заеми са нанесени щети на банката, чийто общ размер към 17 май 1996 г. е 11.533 млн. щ. долара или 1.251 млрд. неденоминирани лева. Обвинителният акт бе внесен в съда още на 3 април 1997 г. от бившия главен прокурор Иван Татарчев. По искане на адвокатите на обвиняемите счетоводната експертиза представи справка за задълженията на МИНЕРАЛБАНК към чуждестранни кредитори към момента на обявения от България на 28 февруари 1990 г. мораториум по плащанията на външния дълг. Вещите лица представиха на съда данни, според които общият им размер към 1 януари 1990 г. е 483.9 млн. щ. долара. От справката излиза, че тази сума е намаляла до 128.6 млн. щ. долара при обявяването на МИНЕРАЛБАНК във фалит на 28 март 1997 година. С други думи, заедно с лихвите банката е изплатила на чуждестранните кредитори 535.3 млн. щ. долара. С направените от експертизата заключения фактически голяма част от предявените от прокуратурата обвинения губят смисъл. Съдът насрочи следващите заседания за 6, 7 и 8 ноември, на които ще бъдат изслушани обвиняемите. За пледоариите на адвокатите им бяха определени 19 и 20 ноември, след което магистратите ще се произнесат по делото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във